ИндексДобре дошли!Въпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 На върха на кулата

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ванеса Синклеър
Третокурсник


Posts : 86
Join date : 22.04.2009

За героя
Външен вид: Не много светла кожа, тънки устни, сиви очи. Дълга, права, руса коса. Среден ръст, носи широки и отпуснати дрехи. Козината й е почти бяла и дълга, с лек червеникав оттенък на слънце
Допълнително: Има въображаем приятел, на име Уолънс, който може да приема много форми, но винаги носи очила. Не споделя за него, въпреки че се случва да му отговаря на глас.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: На върха на кулата   Сря Авг 29, 2012 1:14 am

Замъкът ставаше все по-оживен. Учениците не получаваха кой знае колко информация, явно ги смятаха за подивяла тълпа, която лесно се впечатлява. Кой знае защо бяха решили така - може би поради факта, че заради едно земетресение бяха готови да убият преподавател и да срутят врати и стени. А пък може би беше нещо друго, знае ли човек. Във всеки случай може би въпреки факта, че не бяха наясно с това какво точно става по света и у нас караше вампирите и върколаците бавно, но сигурно, да се завърнат към обичайното си ежедневие. Разбира се, беше неписан закон никой да не се шегува с ничия смърт, никое бедствие или думите "Край на всичко", но останалото започна да придобива предишния си облик. Дори беше някак по-хубаво, защото уроците все още бяха отменени и всички разполагаха със свободното си време както намерят за добре. Обсъждаха се едни други, обсъждаха дори преподавателите. Устройваха си пикници, сбиваха се посред нощ на места, на които да не могат да ги открият. Свободия.

А Ванеса... Ванеса вървеше. Вървеше не твърде бързо, но не и бавно. Крачеше уверено, ясно съзнаваща къде отива и защо иска да отиде там. Ясно съзнаваща и кого ще открие, и защо иска да го открие. Добре де, може би не беше много сигурна защо, но останалото беше достатъчно.
За вампирите не знаеше, не внимаваше много в точно тая част от часовете си, но върколаците имат зрение и чудо. Вярно, задържаха я цели два дена на легло, което според нея беше излишно, но това не намаляваше шансовете й да издири когото трябваше. Защо? Защото поне за върколаците знаеше, че виждат доста добре и надалеч. А точно в този прекрасен ден, когато най-сетне беше здрава, чиста и облечена, беше приела за задача номер едно да огледа всяко кътче из замъка, докато не види каквото й трябваше.
И накрая я намери. Кацнала на кулата като птиче, което чака да падне троха от небето. Без майтап, толкова се беше съсредоточила в луната, че може би имаше вероятност да ослепее. Джон също погледна нататък за момент. Не че имаше нужда, усещаше, че пълнолунието наближава. Още колко? Ден, два? Със сигурност щеше да е скоро. И се надяваше поне по пълнолуние всичко да си е както преди, наистина. Не й се чуваше на другата сутрин за сто инцидента, така че разчиташе на това, че Мора ще успее да накара всички да си се оковат в малките килии в подземието.

Но! До тогава имаше време. Тази нощ беше свободна. Дори, по дяволите, беше спала през деня, като вампир. Ъгх. Добре, това още беше шантаво. Но въпреки всичко се стараеше. Трябваше да го направи, иначе всичко можеше просто да се изпари. Беше толкова крехко и без друго. Докато се изкачваше по стълбите, разминавайки се с вампири, които не разбираха защо куче е будно по това време вместо да си прегръща възглавницата, си повтаряше да се държи нормално. Защото тя нямаше навика да го прави, а наистина трябваше да се постарае този път. Струваше й се, че е по-важно от всеки друг път през живота й.
Просто... Трябваше да се получи.

- Хей. Искаш ли компания?
Витория се обърна рязко и я погледна немигайки.
- Е, ако искаш да останеш сама няма проблем, предпочитам да сляза по стълбите пред това да ме изхвърлят през парапета.
Май само тя се смееше. До тук с "дръж се нормално".
Върнете се в началото Go down
Витория Лайт
Второкурсник
avatar

Posts : 329
Join date : 17.06.2010
Age : 21
Location : По средата на Вселената

За героя
Външен вид: Очите й, тъмнокафеви, почти черни се открояват, на фона на светлата кожа на Вити. Светлият цвят на плътните й устни, почти винаги е подчертан от свтлорозов гланц. Висока е около 162см и тежи 46кг. Не, в никакъв случай не е анорексично слаба.
Допълнително: Може да се каже, че има някакъв проблем с мозъка и често си говори сама, или по - точно с неудошевени предмети. Сякаш я разбират!
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: На върха на кулата   Сря Авг 29, 2012 6:23 pm

Tишина! Във всичката тази олелия на Витория й трябваше тишина. За да мисли. Или да симулиране мислене. Все десет. Така и не излезе от замъка. Стоя си в разни стаички и си мислеше. На тишина. За компания в момента имаше само една бяла стена. Пардон, ако това е бяло аз съм тоалетна хартия. Една мнооого ама много мръсна бяла стена. И един мръсен прозорец, скрит зад три слоя раздърпани пердета. Не знаеше дали Джон се е измъкнала от болничната стая, но щом не я беше потърсила, значи ... ох, пак глупости. Както и да е.
Стъмни се.
Гласчето в главата й, което й напомняше, че е луда беше изчезнало. Това не й харесваше, чувстваше се нормална. Като всички останали вампирки.
И все пак не беше!
Лайт най - накрая реши, че е дошло време да се размърда. Закрачи нанякъде си. Мина през няколко коридора, обиколи няколко стаи и глупости. Но реши, че компанията на други живи и полуживи същества не й е приятна и реши да продължи да си е сама. Качи се на върха на някаква си кула. Чудна гледка. Сигурно щеше да е прекрасно ако можеше да види какво се случва тук денем. Но и така си беше добре.
Луната изгря.
Което беше някак странно, като се има в предвид, че дори слънцето през деня не можеше да напече.
Уотевър. Лайт си стоеше там, на върха на кулата и я чакаше. А тя идваше! Не, че не бе някак по нормално да си седи в кревата и да сънува сладки сънища, ноо..
Когато малката вратичка проскърца дразнещо, Вит стоеше права, скръстила ръце пред гърдите си и зареяла взор към луната. Изглеждаше като излязла от някой филм - тъмносини впити дънки бяха подпъхнати във високите й бели ботуши, а вместо палто, шлифер, яке или изобщо някаква нормална за това неособено топло време дреха, Лайт беше облякла прилепнало бяло потниче. Брр да замръзне човек, само като я гледа.
- Хей. Искаш ли компания? - чу познатия глас, който очакваше, зад гърба си.
Обърна се рязко и спусна поглед по цялото й тяло. Проверяваше как е състоянието й, дали е заздравяло счупеното място, дали начинът й на ходене е стабилен. Всичко. Искаше да знае, че поне физически Джон е добре.
- Е, ако искаш да останеш сама няма проблем, предпочитам да сляза по стълбите пред това да ме изхвърлят през парапета.
Явно Лайт е била прекалено облещена или нещо такова, за да предизвика тези думи. Но сега се ококори три пъти повече.
- Ъмм .. шегувах се. - прошепна леко виновно Джон след като усети, че смехът й не е много на място.
На Вит й хрумнаха толкова много злобни реплики, които щеше да изрече с толкова злобен тон... Но вместо това каза простичко:
- Радвам се, че дойде! - и се заблея отново към луната.
Ванеса пристъпи и застана до нея. Лайт усети аромата й. Така приятен, опианяващ, успокояващ. Единствената върколашка миризма, която можеше да назове като "приятна". Дори сред един милион други вълчеподобни, пак щеше да я познае.
- Как си? - мекия глас на вампирката, прозвуча като мелодия дори в нейните уши.
Погледна Джон. И ахна.
- Какво? - заоглежда се вълкинята и с припряно движение прибра кичур коса зад ухото си, но той пак се измъкна и падна в очите й.
- Знаеш ли, красотата на едно лице трябва да се види на лунна
светлина - тогава, когато гледаш наполовина с очите си, наполовина с
въображението си.
Брех, че мъдри мисли! И откъде ги вадиш такива?
Тихо пък и ти.
A Джон наистина беше прекрасна така. Макар странно изглеждащите й дрехи (които трябва да отбележим, днес бяха по - нешашави) лицето й излъчваше спокойствие и красота. Очите й блестяха и отразяваха луната. А невиността, която струеше от нея...

Кхъм - кхъм.
Няма какво да се превъзнасяме толкова. Джон беше красива. Ок. И сега по - важното в случая. Нещото, за което Лайт се беше подготвяла два дена. Трябваше да говорят. Колкото и да не им се искаше. Хубаво щеше да е, да решат проблема с лекарката, криенето, случката в болничната стая и така нататък. Да, щеше да е хубаво, особено след като нямаше намерението да да започне великият разговор.
Хах, да, бъзлаа!


Последната промяна е направена от Витория Лайт на Пет Авг 31, 2012 8:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Ванеса Синклеър
Третокурсник


Posts : 86
Join date : 22.04.2009

За героя
Външен вид: Не много светла кожа, тънки устни, сиви очи. Дълга, права, руса коса. Среден ръст, носи широки и отпуснати дрехи. Козината й е почти бяла и дълга, с лек червеникав оттенък на слънце
Допълнително: Има въображаем приятел, на име Уолънс, който може да приема много форми, но винаги носи очила. Не споделя за него, въпреки че се случва да му отговаря на глас.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: На върха на кулата   Пет Авг 31, 2012 7:43 pm

Е, мина добре. Поне първите пет минути, де. Минаха... Добре. Бяха добре, нали? Нали?!
Да приемем, че е минало добре.
- Ако го повториш още веднъж, кълна се, ще те сритам та да вземеш наистина да паднеш от проклетия парапет.
"Да бе, и да стоя цяла седмица в оная проклета стая".
- Ако изобщо оцелееш.
Макар Уолънс в момента да беше един очилат еднорог, паркирал се близо до вратата и проверяващ дали плочките стават за ядене, си оставаше проклета гад. Нямаше никакво намерение да вади дъги от която и да е част от тялото си. Доста нескопосан еднорог, мен ако питате.
Джон се стараеше да гледа настрани докато говори с Уолънс. Може да стоеше само в главата й, но не беше сигурна дали по изражението й си личеше какво точно си мисли. Знае ли човек, може да изглежда обидно, лудо, отнесло се, припадащо... Та затова нека не рискуваме и да гледаме към луната.
Беше ясно, че трябва да обсъдят всичко. От онзи тип дълбоки, прочувствени разговори, в които си изливат душата и три литра сълзи, а после вървят заедно към дъгата под светлината на залязващото слънце, а наоколо хората пръскат цветчета.
Пф.
- От кога си такава лигла?

Добре, Джон, напълно ли си сигурна, че това именно е начина, по който трябва да започнеш?
Мхм.
Ама напълно, абсолютно ли си сигурна?
Мхм.
Е, хубаво тогава.

Витория я гледаше като застреляна. Вярно, човек не очаква нещо подобно след комплимент, но Синклеър си имаше принципи и малко неща можеха да ги разклатят. А едни от тях бяха - комплименти не ти трябват, комплименти не правиш. Не се лигавиш. Казваш каквото мислиш.
Не че беше напълно сигурна какво точно мисли в момента. Но пък обикновено разбираше по пътя, така че смяташе просто да включи на скорост и да пусне радиото.
- Знаеш ли, минаха два дена и имах време да помисля. И измислих. Ако ти е неприятно да те виждат с мен, ок. Смятам, че мога да го преживея, бива ме. Но ако наистина... В смисъл такъв, онова в стаята не беше просто моя приумица и не можеш да се отметнеш този път. Така че ако искаш да си с мен, то супер. Но не по върховете на кулите и дълбоко в гората.
Лайт мълчеше. Дали защото я беше обидила или защото не беше чула нито една дума? Джон имаше навика да пелтечи доста бързо.
- А, и да, между другото, съм луда. Може би е важно да го имаш в предвид. Не сладко луда, не интересно луда, не тийн луда. Аз съм психопат.
Точно така. Нали?
Нали. Да. Точно така. Щом не е иначе, значи е точн...

- Свети Еднорози, само да не бяха тези копита безплътни...
Върнете се в началото Go down
Витория Лайт
Второкурсник
avatar

Posts : 329
Join date : 17.06.2010
Age : 21
Location : По средата на Вселената

За героя
Външен вид: Очите й, тъмнокафеви, почти черни се открояват, на фона на светлата кожа на Вити. Светлият цвят на плътните й устни, почти винаги е подчертан от свтлорозов гланц. Висока е около 162см и тежи 46кг. Не, в никакъв случай не е анорексично слаба.
Допълнително: Може да се каже, че има някакъв проблем с мозъка и често си говори сама, или по - точно с неудошевени предмети. Сякаш я разбират!
Елемент:

ПисанеЗаглавие: На върха на кулата   Вто Сеп 04, 2012 12:00 am

Стоеше си като гръмната. Тя и преди тези пре-прекрасни реплики си
стоеше като гръмната. Ама сега след като вече беше гръмната, беше и
цапната с нещо много тежко и премазана, и наритана, и гръмната още
няколко пъти. И докато си стоеше по изброените начини, пропусна да се
развика. А щеше.
И вместо да се развика тя се замисли. Искаше ли толкова много Джон, че
да се разкрие на всички. Тя самата още не можеше да проумее защо си
пада по женски индивид, какво остава за другите. А пукаше ли й за
другите? Не беше ясно. А точно това трябваше да реши. И то точно в този
момент. И вместо да стои като гръмната, трябваше да си отвори устата и
да започне да говори.
Лайт отново си повтори... за сто - хиляден - двеста - милиарден - четиристотин - и - петдесет - билионен - път:
Е, края на света е близо. Всички си имат други грижи на главата. няма да обсъждат аз точно с кой излизам.... Да, няма. На тях не им влиза в работата. Не им пука. Не трябва да им пука!!!
Браво Вит, почти се убеди. Само, че се надявам...
Млъкни!
... че знаеш, че щеше да е нормално...
Казах да млъкнеш!
... и на никой да не му прави впечатление, само ако...
Млъкни бее!
...тя беше вампир, или ти беше върколак, или поне бяхте от различни полове!
Ти чу ли ме, мое тъпо второ Аз, когато ти казах да мълчиш??????
Добре, съжалявам.
Млъквам.


- Да.
Кратко, точно и ясно. Две букви, които съдържаха всичко, което Лайт искаше да каже.
Джон се опули.
- Ммоля?
- Казах да!
- Да?
- Да.
- Да, за кое, в името на оранжевите сладки краставички?
- Да, за всичко. Да, ти си луда. Да, ти си права. Да, пука ми. Да,
искам да бъдем заедно. Да, и аз не искам да се крием. Да, не ме
интересува какво ще кажат другите. Да. Просто да.
Джон мълчеше.
- И като ще си говорим за това кой колко е луд. Повярвай ми, имаш си
работа с най - инфантилния и откачен, с най - лесно сменящите се
настроения човек... ъгх вампир де.

Моля те, моля те, гледай като гръмната. Все пак е твой ред!
Оххх, съншайн...
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: На върха на кулата   

Върнете се в началото Go down
 
На върха на кулата
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Архив - преди промняната-
Идете на: