ИндексДобре дошли!Въпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Мостът на Дяволските сълзи

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Коукен Силвъроут
Първокурсник
avatar

Posts : 4
Join date : 31.08.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Мостът на Дяволските сълзи   Сря Сеп 07, 2011 3:52 am

Вече от 3 дни бях в така нареченото училище за вампири и върколаци "Нореан", но все още нямаше никаква следа от приятеля ми.Бях се отчаял от всичко, а и тук всички се опитваха да ме контролират. Все пак аз реших да остана само заради думите на онази жена.
Нямах много какво да правя и реших малко да се поразходя. Чух за някакво интересно самотно местенце наречено мостът на дяволските сълзи.Името ме привлече страшно много, а и исках малко самота, защото все още не се бях съвзел от всички новонастъпилите промени в живота ми.Та така де, нощта бе тъй спокойна, чуваха се само щурците и от време на време някой прелетяващ прилеп. Аз само за това се молих, малко спокойствие,колкото да се отцепя за малко от ежедневието. Огромната жажда за кръв все още ме разяждаше отвътре и просто ми трябваше някаква залъгалка, за да не мисля и за това.
Докато вървях през гората, която се намираше близо до моста, дочух някакъв странен шум и долових миризма, подобна на тази в части от училището.Не им обърнах внимание и продължих, все пак каквото и да беше това нещо едва ли щеше да е голям проблем да го убия.
Когато стигнах до моста, който между другото не беше нищо специално, вече беше почти полунощ, седнах върху една скала и започнах да обмислям какво смятам да правя занапред.
Върнете се в началото Go down
Шаная Блейс
Второкурсник
avatar

Posts : 103
Join date : 20.12.2009
Age : 22
Location : Бъ Съ

За героя
Външен вид: Човешка форма: Висока - 1,70, тежа -58 кг. На 17 години с дълга и светлоруса коса, очите - тъмно кафеви. Имам плътни устни, а телосложението ми не е мускулесто. Върколашка форма: Голям вълк съм, дълга козина с цвят на ванилия и немного големи жълти очи. Имам черен нос, добре оформени малки лапи с дълги нокти. Опашката ми е дълга достигаща подчти земята.
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Мостът на Дяволските сълзи   Сря Сеп 07, 2011 4:34 am

От доста време бях в този замък - вероятно от около година и .... нещо. Та, за това прекарано време, можеше да се каже, че обичам това място, но щеше да бъде една голяма лъжа, а аз не обичах да заблуждавам хората. Добре де и това беше лъжа, но ай де сега, съдете ме! Какво да направя, че не обичах училището, както и вампирите, всъщност и част от върколаците, но това беше подробност.
Е, поне годината прекарана в Нореан ме бе научила на едно. Когато искаш да си сам отиди на забутания мост, чийто име никога не можеш да запомниш, защото много малко хора отиват на места, чийто имена не знаят. За мен това не бе проблем. Ама никакъв. Понеже не ми пукаше къде се намирам, а само да е тихо, да няма досадни същества и най - важното .... да няма буболечки! Ооо, последното определено бе важен фактор, защото навън винаги се намираше някой досаден бръмбар, който ще тръгне да ме гони, а аз ще се опитвам да му избягам като търча със все сили, размахвам ръце като вятърна мелница и пищя.
И ето, че докато мислех как ще бягам от един голям кръвожаден бръмбар нещо .... добре де, някой ми направи впечатление. Всъщност беше толкова тъмно, че този въпросен "някой" приличаше повече на сянка, видение, може би и дух, ама не и на човек. Охх, омотах се. Абе беше вампир в крайна сметка, защото миришеше странно. Не неприятно, определено не ухаеше и на теменужки, но имаше нещо особено в миризмата му, което ми викаше: "Ае, моме, т`фа тука е зъбато е!" Стой далеч от бледокожия, че да си останеш цяла целеничка.
- Кой е там? - измърмори този, който седеше на скалата с гръб към мен.
- Никой.
- Мхм. Значи, си говоря сам тогава?
- Явно. - измърморих аз и тихо, тихо започнах да пристъпвам все едно го дебнех, но всъщност опитвах да се отдалеча, за да не си създавам неприятности, въпреки че имах тотем със змия на него .... абе, не знаех как да го използвам, ама хубаво бе, че го имам и това си беше важното. Така де, щях да внасям респект.
Върнете се в началото Go down
Коукен Силвъроут
Първокурсник
avatar

Posts : 4
Join date : 31.08.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Мостът на Дяволските сълзи   Сря Сеп 07, 2011 4:53 am

Оххххххххх! Защо? Защо все трябва да има някой, който да ми разваля настроението? По гласа разбрах, че това явно е женски индивид.....досадно! Каква беше тази мухла и защо имам чувството, че ще си имаме неприятности в бъдеще с нея? Нямах никакво намерение да се занимавам с нея, но нещо събуди люнопитството ми и аз просто чувствах, че трябва да разбера името и......
- Коя си ти? – попитах я аз.
-Абе нал ити казах, че няма никой! – тросна ми се тя.
Пфффф, колко ужасно е да се занимаваш с по нисши форми на живот.
Реших да разбера как изглежда и затова бавно се изправих и се обърнах.
Ах, съвсем забравих, че е тъмно..... Нищо не можех да видя.
- Никой.... айде да дойдеш замалко.
- Не приемам заповеди от вида ти! – отговори ми тя
Каква гордост. Ох, още дразнещо ме неща. Горделиви хора....... Момичето явно не беше със всиякия си, доколкото разчитах по думите и.
- Хайде ела де. Не мисля, че ще ти коства чак толкова много усилия.
- Ти ненормален ли си....? Махай се веднага от мястото ми!
Отвратителен характер! Вече бях разбрал достатъчно.
- Покажи се, за да не си имаме непричтности. – казах аз с усмивка на лице. Вече бях започнал да се моля да не дойде, за да я убия. Жаждата в мен бошуваше все по силно
Върнете се в началото Go down
Шаная Блейс
Второкурсник
avatar

Posts : 103
Join date : 20.12.2009
Age : 22
Location : Бъ Съ

За героя
Външен вид: Човешка форма: Висока - 1,70, тежа -58 кг. На 17 години с дълга и светлоруса коса, очите - тъмно кафеви. Имам плътни устни, а телосложението ми не е мускулесто. Върколашка форма: Голям вълк съм, дълга козина с цвят на ванилия и немного големи жълти очи. Имам черен нос, добре оформени малки лапи с дълги нокти. Опашката ми е дълга достигаща подчти земята.
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Мостът на Дяволските сълзи   Сря Сеп 07, 2011 5:32 am

Присвих заплашително вежди срещу тъмната фигура, която бавно се обърна в моята посока. Не ми харесваше тонът му. Никак даже, а това караше цялото ми същество да става враждебно към този непознат, който стоеше срещу мен. Имаше една нотка на страх, която се прокрадна в съзнанието ми, но бях прекалено вироглава, за да се завъртя и да побегна далеч от това място. Никакъв шанс нямаше да капитулирам. Ама никакъв! Аз да се откажа от спор, битка .... ? Това щеше да е нещо ново и непоносимо за моята скромна особа, която не понася загуби.
- Накарай ме де! - сложих демонстративно ръцете си на кръста и зачаках какво ли ще стори този странен тип, на който попаднах. Не че можеше да ме види в тъмното, но това не пречеше да изглеждам наперено. Всъщност лунната светлина пробиваше някой друг облак и малкото пространство, на което се намирахме, макар и слабо, бе до някаква степен осветено. Та, можеше да се каже, че ако се приближим един до друг ще се видим, но май никой от двама ни нямаше да направи тази крачка, защото явно чакаше другия и явно и двамата бяхме с рогата напред.
- Не ме предизвиквай! - гласът му бе започнал да става по - сериозен и заплашителен, а това не ми харесваше и смръщих още повече физиономията си при думите му. Мразех да ми заповядват, а той сякаш това прави в момента. Не знаеше в какво се забърква.
- Слушай какво, не ми заповядвай, защото ще не аз, а ти ще си имаш неприятности. Гоооолеми при това. - ръцете ми в синхрон с думите показаха една огромна окръжност, така че нагледно вампира да има предвид в какви "големи неприятности" се забърква, като се опитва да командва точно тази вълчица. - Сега ще спреш ли да се правиш на велик или първо трябва да ти сритам задника, че да ти дойде ума в главата?! - тъкмо отново образувах онази заплашителна буква "Ф", когато този, който стоеше срещу мен избухна в такъв истеричен смях, че ме хвана неподготвена. По принцип всички моментално ми отвръщаха на репченето с репчене, на обидите с обиди, съскането със съскане, а не на заплахите със смях..... Приклепах няколко пъти и реших, че трябва да се приближа, за да видя кой си позволяваше да се цепи от колектива и да ме поставя в такива странни положения.
Пристъпих крачка напред и позволих на лунните лъчи да се разбият в лицето ми, като го осветиха, а очите ми станаха сякаш по - жълти от преди. В момент имаше едно гневно пламъче в тях, което издаваше, че бях бясна, но въпреки това продължавах да се държа, до колкото ми бе възможно, на положение. Едва ли обаче щях да държа за дълго време фронта. Все пак бях едва второкурсника и не се бях научила да си контролирам много добре трансформациите, така че нищо чудно след малко на мое място да застане един огромен кремав вълк, който да се нахвърли върху момчето, което стоеше срещу мен. Да, щеше да е хубаво, защото нямаше да се смее, но за сега се опитвах да запазя човешкото си тяло, защото ако се превърнех във вълк дрехите ми щяха да се изпокъсат. Не можех да си простя това да стане, така че дори само заради това се държах да не се преобразя.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Мостът на Дяволските сълзи   

Върнете се в началото Go down
 
Мостът на Дяволските сълзи
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Архив - преди промняната-
Идете на: