ИндексДобре дошли!Въпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Бейзболното игрище

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ева Джонсън
Второкурсник
avatar

Posts : 263
Join date : 04.08.2010
Age : 20
Location : bulgaria

За героя
Външен вид: черна права коса до раменете,очи червени като кръв,кожа бледа като слонова кост ако не и по бледа
Допълнително: малък белег на палеца още от преди промяната
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Бейзболното игрище   Сря Авг 04, 2010 8:16 pm

Отидох на бейзболното игрище и там нямаше абсолютно никой, Супер казах си наум , успях да се оттърва от шумотевицата в училището поне за малко , извадих една книга от чантата си книга която не бях чела от доста време , книга която се бе лутала в чантата ми сигурно от месеци. Тя се казваше ,, Брулени хълмове,, . Започнах да премятам страниците една по една , докато не усетих проницателна миризма , миризма на мокро куче, и чух стъпки определено бяха ,, ВЪРКОЛАЦИТЕ,, . Изръмжах и си тръгнах преди да направя някоя глупост.
Върнете се в началото Go down
Алексей Мересев
Третокурсник
avatar

Posts : 172
Join date : 09.04.2010
Age : 23
Location : К-брод

За героя
Външен вид: Висок около 190см. тежи 78кг. Къса и кафеникава на цвят коса, Светли очи и леко заострен нос. Вълча форма: Гъста кафеникава козина. Здрави крака и челюсти.
Допълнително: Слуша почти всякаква музика. Обича екстремни спортове. Държи на уважението и чесността.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Бейзболното игрище   Нед Сеп 26, 2010 11:31 pm

Е, беше време да си изпълним наказанието. Не ми беше гадно, защото трябваше да кося тревата на бейзболното игрище толкова, колкото ми беше гадно, че трябва да го направя заедно с онзи страхливец- възрастния вампир от пералното помещение. Докато ходехме из коридорите на училището, зад професор Търнър, изобщо не му обръщах внимание. Само мирисът му беше достатъчен да предизвика у мен чувство за презрение.
Вече наближавахме вратата или по- скоро портала, водещ до училищния парк. Единственото за което мислех и се молех бе косачките да са две. Другото не ме интересуваше, просто да имаше две косачки. Така щях да имам възможност да избегна всякакъв контакт с дъртака. Щях да му кажа: "Това е моята половина, това там е твоята, оправяй се" и всичко щеше да приключи. Докато бях зает с тези си мисли излязохме в парка. Времето беше перфектно. Следобедното слънце огряваше с топлите си лъчи навсякъде и всичко като че ли светеше. На небето се мяркаше тук- там някой друг малък облак, но нищо сериозно. Прекосихме градината и стигнахме до бейзболното игрище, което се намираше на края на двора, като от другата страна се падаше гората. Минахме през главния вход на игрището, след което продължихме по някакви тунели под трибуните. Накрая излязохме през една от вратите, през които обикновенно излизаха играчите. Пред нас се откри огромната тревна площ на терена. Изглеждаше сравнително добре поддържано, но тревата си беше височка.Чак сега осъзнавах мащабите на работата, която трябваше да свършим. Обърнах се към вампира и съзрях отчаянието в очите му. Идеше ми да се изсмея право в лицето, но наличието на професорката по Ловуване и контрол ме възспираше.
Ето, че стигнахме до стаята където се помещаваха косачките, греблата и всички останали инструменти, необходими за поддръжката на игрището. Преподавателката отвори вратата и ни каза да изчакаме отвън. Докато очаквах да ни предоставят косачките още веднъж се обърнах назад и огледах игрището. Мисленно разделих терена на две. От мястото на батера, през това на питчера, през втора база и така до края на игрището. Избрах си частта в която се падаше първа база. След малко от стаичката излезе професорката с две бензинови машини "Хускварна" . Идеше ми да изкрещя "Ураааа". Щях да си спестя разговорите с онзи бъзльо пък и щях да се занимавам с двигатели отново- една от любимите ми дейности.
- Вие сте. - каза ни Търнър- Започвайте и не ми се помотвайте!
- Добре, виж сега - обърнах се към кръвопиеца- делим терена на две по еееей тази линия- казах аз, посочвайки му предварително избраната от мен черта- Това е моята част, това е твоята. ОК?
- Разбрах. - промълви пиявицата.
Слава Богу, поне това мина без разправии. Погледнах надолу към моята косачка и бързо бързо намерих дръжката на пулстартера и главния прекъсвач. Прекъсвача преместих от позицията "Изключено" на "Включено". Хванах дръжката на стартера и я дръпнах рязко. Горивната смес нахлу в карбуратора, а оттам в единствения цилиндър на машината, но въпроки това не запали веднага. Дръпнах втори път. Този път искрата от свещта възпламени сместа от бензин и масло и с това косачката ми вече работеше. Обърнах глава към вапира. Гледаше ме като извънземно.
"Хайде да започваме, че взе да ми писва" - помислих си аз и подадох газ на Хускварната. Тръгнах от хоум плейта и се насочих към първа база. Когато стигнах до нея завъртях косачката и се върнах обратно. Повторих това движение два- три пъти, като правех пътеки във високата трева. Всеки път гледах да се застъпват, така че да се получи качествено окосяване. Охх колко пъти бях правил това в къщи. Всяка неделя бях задължен от баща си да кося двора и накрая наистина ми беше досадяло от тази дейност. Но сега беше друго. Това наказание за мен всъщност не беше толокова лошо, колкото си мислех, че ще бъде. Навяваше ми спомени за родителите ми, за дома...
В следващия момент коша на косачката ми се напълни и бях принуден да спра. Откачих го и попитах къде да го изхвърля.
- В онази зелена ръчна количка, ей там- гласеше отговора на професор Търнър- Като се напълни ще я изхвърляте при другата купчина трева от другата страна на оградата на игрището.
Кимнах и изсипах съдържанието на коша в количката при което ме лъхна освежаващия мирис на прясно окосена трева. Случайно погледа ми попадна на вампира, споделящ наказанието ми. Гледах го как още се мъчи да запали машината си. Дърпаше с всичка сила, отново и отново...
"Ама че малоумник! Прекъсвачът не е включил."- помислих си аз, поклащайки глава. След това отново отидох при моята косачка и продължих работата си.
Върнете се в началото Go down
Диас Лорид
Първокурсник
avatar

Posts : 31
Join date : 11.09.2010

За героя
Външен вид: Среден на ръст, нормално телосложение. Прошарена коса с тенденция към кестенява.
Допълнително: Трансформиран на 38 години. Талант неизвестен, а може би нямаше такъв.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Бейзболното игрище   Пет Окт 01, 2010 3:18 am

Лорид вървеше най-отзад на 'конвоя' с видимо недоволство. Той не възнамеряваше да говори, затова и бе спрял да диша - не помирисваше нищо. Като наближиха откритите площи, веднага се забелязаха слънчевите лъчи. Лорид се нацупи още повече, защото сега трябваше да коси трева, блестейки. Веднага щом прекрачиха прага на вратата и изложеха телата си на слънчевата светлина, двата вампира блеснаха. Алек не обърна никакво внимание, може би, защото вече бе свикнал с това. И така те стигнаха до бейзболното игрище. Високите трибуни хвърляха сянката си върху тревната площ... Е поне на половината. П-р Търнър извади две косачки от стаята за поддръжка на игрището и със знак на ръката подкани двамата провинили се да започват. Младото вълче веднага започна да пипа разни копчета, ръчки... А кръвопиеца стоеше и го гледаше с недоумявам. Беше се концентрирал, стремеше се да запомни всяко движение, което прави момчето по машината, за да го направи и той, защото, честно казано, Лорид изобщо не разбираше от техника. Не след дълго косачката запали и вълкът се запъти да коси, но преди това вметна нещо за "делене" или пък "Разделяне", Диан не разбра много добре, но кимна за съгласие, защото не искаше да се разсейва и да забрави нещо от движенията.
Лорид отиде до косачката, заобиколи я, натисна някакво копче и дръпна връвта за запалване. Но, нищо. Отново я дръпна, пак нищо. И пак, и пак, и пак с все повече сила, но пак нищо. Накрая отиде при професора и й каза:
- П-р Търнър, мисля, че косачката ми не работи.
Учителката го погледна без да каже нищо и отиде до косачката, дръпна някаква ръчка после направи още нещо и косачката заработи. Тогава, с ироничен глас тя каза:
- Сериозно?
Вълчето вече бе напълнил цяла торба с трева, едва когато Лорид започваше да коси. Лорид захвана единия диагонал на игрището и започна да изпълнява наказанието си. Малко след средата двете косачки се разминаха, тогава Диас подхвърли реплика на Алек:
- Алек. Не че те виня, но ако бяхте овладяли хормоните си, сега нямаше да сме тук...
След това кръвопиеца на видима възраст, отново се съсредоточи над косенето.
Върнете се в началото Go down
Катрин Самърс
Първокурсник
avatar

Posts : 58
Join date : 05.07.2010
Age : 20
Location : Ramstein,Germany

За героя
Външен вид: Изтрещяло вампи с големи златисти очи,гъста кафява коса
Допълнително: Плашещ музикант,певица,плувкиня
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Бейзболното игрище   Пон Мар 14, 2011 1:40 am

Мира,Вероника,Лили и проф.Силвър пристигнаха на Бейзболното игрище.Четирите направиха два отбора-двойки.Лили и проф.Силвър срещу Мира и Вероника.
-И така-всички знаем правилата.-Проф.Силвър се усмихна на всички.-Не съм играла от отдавна,бих искала да си припомня чувството.
Мира и Вероника се усихнаха една на друга и двете си стиснаха ръцете с Лили и директорката.
-Приятна игра,професоре!-каза Вероника на Силвър.
-Нали е само за забава,да не се сбием!-Мира смигна на Лили и Лили се засмя.
-Така-Мира и аз ще сме последни!-каза Вероника.
Мира и съотборничката и застанаха в кръгът,а проф.Силвър и Лили хванаха бухалката и застанаха на първата база.
-Три-две-едно!-Вероника наду свирката,която бе взела от спалнята си.
Мира хвърли топката към Лили,която я запрати нависоко във въздуха...и играта започна.
Върнете се в началото Go down
Лили Симпсън
Третокурсник
avatar

Posts : 189
Join date : 17.11.2010
Location : И аз вече незнам

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Бейзболното игрище   Пон Мар 14, 2011 2:00 am

Четири вампирки с бухалка в ръка , а една от тези вампирки беше и директорката на училище Нореан . Учениците ...по скоро първокурсниците седяха и зяпаха с отворена уста . " Ще глътнете някоя муха " - помисли си Лили . Беше облечена със сладки бели гащета , риза , и разбира се бейзболната шапка подарена от баща и ... Денят беше супер за бейзбол , облачен , но много приятен.
Приятна игра,професоре!-каза Вероника на Силвър.
-Нали е само за забава,да не се сбием!-Мира смигна на Лили , а тя падна да се смее.
-Така-Мира и аз ще сме последни!-каза Вероника и всички заеха местата си . Лили грабна бухалката и отиде в зоната си . -Три-две-едно!-Вероника наду някакви свирка и играта започна . Мира хвърли топката към съотборника си зад Лили , но ловкоста да бъдеш вампир , попречи на шансовете Лили да не удари топката . Малката бяла топка излетя на някаде , но Лили дори не я зърна , а започна да бяга " Първа база , първа база , първа базааа" повтаряше си тя . Беше на метри от първа база , когато чу как топката бе хваната ...
Върнете се в началото Go down
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Бейзболното игрище   Пон Мар 14, 2011 2:25 am

- Да! - чу се тънко гласче от другия край на игрището. Определено това улесняваше играта. Вероника беше играла само веднъж, а тогава трябваше да се разминава с клони, дървета и да търси топката по това в кой дънер е пробила дупка.
А топките се сменяха за всеки удар.
- Спасена! - зарадва се Мира, вдигайки ръце във въздуха. Беше достатъчно Ника да я погледне веднъж изпод вежди за да се почувства първокурсничето като в директорския кабинет, очакваща наказание. Смъкна ръцете си обратно със скорост завидна дори за вампир, а Силвър се изсмя звънко.
- Толкова сте лесни. - заклати глава, развеселена от притеснението, което явно предизвикваше играта с "шефа". Или по-скоро това от играта срещу нея. - Хайде, топка.

Жената подкани съименничката си, а Даркъс зае мястото си, приклекнала зад базата. Червенокоската, облечена в един от ония анцузи, които Търнър изявяваше желание да изгори на клада в задния двор (ако зависеше от нея, Ника сигурно щеше да играе с вечерна рокля, качена на десет сантиметров ток! Добре, че не я беше видяла как излиза..), зае позиция, намести се, съсредоточи се и обви ръце около батата.

Дървото съвсем леко изхрущя между ръцете й, напомняне, че трябва да отпусне хватката.

И ето, че топката полетя! Макар за страничен наблюдател от раса "закуска" всичко да изглеждаше като развило се за секунда, присъстващите можеха да различат всяко едно движение на останалите, включая на топката. Как мина на милиметри от батата на Силвър, която беше замахнала с поне една трета от силата си. Как попадна в ръцете на Мира. Как двете с Уилямс започнаха да ликуват.
- Страйк! - зарадва се първокурсничето, след което се прокашля и обяви малко по-сдържано. - Страйк.
Така де, думата беше същата, тонът беше по-смирен. Това наистина беше по-интересно от гледането в една точка в стената на кабинета.

Топката беше върната на по-малката Вероника. Така както се виждаше, след това хвърляне във всеки случай трябваше да бъде сменена, тъй като нямаше да издържи четвърто.
Отново приготовления, слагане на сериозни физиономии и... това намигване ли беше?! "Вероника Силвър току що намигна на Лили Сипсън, дами и господа", би казал коментаторът, ако съществуваше. Девойчето се приготви за спринт, а на бялото лице на Силвър се появи усмивка.
Топката полетя и...
- Тичай, тичай!
Изглеждаше като хлапачка, викайки на съотборничката си. Сякаш вятър премина през игрището, докато двете вампирки го обикаляха. Топката не беше успяла да излезе навън, но във всеки случай беше запратена достатъчно далеч, че връщането й до Мира да отнеме време.

Достатъчно далеч, че да има повод за празник.

- Хоум рън! - обяви Силвър сама на себе си и поздрави съотборничката си с длан ударена в нейната.
И после отново онова "Съжалявам, аз.." и неудобството, че току що някой беше ударил пет на директорката.
Добре, вече не е забавно.

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Катрин Самърс
Първокурсник
avatar

Posts : 58
Join date : 05.07.2010
Age : 20
Location : Ramstein,Germany

За героя
Външен вид: Изтрещяло вампи с големи златисти очи,гъста кафява коса
Допълнително: Плашещ музикант,певица,плувкиня
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Бейзболното игрище   Пон Мар 14, 2011 3:25 am

Беше ред на Мира да хвърля.Усети Лили зад себе си,а проф.Силвър взе топката от Вероника.Мира грабна бухалката,а Рони отстъпи назад за да и даде път.
-Готова?-проф.Силвър се усмихна някак си мило на Мира,но малко...сякаш я мисли за противник?Леле къде беше се намърдала!
-Ъм..да..-Мира преглътна и прехапа устни.Погледна към Рони,която и даде поглед,който би трябвлао да мине за успокоителен.
-Стискай палци...-измърмори Мира и Рони и Лили се засмяха.
-Спокойно...малко е трудно да забравиш,че е директорката,нали?-каза и Лили и Мира кимна.
Проф.Силвър удари топката и Лили посегна да я хване,ала не успя.Мира се зачуди защо им трябваше някой отзад-нали всички бяха вампири,нямаше начин да изпуснат топката!Мира я удари и я запрати някъде нависоко.Изтърва бухалката и се затича...първа база...давай!!!УСПЯ!Сега втора база...почти бе успяла,когато чу,че някой бе хванал топката...обърна се и видя,че проф.Силвър я запраща към нея...я колко чудесно...директорката я запрати с както изглеждаше всичка сила към Мира и момичето разтвори широко очи.За съжаленеи вече бе минала втора база и нямаше как да се върне.Затича се към трета и видя топката толков аблизо до себе си...щеше да я удари по главата!Мира леко клекна,продължавайки да бяга с всичка сила.Топката не я удари и излезе извън игрището,ала проф.Силвър бе бърза-хвана я и я запрати преди Мира да успее да направи хоумрън.Запрати я отново с всичка сила и всички,които гледаха бяха сигурни,че Мира ще бъде ударена.Вампирката преглътна и се затича колокто можеше по-бързо...а бе толкова близо!!
Най-после!Стигна четвъртата база,правейки хоумрън...точно секунда,преди топката на проф.Силвър да я удари по рамото.Мира залитна,но успя да си възвърне равновесието бързо-бързо,нали бе вампир.
-Тъчдаун!-извика Рони до не яи я потупа по удареното рамо.
-Хоумрън!-поправи я Мира,а Рони сведе глава.-Спокойно,и аз не см много наясно с тези игри с топките!
Рони се засмя и свете се прегърнаха.
-Мой ред!-извика тя и пъргаво стигна до мястото,на което бе Мира преди по-малко от минута.Грабна бухалката развълнувано и я завъртя няколко пъти.Проф.Силвър и Лили си размениха местата,а Мира просто се загледа към Рони,стискайки палци за съотборничката си.Дано изкара хоумрън!

Надолу пиша от името на Рони набързо,понеже не може да пише.

Рони приключи блестящо и направи хоумрън,макар,че може би малко заслужено получи удар по глават с топката.
-Ауч!-изкикоти се тя.
-Хайде де,вампир си!-Мира се засмя и я потупа по рамото.-Две на едно!-извика тя.
Рони отиде в средата,а Мира застана зад Лилии...може би малко ненужно.

Върнете се в началото Go down
Лили Симпсън
Третокурсник
avatar

Posts : 189
Join date : 17.11.2010
Location : И аз вече незнам

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Бейзболното игрище   Пон Мар 14, 2011 3:43 am

"Две на едно " - помисли си Лили - "Сега ще изравним резултата.." . Лили грабна бухалката си и застана на камъка . Мира застана зад нея и зае позиция .
- Е , готова ли си ? - попита Вероника .
- Винаги ... - отговори Лили и се на лицето и се изписа огромна усмивка . Тя хвана здраво бухалката и се съсредоточи . Вероника хвърли с цялата си сила , но Лили улови топката , запрати я в набесата , но нещо я разсея . Бухалката се беше цепила на две , Лили я пусна на земята и започна да бяга . "Ох , неска си изкарах въздуха " - засмя се тя на себе си . Забърза се и ситгна трета база . "Хайде , хайде" , Вероника все още не се беше върнала с топката . Още две крачки и Вероника се появи , хвърли топката към Лили , но тя мина на милиметри от нея . Лили скочи в на камъка и отбеляза точка . - Даааа , точкаааа ! - извика тя . Погледна към Силвър и и намигна . - Браво ! - прошепна директорката . - Е съмняваш ли се ...! - отговори Лили . - Ехее , изравнихме резулата . Силвър честа е ваша ...ъъъ по - добре вземе твоята бухалка , моята малко се разцепи - Лили се засмя и отиде да прибере останаките от своята "бухалка" . - Толкова хубава и предана бухалка , а сега е за буллука - говореше си тя под носа . Силвър взе бухалката си и се запъти към зоната ...
Върнете се в началото Go down
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Бейзболното игрище   Пон Мар 14, 2011 4:06 am

- Приятно е да поиграя с вас. - засмя се тихо вампирката. - И все пак, Професор Силвър.
Усмивката, смеха и всеки намек за дружелюбност бяха изчезнали за секунда. Сянка мина през погледа на Ника, поглеждайки съотборничката си. Имаше граници, които не трябваше да бъдат преминавани. Е, да, може да се пренебрегне за няколко удара на малка топка с дървена бухалка. Да, ама Силвър не беше точно от обичливите и прощаващите.
Както и да е, толкова бързо, колкото се бе появила Наказателката Силвър от миналото, толкова бързо беше и изчезнала (заедно с мисълта дали да не накаже девойчето като го затвори в клетка без кръв за месец).
- Топка! - пропищя жената, макар да прозвуча по-скоро като мелодия на стара песен. Да не си помислите, че заповядваше да й хвърлят топката.

Не, всъщност точно това правеше.

Малкото бяло нещо полетя към нея. За съжаление, този път беше просто засилено. Мира не беше преценила добре. О, да, вампирите могат да пропуснат удар, все пак вампир им подава! Но само сила не беше достатъчна. Трябваше да се вложи и нещо повече, малко стратегия, малко наклон, въртеливи движения и, с много късмет, разсейващ вятър, синя птичка да кацне на рамото на противника или говорещ червей да реши да проговори. За съжаление тия неща липсваха сега и червенокосата жена запрати топката, заедно с батата си, напред и нагоре.

Уилямс хукна да я гони настървено, влагайки цялата си сила, но беше късно. Беше прехвърлила пределите на игрището. Сякаш момичето се поколеба дали да не прескочи оградата и да продължи нататък, но някакъв инстинкт й подсказа, че това май не е по правилата.
Силвър обиколи набързо игрището, без излишни прехвалвания. Къде отиде цялата игривост от началото на играта ли?

Не обичаше да губи.

- Две на две. - съобщи със спокоен глас докато преминаваше през хоум базата.

Затова просто не губеше.

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Катрин Самърс
Първокурсник
avatar

Posts : 58
Join date : 05.07.2010
Age : 20
Location : Ramstein,Germany

За героя
Външен вид: Изтрещяло вампи с големи златисти очи,гъста кафява коса
Допълнително: Плашещ музикант,певица,плувкиня
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Бейзболното игрище   Пон Мар 14, 2011 4:20 am

Мира се усмихна на проф.Силвър,която и отговори с малко неисркена кисела усмивка.Обратно на игрището,но този път като удрящата,Мира застана пред Лили и се опита да не се замисля колко силно току-що загубилата проф.Силвър ще удари.
Е,беше си силничко,затова Мира доста залитна,губейки няколко секунди,които сигурно щяха да и помогнат...и все пак успя да удари топката,макар и малко късно и се затича с всичка сила,пускайки бухалката,която шумно падна на пода.Поне не се разцепи като на Лили,иначе кой знае как щеше да реагира директорката.
-Мира!Давай!-крещеше Рони и Мира се опита да и се усмихне...донякак си дружелюбно.
Първа база стигната!Най-после!А втора база изглеждаше тоооолкова далееееечеее!Някой да не си играеше с нея?Странно.
Бягаше с всичка сила и успа да стигне до втора база,разминйавайки се на косъм с топката,запратена от проф.Силвър.Мира си отдъхна,ала не бе изключително щастлива.Сега следваше по-трудното.
С мъка стигна до трета база,но когато понечи да тръгне към четвърта,проф.Силвър захвърли топката и Мира се спря на място,едва задържайки се на базата.Още една база,а Вероника се включваше в играта.
Момичето хвърли наистина нависоко и страхотно,и Мира се зарадва-Рони успя да стигне до втора база безпроблемно.Мира се затича точно когато трябваше,ала....се спъна във вратовръзките на обувките си.Колко страхотно!
Опита се да стане колкото можеше по-бързо,но не успя да го направи толкова бързо,колкото желаеше.Усети топката в тилът и и тържествуващият писък на проф.Силвър,също така и профучаващата Рони секунда по-късно.След още една секунда-тържествуващ писък идващ от Рони.Е,поне тя бе напраивла хоумрън.
Мира отиде в средата на игрището исе приготви да хвърли топката на Лили,но обеше доста разочарована от себе си.Е,какво да се прави...поне ударът от топката не бе заболял...та нали бе вампир,че как иначе!
-Хайде де,Мира!-извика Рони.-Все още водм три на две!
-Така е,но те сигурно ще ни минат!А и бях толкова близо!-Мира поклати глава,но един поглед към проф.Силвър я накара да се стегне и тя се приготви да хвърли топката на Лили.
Върнете се в началото Go down
Лили Симпсън
Третокурсник
avatar

Posts : 189
Join date : 17.11.2010
Location : И аз вече незнам

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Бейзболното игрище   Пон Мар 14, 2011 4:39 am

Играта беше приятна , но ожесточена . Лили се чустваше страхотно . Точно това и трябваше след раздялата с Джейсън . Хвана силно бухалката на Силвър , като гледаше този път да не я цепи на две . - Ъъъ само този път малко по-леко , че ще трябва да купувам две бухалки - лили се подсмихна на Вероника и тя кимна .
- Давай - прошепна Лили и зае позиция ...

Вероника хвърли умерено , ни удара беше зле (поне за мен ) . Лили за малко щеше да изпусне топката , но се дръпна и я уцели . За момент излезе от равновесие , но се усети и побягна . Впрегна всичките си сили и успя да премине първа база ... - Давай Лили - чу се тънко , звънливо гласче , Лили не можа да прецени на кой точно , но по пътя на логиката трябва да е Ника . В същия момент Лили се изръси и беше мишена за Вероника , но стана адски бързо и продължи .

"Трета база , бравооо на МЕНННН " Лили се радваше , но не за дълго , една топка профуча покрай глвата и беше на метър от "Хоумрън" само още три крачки . - Даааааааааааааааааааааааааа - чусе викът на Лили . - Хоумрънн - продължу тя . Плесна Силвър и по двете ръце и продължи да се радва . - Такам хора... ъъъ вампири аз предлагам малко почивка . Е не че ми трябва , но не можем постоянно да играем ! Е съгласни ? - попита Лили
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Бейзболното игрище   

Върнете се в началото Go down
 
Бейзболното игрище
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Архив - преди промняната-
Идете на: