ИндексДобре дошли!Въпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Магазин за дрехи "Story"

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Анабела Кортнар
Първокурсник
avatar

Posts : 41
Join date : 07.09.2011
Age : 20

За героя
Външен вид: Анабела е нежно момичета на 15. Тя има дълга руса коса, леко къдрава. Очите й са като на ангелче, а стилът и - няма равен.
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   Чет Сеп 08, 2011 8:25 pm

Анабела влезе в магазина и огледа. Веднага я посрещна една много мила госпожа, която предложи на Бела коктейл. Тя разбира се взе чашката и учтиво благодари. Седна на малкото диванче и се заслуша в радиото, докато бавно отпиваше от напитката си. След малко остави на една малка масичка, точно до дивана, полу-изпития коктейл и стана обикаляйки из магазина. Тя търсеше средно дълга бяла рокля, тесни дънки и едно синьо бюстие. Във левия ъгъл на магазинчето тя намери цял гардероб със най-различни видове и размери дънки. Веднага взе два чифта - светло сини и черни и ги пробва. След секунди ги остави пред касиерката и тръгна отново да обикаля. Във противоположния ъгъл на дънковия рай, Ана намери хиляди рокли, във различни цветове и размери. Поогледа и намери точната - бяла рокля, средно дълга, на точки. Тя също влезе във списъка на купените дрехи. Кортнар продължи да търси бюстието си, но намираше само грешните неща - поли, спортни епики, шапки и още куп други неща, които Бел имаше пре - достатъчно. Накрая се реши и попита една очарователна лелка къде е рафтът, от който може да се закупи бюстие. Милата жена показа една част от магазина, който Ана не бе видяла, заради голямата закачалка пред него. Анабела закупи всичко нужно засега, плати и излезе от магазинчето.
Върнете се в началото Go down
Лили Симпсън
Третокурсник
avatar

Posts : 189
Join date : 17.11.2010
Location : И аз вече незнам

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   Сря Ное 23, 2011 3:14 am

Слънцето изгря на хоризонта. Лъчите ,които се процеждаха между пердетата ,засияха в очите на Лили (не е пряка слъчева светлина,спокойно жива е) и тя веднага се събуди.Доста сънена и раздразнена от факта ,че се бе събудила толкова рано ,тя стана и се опита да оправи заплетената си коса ,но без успех.Наложи се да се изкъпе ,после да се разресва и да накара скапания сешуар.Сега само искаше да изпие сутрешното си кафе и да излезе от този замък.Започваха да я хващат лудите ,понякога.Облече едни дънки с червено кецове и карирана риза. Наметна палтото си и грабна чантата си ,като провери дали портмонето и е вътре и излетя от стаята си.
Докато слизаше надолу ,мина покрай кухнята ,където готвеха храната на върколаците и помоли за едно кафе в някаква пластмасова чаша.Леко намръщена една готвачка и хвърли кутията с кафе и даде сама да се оправя.Тъмнорусата забърка жизненоважната течност набързо и благодари на готвачката ,която я изгони от кухнята.
- Гаднярка -подшушна Лили ,докато вървеше към входа.Отпи от топлата напитка и сякаш всичко си дойде на мястото ,можеше да се съсредоточи.Огледа се и точно докато прехвърляше възможностите в главата си ,съзря пушечите комини на Нортън ,тогава веднага превключи и се сети ,че и трябват нови дрехи.Коя женя нямаше нужда от шопинг ,особено след ужасното изпитание в Тримагическия Турнир?Тръгна с нормална човешка крачка ,като спокойно отпиваше от кафето си и гледаше замечтано...

Симпсън вървеше по бетонения тротоар ,когато видя не друг ,а Ванеса. Направо не затича за да я прегърне. Макар и да бе върколак ,връзката между тях беше различна.Преживяното определено сплотява хората и двете се сприятелиха. Другата русокоса веднага се обърна ,може би защото усети миризмата на Лили , и се усмихна.Симпсън тръгна към нея и я прегърна.
- Здравей - поздрави Ванеса. - Какво правиш тук? - Лили отмести дългата си ,копринена коса и усмивката ,засия на лицето и.
- Замъка ме изкарва извън нерви и реших да ами...пазарува.- двете со говореха така сякаш се познаваха от много години ,а не от месец.На Лили и хрумна идея ,определено нямаше да и бъде забавно да пазарува сама...
- Искаш ли да дойдеш?Смисъл ще бъде по-интересно да пазаруване заедно - Ванеса прехапа устни ,а Симпсън показа кучешките си очички. В замъка и беше доста самотно и сега и трябваше просто да излезе с приятел. Двете се гледаха изпитателно с позите си на умиление ,когато втората русокоса не можеше да устои на очите на Лили и каза:
- Добре
- Ией - победоносна радост. Второкурсничката хвана ръката на Синклеър и я замъкна в магазина.Както винаги двете смешни продавачки висяха пред врата и чакаха някой нов клиент за да опиянят с ментетата си ,но Лили ги подмина и се отправи към часта от магазинчето която беше точно по нейн вкус. Готини джинси ,ризи,кецове,чанти,блузи,тениски и много аксесоари.Ванеса седна на един фотьол ,а вампирката хвана няколко дънкита и различни блузи и шалчета и се отправи към пробната.
Върнете се в началото Go down
Ванеса Синклеър
Третокурсник


Posts : 86
Join date : 22.04.2009

За героя
Външен вид: Не много светла кожа, тънки устни, сиви очи. Дълга, права, руса коса. Среден ръст, носи широки и отпуснати дрехи. Козината й е почти бяла и дълга, с лек червеникав оттенък на слънце
Допълнително: Има въображаем приятел, на име Уолънс, който може да приема много форми, но винаги носи очила. Не споделя за него, въпреки че се случва да му отговаря на глас.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   Сря Ное 23, 2011 3:40 am

- Триста гнили червея - мърмореше си Джон, докато крачеше с възможно най-широката и опасна крачка по тротоарите на Нортън. Защо опасна? Знам ли, защото това момиче се спъваше и в собствените си палци, примерно. Във всеки случай за момента вървеше стабилно, успешно избягваше камъните и изкривените плочки, дори се размина с едно дърво без да забие нос в него. Но въпреки това имаше причина да проклина - нито едно кафене не беше отворено толкова рано сутринта.
Ни-то-ед-но.
Трагедия, същински ужас! Как може? Нито сладкарници, нито кафенета, нито ресторанти. Какво като беше едва около пет и половина сутринта, тия хора не са ли наясно с факта, че върколаците се наспиват наистина бързо? Да не говорим, че имат нужда от енергия и... Да, добре, можеше да си я набави и в Нореан, ако случайно не беше преспала в парка на Нортън и не й се мъкнеше чак до замъка все още.
- Стига де, и ти ли?! - беше спряла пред последната си надежда - една машина за кафе пред някаква книжарница, но на нея имаше голям надпис "Не работи". Някаква останала капка разсъдък в главата на върколачката успя да я принуди да НЕ рита машината до другия край на пресечката, а просто да я подмине.
Защо едно русоляво, кльощаво момиче е спало в парка на някакъв си дребен град, ще попитате, вместо да си спи в леглото? Хубаво, че питате, любознанието е добро качество. Обяснението е изключително просто - харесваше парка.
Добре де, това си е чиста лъжа. Не, не, тя наистина харесваше паркчето, но не затова беше останала да преспи тук. Просто някак не искаше да се вясва в замъка напоследък. Беше ваканция, там почти нямаше жива душа, а живите души, които бяха останали, някак я стресираха. Най-вече онази Витория, имаше нещо в тази вампирка, което я изкарваше извън релси. И така, разходката до Нортън снощи се беше превърнала в излет, съчетан с успокояващо наблюдаване на звездите. Точките там, горе, не можеха да я изкарат извън релси освен ако някоя не се засилеше срещу нея, разтворила огнена паст, готова да я погълне. А това уж не можеше да стане, така че продължаваха да действат релаксиращо.
Може би тая работа с турнира малко я беше изнервила. Да, това беше всичко. Щеше да й мине до няколко дена и да си се върне между завивките. А ако не й минеше, то неудобството на камъните определено биха я накарали да го направи въпреки всичко останало.
- Остана да проверя само в...
И БАМ! Прегръдка.
- Здрав..ей? - отвърна Ванеса на нейния поздрав, макар да звучеше толкова тихо и неуверено, че сигурно ДОРИ вампир не би я чула.
Миризмата ясно говореше - Лили Симпсън.
Защо й е притрябвала миризма за да разпознае вра... Така де, прегръщача? (Приемаме, че в главата на Ванеса Синклеър всеки прегръщащ другите индивид без предупреждение е малко или много враг) Защото беше цялата покрита с дрехи. Не че сезонът не го предразполагаше - Джон също трябваше да наметне някакъв пуловер и палто, за да не изглежда хамава, но това момиче все едно отиваше на ски - беше покрила лицето си с шал и очила, имаше шапка, палто, ръкавици... Пълен комплект. Колкото и слабо да беше слънцето, все пак си беше слънце.
- Какво правиш тук?
"О, да, отговори с истината. Кажи, че някаква вампирка която дори не виждаш напоследък не ти позволява да стъпиш в замъка. Давай, предизвиквам те!" Когато Уолънс е прав, той просто е прав. Трябваше да излъже.
- Замъка ме изкарва извън нерви и реших да... Ами, да пазарувам. Нали знаеш, с всички тия върколашки работи, трябват ми много дрехи и...
Вампирката изобщо не изслуша последната част - вече беше решила, че ще пазаруват заедно и след кратко пресмятане на ситуацията вълкинята реши, че няма избор. Нека си подкрепи версията.
"И как по-точно ще купиш нещо като нямаш пари?"
Млъквай.

В магазина всичко изглеждаше някак... Пръснато. Ванеса послушно седна на едно от канапетата, жадно оглеждайки се за кафе-машина (и проклинайки наум факта, че магазините отварят толкова рано, а никъде не продават жизнено важни напитки преди седем) и започна да мисли за вариант за измъкване от ситуацията. През това време Симпсън взимаше много на сериозно мисията с избора и бавно отделяше вече солидна купчинка с дрехи, които да пробва. На върколачката пазаренето й беше чуждо. В Нореан дрехите на върколаците сами се появяват в гардероба, ти просто вадиш първия пакет, който видиш, и той магически ти се оказва по мярка. Поради тоя факт Джон се чувстваше като в странен извънземен затвор, в който са я натикали на сила. Беше я страх да пипне нещо, да не бутне нещо, да не скъса нещо, а продавачката не спираше да се върти около нея.
"Къде попаднах", помисли си при отчайващата мисъл, че Лили може да реши да поиска и мнение от нея. От НЕЯ - инвалидът на тема цветове. Това щеше да е забавно...
Върнете се в началото Go down
Роуз Л'амур
Завършил
avatar

Posts : 378
Join date : 05.07.2010
Age : 22

За героя
Външен вид: слаба, стройна, висока, с добре оформени вежди и саразмерен нос, пленяваща усмивка. Косата й е синьо-зелена.
Допълнително: има брат Доминик и свири на пиано
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   Пет Мар 30, 2012 7:31 am

След дълготрайното ми отсъствие най-после реших да се завърна и да посетя първия моден бутик в градчето. Още в момента, в който платих на шофьора на таксито, на лицето ми се изписа широка усмивка. От доста време не бях стъпвала тук. Очите ми засияха от щастие. Високите токове докоснаха асфалта. Дори той изглеждаше нежен, всяко несъвършенство по него, всяко камъче... Извадих белите слушалки от ушите си, спрях музиката, която впрочем беше руска и ги прибрах в бежово-кафявата си чанта с висулка с надпис "Paris". Да, сякаш всичко беше с този надпис. Виждах го толкова често, че вече почти не го забелязвах. Но все пак, важното беше, че имаше надпис "Paris". Големите кафяви слънчеви очила прикриваха доста голяма част от лицето ми, а лятната шапка правеше сянка до раменете ми, които всъщност бяха голи. Леопардовата блуза с дълъг ръкав прикриваше останалото, заедно с черното клинче. Русата ми коса се спускаше по гърба ми, но вятърът очевидно си имаше собствено мнение за прическата ми и как точно трябва да седи. Влязох в магазина "Story" по най-бързият начин.
- Добър ден, госпожице. - заприпка около мен едната продавачка. Хммм, май си бях създала име тук.
- Добър ден. Имате ли нещо ново? - попитах. Сякаш пък щяха да ми отговорят отрицателно. Свалих слънчевите очила и шапката, когато се скрих на сянка.
- Разбира се, госпожице. - беше само отговорът. Не смятах да се държа грубо, но защо по дяволите все още не ме бяха натрупали с дрехи?! Тя продължи - Да Ви предложа нещо за пиене? - каза, тръгвайки към задната стаичка.
- Шампанско.
- Идва веднага. - гласът затихна. След десетина секунди момичето се появи с кръгла табла и кристална чаша пълна с пенливо шампанско. - Заповядайте. От най-доброто. А сега, какво друго да Ви предложа? - попита с усмивка на лице продавачката която обикаляше около мен. Другата беше изчезнала някъде.
- Изненадай ме. - смигнах й, тя само кимна и тръгна да обикаля закачалките. Вадеше и прибираше дрехи, трупаше някои на диванчетата, други държеше в ръка. След като приключи донесе повечето при мен и започна да ми ги показва. Рокли, блузи, панталони. Имаше някои които хващаха окото, но този път търсех нещо по-обикновено - блуза и дънки, а не коктейлни рокли и мини-жупчета. Момичето само ме погледна и се усмихна. Взе останалите дрехи, които беше оставила в страни и ми показа някои очарователни тоалети, способни да ме прикрият от слънцето, поне за този сезон.
Изведнъж нещо иззвънка и другата продавачка изскочи от стаята в която се "криеше". Познатото лице се впери в мен.

_________________
Seduce my mind and you can have my body.
Find my soul and I'm yours forever.
Върнете се в началото Go down
http://respect-records.hit.bg/index.html
Проф. Стоун
Преподавател по Бойни Изкуства
avatar

Posts : 1693
Join date : 25.05.2010
Age : 19
Location : somewhere far away

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   Пет Авг 03, 2012 11:45 pm

*забележка - за общо улеснение, следното се случва ПРЕДИ Апокалипса

Надписът "отворено" се заигра с пръстите на феята за малко преди да се отпусне обратно върху стъклото, не забелязвайки, че моли пешеходците да наминат някой друг път - тъжният му поглед следеше онази, която му бе вдъхнала живот поне за малко да се отдалечава от него, токовете на високите й ботуши отброявайки всеки метър върху студеният под. Последното, което успя да види преди да изгасне и последната искрица в него бе как русокосата захвърля пазарните си чанти в едно кресло преди да се хвърли в прегръдките на някого, чието лице не можеше да види - и ревнивоста го изгриза отвътре...
Ала щом един пламък бива потушен, друг се запалва. Ужасът, който се отрази в погледа на продавачката, оживи кристалните й очи, ала този пламък се опита да се потуши възможно най-бързо, да се скрие зад дружелюбна, лицемерна маска. Дамата се разтопи в уважителни поздравения, в същото време осигурявайки се, че нищо не можеше повече да наруши спокойствието на двете капризни купувачки. След секунда тя вече сервираше саке, хвърляйки предупредителен поглед на колежката си, която тъкмо донасяше шампанското.
- Аз, Роуз, какво съвпадение... Е, мила, какво ново при теб? Какво работиш в момента? - изписука Мел мило, в същото време премервайки в мозъка си до колко използването на таланта й щеше да бе необходим при напускането на магазина. - Аз, да ти се похваля, се реших, сега съм учител в Нореан! По руни, представи си! Нали знаеш, това е една такава древна писменост... е, добре де, не точно. Оказва се, имат огромни магически способности, всъщност, представи си, то само в днешни дни някои си позволяват да ги използват като букви, преди са били точно като йероглифите, отделни думи! И точно за това са си запазили магическите способности... невероятни са, каква жалост, че нямахме подобни уроци докато ние бяхме ученички! А ги открих по случайност, в една старинна книга в библиотеката на Нореан и от там се тръгна... знаеш, то аз почти всичко съм прочела в тамошната библиотека, то колко години се държах в изгнание там... Но всъщност, какво се разприказвах! Май ти бях задала някакъв въпрос в началото на тирадата си?
- О, не знам, скъпа, то началото кога беше! - изрече Роуз, давейки се в звънкия си смях, който озвучаваше помещението.
- Тогава разкажи малко за себе си, а преди това може и да пробваме нещо, ако искаш, - последва примера й "проф. Стоун" и кимна на продавачката да донася дрехите, що държеше в ръцете си...

_________________
Ну и бог с тобой с красивой, может быть и не резон,
Я бы пил с друзьями пиво, но молчит мой телефон.
Даже выкурил бы пачку, только нету сигарет…
Щас бы просто прыгнуть в тачку и уехать на рассвет.

Ночью выйду я на крышу и за тучку ухвачусь.
Чтоб не видеть и не слышать - я отсюда улечу.
Может быть всё это нервы, но я этого хочу.
Мне пора уже наверно обратиться к врачу.

Время-наркотик...
Върнете се в началото Go down
Роуз Л'амур
Завършил
avatar

Posts : 378
Join date : 05.07.2010
Age : 22

За героя
Външен вид: слаба, стройна, висока, с добре оформени вежди и саразмерен нос, пленяваща усмивка. Косата й е синьо-зелена.
Допълнително: има брат Доминик и свири на пиано
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   Съб Авг 04, 2012 12:21 am

Познати очи. Познат глас. Някой толкова познат, толкова близък, който беше като част от мен. И всъщност, част, която ми липсваше страшно много. Част, която не бях виждала от много отдавна. Мел стоеше пред мен. След толкова време, какво друго се очакваше освен да се изпопрегръщаме като за последно. Въпросите започнаха да бълват от устата й с нежния й звънлив глас. Следващите думи, които се разнасяха из целия магазин бяха на каква длъжност са я назначили в Нореан. Докато ми разправяше си мислех, че аз пък не бих оцеляла. Крещящи, съскащи, биещи се и спорещи новородени да ми се нахъсват пред погледа. Сигурно щях да им изпочупя вратлетата на първия учебен ден.
- Тогава разкажи малко за себе си, а преди това може и да пробваме нещо, ако искаш.
- Искам пък. Нещо ме е подкарало на бежово в последно време, че не мога да се отърва. Искам да екпериментирам малко. - очите на Мел засияха с едно такова завидно. Продавачката тръсна един куп дрехи пред нас.
- Е? Слушам. - каза тя, сякаш да продължим разговора без камара от безсмислени въпроси.
- Какво слушаш? Няма особено много. Преместих се в квартал, където не познавам почти никого. Не работя за сега. Дойдох тук, за да разнообразя цялата мъгла обвила съзнанието ми и ето, че срещнах теб. Не мисля, че в последно време се е случило нещо определено, което ти се слуша, а и то едно разказване няма да е. Ето. Пробвай това. - казах, вадейки тъмно-синя къса рокличка на бели точки и червено коланче изпод купа дрехи и я хвърлих в ръцете й. - Сега ще ти намерим и едни високи обувки. Толкова високи, че да се изпотрепеш и на равното. Красотата изисква жертви мила, запомни го. - не, че на нея й трябваха жертви. С това гласче приличаше на русалка. Мъжете сигурно пълзяха в краката й.

_________________
Seduce my mind and you can have my body.
Find my soul and I'm yours forever.
Върнете се в началото Go down
http://respect-records.hit.bg/index.html
Проф. Стоун
Преподавател по Бойни Изкуства
avatar

Posts : 1693
Join date : 25.05.2010
Age : 19
Location : somewhere far away

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   Съб Авг 04, 2012 3:39 am

Изведнъж я видя, тази самотна, кристална сълза в крайчеца на окото й, онази дълбока тъга, що толкова успешно се опитваше да скрие. И сякаш целият й свят се завъртя на 180 градуса, сякаш нещо се обърна в нея. Тя, толкова непукиста, толкова студена и корава към всички и всичко, нея я заболя. Сърцето й се стегна в една миниатюрна топка, ала туптеше по-бързо от всякога, топейки леда, който го сковаваше - в преносен смисъл, естествено, в буквален нищо никога нямаше да успее да изтръгне вампирската й същност.
- Роуз, - започна тя нежно, ала гласът й се пречупи. Тя махна на продавачките, които побързаха да се отдалечат, отнасяйки със себе си абсурдните одежди. - Какво има, душа, какво се е случило?
Някакъв шок се прочете в очите й, а после нищо. После тя просто се свлече на пода и остана там, безжизнена, със стъклен поглед и стичащи се безпир сълзи. Прехапвайки устните си, Мел седна до нея и я прегърна, леко непохватно. За миг в собствените й очи се прочете болка, помен за онова изгарящо я липсващо парченце пъзел в нея, ала тя се самоубеди, че бе единствено жалост - и тъкмо навреме, тъй като потокът думи от Роуз започна...

_________________
Ну и бог с тобой с красивой, может быть и не резон,
Я бы пил с друзьями пиво, но молчит мой телефон.
Даже выкурил бы пачку, только нету сигарет…
Щас бы просто прыгнуть в тачку и уехать на рассвет.

Ночью выйду я на крышу и за тучку ухвачусь.
Чтоб не видеть и не слышать - я отсюда улечу.
Может быть всё это нервы, но я этого хочу.
Мне пора уже наверно обратиться к врачу.

Время-наркотик...
Върнете се в началото Go down
Роуз Л'амур
Завършил
avatar

Posts : 378
Join date : 05.07.2010
Age : 22

За героя
Външен вид: слаба, стройна, висока, с добре оформени вежди и саразмерен нос, пленяваща усмивка. Косата й е синьо-зелена.
Допълнително: има брат Доминик и свири на пиано
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   Съб Авг 04, 2012 6:31 am

Това нямаше значение. Никакво. Абсолютно никакво. Защото, за да има значение трябва да е нещо важно. А след като нещо се е счупило и не може да се залепи, значи не е важно. Значи е просто поредната скъпа порцеланова ваза, която не променя нищо освен факта, че на масичката до канапето няма да стоят цветя, а просто там ще се сложи дистанционното за телевизора или ще има място където гостите да си оставят чашите с безалкохолно. Значи, че е една от всичките чинии в комплекта, но е имало една в повече, която не служи на никого и сега вече ще бъде в употреба. А когато органът в тялото ти, който изпомпва кръв, все още го прави, въпреки, че е разбит на милиони парченца, означава, че също не е от значение. Никакво значение. И все пак кристално чистата капка паднала от върха на миглите ми върху горната част на дланта ми болеше. Болеше повече от колкото ножът забит по време на превръщането ми, точно в този същия орган, който изпомпваше кръв. И всяка следваща капка разкъсваше цялото ми вампирско същество опитващо се да спре всичката тая глупава безсмислена болка.
- Това няма значение. - казах докато поредните сълзи се стичаха по бузите ми и мокреха ръкавите ми.
- Напротив. - усетих тихия глас идващ от устните й който трепереха поради моята болка и нещастието ми. Ръцете й се стегнаха около раменете ми в опит да попият всички сълзи които се канеха да излязат. За нейно съжаление беше невъзможно. Прегръдката й ме разкъсваше още повече отвътре тъй като сълзите напираха да излязат. Все едно се водеше битка коя на е първа. Ръкавите ми вече бяха целите мокри а сълзите ставаха все по-големи и повече.
- Боли. Знаеш ли? Много. Страшно много. А сега просто го няма...
- Разкажи ми. - чу се звънкия й глас. Кичури от русата ми коса паднаха пред очите ми и без дори да забележа, започнаха и те да се мокрят от капещия "дъжд". Мел отпусна едната си ръка и отмести тези кичури зад ухото ми.
- След като завърших, след като заминах го срещнах. Срещнах го по най-нелепия начин. Толкова, че чак се смея. И сега боли дори от смеха. След всичко случило се, той просто изчезна от мен. Изпари се от сърцето ми и от живота ми. Празнината, която остави всъщност е разстоянието на парченцата в сърцето ми. А мамка му беше просто човек. Човек, който ме караше да се смея, толкова, че се смехът ми се надпреварваше с птиците в небето. Човек, който ме правеше щастлива, по-щастлива от малко дете, което получава подаръците си за Коледа. Човек в чиито очи виждах целия си свят, в чиито ръце се чувствах като в най-безопасното място на света. Място без болка и без тъга. Сега... Сега просто боли.

_________________
Seduce my mind and you can have my body.
Find my soul and I'm yours forever.
Върнете се в началото Go down
http://respect-records.hit.bg/index.html
Проф. Стоун
Преподавател по Бойни Изкуства
avatar

Posts : 1693
Join date : 25.05.2010
Age : 19
Location : somewhere far away

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   Нед Авг 05, 2012 11:42 pm

Прекалено много думи...
Валяха, сипеха се, като дъжд, не, буря, свирепи, убиващи, като градушка, унищожаваща берекета - плода на дълги месеци самоубеждаване и учене на коравост. Стените й, черупката й се рушаха и под тях се подаваше едно беззащитно малко същество, хилаво, болнаво, с просълзени очи. То протягаше ръка нагоре, към светлината, към звездите, опитвайки се да свие в юмрук огъня на надеждата - ала все не успяваше. И сълзите продължаваха да текат.
Прекалено много капки дъжд.
Някои, вярно, макар и съвсем малко, бяха леки, ефирни, щастливи, като прекрасни спомени, като малките игриви феи, които си бе представяла като дете да си играят в тревата. В тези моменти Роуз унасяше не само себе си, но и Мел в прекрасни спомени, моменти на щастие, в които бяха брали звезди от небосклона и пили от чудесната им амброзия. Моменти, които бяха изпуснали между пръстите си, които бяха оставили да си отидат, които ги горяха с невероятната си красота и щастие.
Имаше прекалено много... прекалено ли? Не, само достатъчно, че да я счупят...

- Роуз...
Нямаше никаква идея какво повече да каже. Дали имаше думи, които можеха да опишат как се чувстваше в момента. Въпреки че не бе необходимо. Трябваха й слова, с които да я утеши, както майка утешава пет годишно дете, сънуващо кошмари. Думи, с които да я погали, да я убеди, че всичко е само минало, че всичко е само кошмар, с които да я загърне в одеалото и да я остави да замине за друга страна на сънищата, по възможност такава с розови понита и гора от близалки.
Но такива нямаше. Нямаше какво да се каже на едно счупено сърце, за да се залепи отново, нямаше какво да се каже на един луд, за да му се върне разума. Нямаше. Бе напълно безпомощна. Напълно безпомощна пред болката й.
И това я болеше, болеше я повече отколкото спомена за Джейс. Или поне също толкова.
Изведнъж ръката й срещна платта на отвратителната рокля, която Роуз се бе опитала да й надене. А може би не я срещна, може би през цялото време си беше играла с нея, просто чак сега я забеляза. Каквото и да беше, това породи в нея идея.
"Поне за нещо смислено да послужи тази отврат..."
Тя дръпна и дълга лента, широка около 10 см, остана в ръката й. Преди вампирката да успее да каже нещо, той беше завързан за очите й, една банкнота оставена на щанга и вратата затворена зад гърба им...

- Какво виждаш?
Гласът на Мел беше мек, като мед, страхуващ се да не я нарани. Стояха посредата на огромно поле, с нищо особено, освен с възможностите, които даваше на въображението.
- Не, - отсече тя, щом Роуз посегна да си свали превръзката от очите си, заключвайки ръцете й в своите. - Кажи ми какво виждаш. Но не с очите си, със сърцето си, ушите си, кожата си. Какво виждаш, но без да гледаш.

П.П.: знам, пълно е с грешки, сори, но не мога да проверявам сега...

_________________
Ну и бог с тобой с красивой, может быть и не резон,
Я бы пил с друзьями пиво, но молчит мой телефон.
Даже выкурил бы пачку, только нету сигарет…
Щас бы просто прыгнуть в тачку и уехать на рассвет.

Ночью выйду я на крышу и за тучку ухвачусь.
Чтоб не видеть и не слышать - я отсюда улечу.
Может быть всё это нервы, но я этого хочу.
Мне пора уже наверно обратиться к врачу.

Время-наркотик...
Върнете се в началото Go down
Роуз Л'амур
Завършил
avatar

Posts : 378
Join date : 05.07.2010
Age : 22

За героя
Външен вид: слаба, стройна, висока, с добре оформени вежди и саразмерен нос, пленяваща усмивка. Косата й е синьо-зелена.
Допълнително: има брат Доминик и свири на пиано
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   Пон Авг 06, 2012 2:21 am

Платът се притисна около лицето ми. Усетих възела на тила си. Мел сложи шапката, с която влязох на главата ми и ме избута навън пред магазина, и почувствах вълната вятър стоплящ кристалните сълзи продължаващи да се сипят от очите ми и да мокрят превръзката. Утешаващи думи, сякаш прегръщащи самотното ми разбито сърце се чуха от устата на Мел. Опитващи се да ме омагьосат:
- Какво виждаш. - сърцето ми се разкъса от звънтящия звук. Опитах да сваля плата притискащ клепачите ми и спиращ сълзите ми, но ръцете на вампирката заключиха моите, като че с окови. - Не. - стиснах очи и поех дълбоко въздух, който излезе на пресекулки заради хлипанията ми. - Кажи ми какво виждаш. Но не с очите си, със сърцето си, ушите си, кожата си. Какво виждаш, но без да гледаш. - Виждах устните му доближаващи се до моите, виждах очите му, в които виждах отражението си и как се усмихвах, защото беше до мен, виждах пръстите му преплитащи се в моите и усещах как изтръпвах при всеки негов допир.
- Кевин. - името му се изплъзна бавно от устните ми, спиращо сърцето ми по неописуем начин с цялата съществуваща болка на света. Изричането му, дори само мисълта за тези пет букви откъсна още едно парченце от и без това съсипаното ми сърце.
- Сега погледни към мъката която той остави след себе си, защо си тръгна и защо толкова много те боли. Вгледай се много дълбоко. До дъното на сълзите ти които те мъчат и изгарят отвътре, въпреки толкова студени. Погледни и ми кажи с цялото си съзнание, кажи ми, че си заслужава всеки един твой крясък който в момента се чува в главата ти. Кажи ми го и го вярвай.
- Не мога. - знаех че не си заслужава, мамка му. Следващото, което усетих бе как възела на тила ми се отпуска и превръзката от очите ми падна на улицата.
- Тогава просто отвори очи и погледни напред, а него остави зад гърба си и никога не се обръщай със сълзи назад. Не извъртай глава през рамо отново да видиш усмивката му, защото именно тя кара твоите очи да сълзят. Не се обръщай, когато чуеш гласа му да крещи името ти, защото сърцето ти отново ще се пръсне на парченца. Дори по-малки. Дори повече ще те боли. Защото вече няма да имаш сърце. Вече ще имаш купчина прах, който вятъра ще отнесе със себе си, а празнината, която остане ще наранява не само теб но и тези, които те обичат наистина и няма да те изоставят. - всички тези думи се изсипаха върху съзнанието ми. Поех отново дълбоко въздух, този път без плач. Издишах спокойно и бавно. Перцето от болка и страдание, което всъщност тежеше толкова много се залюля от вятъра и отлетя някъде далеч. Дори вече не го виждах или усещах. Въпреки че все още не бях забравила тежестта му, все още сърцето, ръцете и съзнанието ми имаха белези от това болезнено перце мъка, усещаше се че раните заздравяват. Вероятно много дълго време щях да кървя отвътре, дълго раните щяха да зарастват и дълго щеше да боли, но всичко това щеше да мине с тези които наистина ме обичаха и щяха да ме правят щастлива и щяха да запълнят празнината която сега отлиташе под формата на перце.

_________________
Seduce my mind and you can have my body.
Find my soul and I'm yours forever.
Върнете се в началото Go down
http://respect-records.hit.bg/index.html
Проф. Стоун
Преподавател по Бойни Изкуства
avatar

Posts : 1693
Join date : 25.05.2010
Age : 19
Location : somewhere far away

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   Сря Авг 08, 2012 12:31 am

Винаги е опасно да заобичаш някого, дори и само като приятел. Винаги е трудно щом този някой се влюби в някого - това чувство на щастие за него, за това, че той е щастлив, тази споделена усмивка, въпреки че не ти си причината за нея; но и това тайно опасение от факта, че някой друг, някой, на когото нямаш пълно доверие, е вятъра на прекрасния кораб, що толкоз обичаш, че някой ден може да му скимне и вместо да издува платната да ги разкъса, да счупи мачтата му и да го залее с вълни тъга. И тогава болката на любимото същество нанася бурята и в твоето сърце...
Винаги е непоносимо да обичаш някого със скрита болка и тъга. Винаги убива щом той се опитва да скрие мъката си зад усмивки и мълчание, бавно разяждащи отвътре не само него, но и теб самия. Винаги изгарят онези неизречени думи, в които искаш да му кажеш, че винаги ще бъдеш там, точно до него, за да го изслушаш ако му се говори и му се споделя; че ще ти бъде приятно най-сетне да сподели с теб това бреме, що носи на плещите си; че макар че не можеш, вероятно, да му помогнеш особено, да го разбереш ще ти помогне да намериш начин да го разведриш и да му възвърнеш надеждата; че ако ти се довери, това не само ще те стопли теб, но може би от това ще му олекне на него; но и че разбираш и приемаш неговото мълчание, че знаеш, че понякога не ти се споделят проблемите ти.
Винаги щом обичаш някого, чието "добре съм" е бреме, искаш ти да си онзи лъч слънце, който ще разгони облаците и ще накара устните му да се усмихват от само себе си. Винаги щом обичаш някого искаш само той да бъде щастлив - на всяка цена.
И затова тя стоеше и гледаше, безмълвна,без да вярва и на дума, изречена от Роуз, а сълзите се стичаха по бузите й - колкото и да се кореше за тях, колкото и да си повтаряше, че не тя трябваше да плаче. Затова тя просто ги избърса за пореден път, вдиша дълбоко, стисна устни и избута чувствата и съжалението надълбоко в себе си. Ръката й обхвана раменете на Роуз и бавно я поведе отново към магазина, където двете седнаха в някакви кресла. Само с поглед, тя нареди веднага целия магазин да бъде затворен, а от съседното кафе дохвърчаха няколко души, поставяйки някакви напитки и сладки върху ниската масичка, които Мел захапа без дори да поглежда. Медените й очи бяха вперени в наведения поглед на Роуз, която бавно, сякаш от това зависеше живота й, избираше какво да си вземе. Устните й ту се разтваряха, за да кажат нещо, ту се стискаха отново, набутвайки неизлезлите думи дълбоко в гърлото й, сигурни, че това, което е щяла да каже е излишно.
- Роуз... тук съм, до теб.
Думите излязоха в полуизречена въздишка, що се разтвори в тежката атмосфера, но никои слова нямаха каквато и да е био тежест сега, освен тези на Л'Амур. Затова Мел просто ги остави да отлетят, стана и седна до приятелката си, прегръщайки я толкова силно, че въздуха й спря. За секунда, сълзите спряха, вампирката надигна глава и постави изгубения си поглед върху Мел. Известно време я наблюдаваше, сякаш търсейки из спомените си асоциация с това лице, след което се усмихна бледо и отново насочи вниманието си към нещата, с които бе обсипана масичката.
А най-отдолу на страницата с малък, направо миниатюрен шрифт бе написано: "Винаги щом обичаш някого се съгласяваш да дадеш всичко от себе си и дори повече за щастието на онзи, който обичаш - а не ти ли стигнат силите, болката му те унищожава."

_________________
Ну и бог с тобой с красивой, может быть и не резон,
Я бы пил с друзьями пиво, но молчит мой телефон.
Даже выкурил бы пачку, только нету сигарет…
Щас бы просто прыгнуть в тачку и уехать на рассвет.

Ночью выйду я на крышу и за тучку ухвачусь.
Чтоб не видеть и не слышать - я отсюда улечу.
Может быть всё это нервы, но я этого хочу.
Мне пора уже наверно обратиться к врачу.

Время-наркотик...
Върнете се в началото Go down
Роуз Л'амур
Завършил
avatar

Posts : 378
Join date : 05.07.2010
Age : 22

За героя
Външен вид: слаба, стройна, висока, с добре оформени вежди и саразмерен нос, пленяваща усмивка. Косата й е синьо-зелена.
Допълнително: има брат Доминик и свири на пиано
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Магазин за дрехи "Story"   Пет Окт 12, 2012 5:02 am

Огън. Толкова заплашителен и горд.

Пламъците галеха. Обичаха. Пламъците винаги бяха там и топлеха сърцето. Винаги. Белезите още личат. Болката още я има. Но усмивката след близването на огъня до плътта оставаше. Всяка искрица се отблясваше в зениците. Пукането на дървото, звучащо като фойерверк, огласяше навсякъде.

Очите на Мел ме изненадаха. Толкова... уплашени и уязвими. Бузите й бяха мокри, а аз дори не можех да помръдна. Просто се взирах в пространството. Огънят. Пазеше ме. Студен въздух ме погали, когато вампирката до мен издиша в отчаяние. Щеше ми се да можех да прехвърля поне искрица от моят огън на нея. Очите й бяха толкова тъжни, празни. Моят огън щеше да я стопли. Моят огън не топлеше мен, не ми беше необходим, но нея можеше да стопли. Не знаех колко голяма е болката й, но тя изглеждаше силна. Сълзите не значат слабост, нали? Моят огън щеше да я стопли и да я усмихне широко. Но... Моят огън. Той беше в мен, дори не знаех какво го поддържа все още жив след всички тези бури от страдание.

Огънят пази от тези, които искат да те наранят.

- Знаеш ли... Есенните листа отлитат. - обърканият поглед на Мел накара двата края на устните ми да се извият нагоре в едва забележима и болезнена усмивка. - Вятърът ги отнася някъде надалеч. Не знам къде, но те си отиват. Един ден просто прескачаш красиво есенно листо в преливащи цветове, бързайки за поредната среща и подминавайки го, осъзнаваш, че не се ли върнеш да го вземеш и да го сложиш в книга, никога повече няма да го видиш. Спри се. Вземи го. Вземи и съседното. Направи си букет. Обвий го в панделка и го подари на някой, който обичаш. Сложи го в книгата, която стои на нощното ти шкафче. Направи си подвързия за книги. Направи си снимки. Скочи в купчина листа. Може никога повече да не видиш тези преливащи, ярки, весели, слънчеви цветове превърнали нещо толкова крехко като листото, в нещо още по крехко - чупливо, изсъхнало, но красиво листо. Дори по-красиво от преди. Или просто си продължи по пътя, не се наслаждавай на цветовете, гледай сивото небе покрито в облаци и никога няма да ти липсват цветовете. Как може нещо, което никога не си имал, да ти липсва? Когато си мислиш, че има само сиво небе и не знаеш какви са цветовете от падналите есенни листа. Поспри се. Закъсней. Не отивай, по-добре. Но се спри и виж цветовете.

Огънят. Той не пази от тези, които не знаят, че те нараняват.

_________________
Seduce my mind and you can have my body.
Find my soul and I'm yours forever.
Върнете се в началото Go down
http://respect-records.hit.bg/index.html
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Магазин за дрехи "Story"   

Върнете се в началото Go down
 
Магазин за дрехи "Story"
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Архив - преди промняната-
Идете на: