ИндексДобре дошли!Въпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Директорски кабинет

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Директорски кабинет   Нед Юли 01, 2012 4:34 pm

Вероника стоеше зад бюрото си, потропвайки с нокти по повърхността му докато наблюдаваше как преподавателите влизат един по един в кабинета. Елена беше до нея, обърната с гръб към присъстващите и погледът й беше зареян някъде навън, в далечината. В проблемите, във вариантите за решенията им.
Веднага щом нощта се спусна цяла армия от камериерки беше натоварена с по един плик, в който с възможно най-красивия си почерк Силвър беше изписала само две изречения: "Събрание в директорския кабинет. Присъствието е задължително." Не се налагаше да подчертава по какъвто и да е било начин думата "задължително" - достатъчно беше, че е излязла изпод нейната ръка за да накара всички да се подчинят.
И ето, че го бяха направили - за няколко минути всички бяха пристигнали, Мора дори не си беше направил труда да се облече, макар да знаеше, че не може да пристъпи този праг без риза. Преподавателките го наблюдаваха като ученички, сякаш съвсем забравили за какво са тук.
О, да, вярно. Те не знаеха.
- Ще ви помоля за тишина, - извиси се гласа на Вероника веднага след като и последния гост затвори вратата след себе си. - Не сме ви събрали да си бъбрите.
Погледът й стрелна остро няколкото немирни колеги и обърна глава към Елена.
- Ти ли ще...
Жената поклати глава и продължи да гледа навън. Ника кимна леко и отново се обърна към колектива си. Пред нея не стояха толкова много хора, но всички със сигурност бяха заслужили мястото си. Всички бяха останали в Нореан въпреки трудните му моменти. Дали обаче всички щяха да се съгласят да се замесят в това, което предстоеше?
Макар че... В Нореан или не, това щеше да застигне всички, рано или късно.
- Днес с професор Търнър получихме обезпокояващи новини, - започна Силвър, обмисляйки всяка дума. Как изобщо се съобщава такова нещо? - Изглежда едни от покровителите на расата ни, семейство Рамстън, са вдигнали... - устните й се свиха в права линия за секунда, гледайки към Мора, - ... бунт. Срещу върколаците.
И ето че се започна. Шушукания, възклицания, приглушени въпроси. Това не беше толкова малко, колкото изглежда на някои. Чистокръвните са примерът на останалите. Чистокръвните дават законите, правилата, наказанията. Ако те решат да направят подобно нещо, кой знае колко от младите ще ги последват.
- Моля, замълчете, - сведе уморено очи Ника и подпря брадичката си на сплетените си пръсти. - За момента учениците не бива да разбират. Знаете, че това може да доведе до хаос, а не искам такъв в училището.
В стаята отново се възцари тишина, но тревожните погледи не можеха да бъдат заглушени.
- Какво знаете за Анастасия Петровна? - чу се гласът на Елена. Не се беше обърнала към публиката, но беше ясно, че въпросът е именно към тях.

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Проф. Търнър
Зам. Директор; ЛиК
avatar

Posts : 1900
Join date : 20.07.2009

За героя
Външен вид: Средна на ръст, стройна. Променена на 23г. Бяла кожа и кърваво червени очи. Косата й е дълга до кръста, пепеляво руса, черна, или бяла... зависи как иска да изглежда.
Допълнително: Пише песни за пиано, обича да се занимава с коли, за предпочитане скъпи и лъскави.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Директорски кабинет   Сря Юли 04, 2012 4:17 am

Проклетата тишина се бе настанила, сякаш си е у дома. Всички преподаватели сякаш си бяха прехапали езиците. Вероника и Елена се споглеждаха от време на време.
Поне Търнър бе успяла да се приведе в приличен вид, преди да се съберат в кабинета. Беше си взела душ, косата й бе пусната от онази грозна панделка. Сега тъмните й къдрици се спускаха свободно по гърба й. От кога беше къдрава, бихте попитали ?! Съсредоточете се върху по-важните неща. Бе сменила и дрехите си. Сега носеше бял костюм от пола и сако, които сякаш бяха излети върху кожата й. Стойката на Търнър не се променяше въпреки напечената ситуация. Какво като идва края на света ?!

- Какво знаете за Анастасия Петровна ?! – попита Елена, нарушавайки настанилата се неловка тишина. При изричането на името, някои от преподавателите в Нореан се намръщиха, сякаш се опитваха да си спомнят къде да срещали това име. Други обаче ясно си спомняха и явно често бяха чували това име.
- До колкото знам… - започна Мора – Настя, както е наричана е могъща вещица, изгорена на кладата. Била е много силна и мнозина са се страхували то нея. – заключи преподавателя. Явно бе що – годе добре осведомен за основното.
Както и предполагаха двете с Вероника. Всички знаеха елементарните неща.

Отново тишина.
- А знаете ли защо е била изгорена ?! – този път въпрос им зададе Вероника и вниманието на даскалите се прехвърли от едната директорка, към другата.
Тишина… явно наистина не знаеха.

- Настя Петровна е много опасен враг. И трябва да сме подготвени, за да се изправим срещу нея. – макар да не й се искаше да го казва точно така. Елена беше сигурна, че е по-добре да знаят истината от самото начало.
- Чакайте малко… - Проф. Стоун вдигна ръце припряно. – Да не смятате, че тя ще удари и Нореан.

- За сега няма такива изгледи, но не е изключено. – двете директорки заговориха в един глас, готови да избегнат всякакви съмнения, че защитата на замъка в момента е приоритет. Не можеха да рискуват съществуването на толкова много ученици. Трябваше да се вземат мерки незабавно.
- Какво ще правим ?! – чу се из кабинета. Преподавателите бяха не по-малко притеснени, отколкото бяха и двете директорки, макар да не им личеше.

- Като за начало... ще кажем на учениците. – решението бе прието с мърморене, макар все пак да се знаеше, че това е най-добрият вариант. Поне за момента. Трябваше да са готови за всичко… почти.

_________________

Попитах миналото си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Утре ще си минало...
Попитах бъдещето си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Вчера щеше да си бъдеще...
Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе,
защото ме познаваше добре.
Понечих да го попитам, а то сложи пръст на устата ми и каза:
- Ти си! Не спирай...


Dikka's Fan Club
Върнете се в началото Go down
http://norean.vampire-legend.com/index.htm
Проф. Монгомъри

avatar

Posts : 7
Join date : 29.12.2010

За героя
Външен вид: Бяло лице, украсено с лунички и буйни червени коси.
Допълнително: Преподавател по философия
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Директорски кабинет   Пон Юли 09, 2012 2:51 am

Пликът стоеше пред мен, чакайки да бъде отворен, а написано вътре-прочетено.Траках с нокти по бюрото, взирайки се в изкусно изрисуваните букви, които образуваха името ми - проф. Монгомъри.Не беше трудно да се досетя на кого принадлежеше този почерк.Хванах ловко плика и за части от секундата вече държах в ръцете си посланието.А то се състоеше от две достатъчно ясни изречения - "Събрание в директорския кабинет. Присъствието е задължително." Смръщих вежди и извърнах поглед от писмото.
-Явно положението е по-сериозно, отколкото си мислех.-промърморих си тихо и станах от стола, за да се приготвя.
След няклоко минути вече бях в кабинета, където се бяха събрали и останалите колеги.Отпред стояха проф. Силвър и проф. Търнър.Поздравих с поглед и се присъединих към тълпичката.Бях в доста небрежно облекло.Удобните дънки,тъмносинята блуза с дантелата на гърба и обувките на ток.И с прибраната на кок коса.Няма да отричам,че тия къдрици бяха трудни за покоряване.....дори от вампир.Но накрая се увенчах с успех.След известно време бърборене с корегите,сякаш не сме се виждали от дълго време, гласът на директорката ни се изви над нашите.
- Ще ви помоля за тишина .Не сме ви събрали да си бъбрите.
Това бе напълно достатъчно , за да настъпи гробна тишина в кабинета.Въведението към новината, която предстоеше да ни каже започна.Беше ясно, че положението в Нореан не много добро.Но никой от нас не е и предполагал,че нещата са толкова сериозни.Думите, които излязоха от устата на Силвър шокираха всички ни.
- Изглежда едни от покровителите на расата ни, семейство Рамстън, са вдигнали ... бунт. Срещу върколаците.
Думата бунт се запечата в мозъка ми.
-Един бунт може да доведе до пълно унищожение на....цяла раса....вид!-казах тихо,но беше ясно, че всички присъстващи в кабинета са ме чули. -Това е .... недопустимо!
В този момент Търнър попита за Анастасия Петровна.Бях чувала това име и преди.Вещицата,която бе изгорена на клада.Но подробностите ми убягваха.
Какво ще правим?-попитах.
- Като за начало... ще кажем на учениците.-отвърна проф. Търнър.
Да кажем на учениците.Това е наложително.Няма как да се крие подобно нещо от тях.Най-малкото няма да бъде честно спрямо тях.
-Съгласна съм с това, но как ще го направим?Нужно е да подходим доста внимателно с тях, особено с върколаците.
Това училище е създадено, за да помага на тези видове да оцеляват и да се научат как да използват силите си.Но не и за унищожение!Не и за това!!!
Върнете се в началото Go down
Проф. Търнър
Зам. Директор; ЛиК
avatar

Posts : 1900
Join date : 20.07.2009

За героя
Външен вид: Средна на ръст, стройна. Променена на 23г. Бяла кожа и кърваво червени очи. Косата й е дълга до кръста, пепеляво руса, черна, или бяла... зависи как иска да изглежда.
Допълнително: Пише песни за пиано, обича да се занимава с коли, за предпочитане скъпи и лъскави.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Директорски кабинет   Чет Юли 12, 2012 2:25 pm

*** Продължава от Трапезарията...

Нещата наистина не вървяха на добре. След онова голямо събрание в Трапезарията, всичко като че ли се беше обърнало срещу тях. Бяха намерени множество убити по различни начини вампири и също толкова върколаци. Всеки себеуважаващ се като някое от горните същества бе намерило своето укритие и докато не се разбере какво със сигурност се случва… никой не смееше да си подаде носа на вън. А и бяха прави. Никой не беше толкова глупав, че да заложи толкова дълго съществуване на карта.

Нореан можеше да се похвали освен с всичко друго, така и с желязната си сигурност. Никой не можеше да се докопа до Нореан, без да е дошъл за своето обучение. Това беше и причината много от вече завършилите ученици да се връщат за да потърсят подслон в замъка. А, да… замъка. Той вече се пръскаше по шевовете, а по време на обяд… тогава ставаше страшно. След излизане от трапезарията, където можеха да се хранят, тези избрали си човешката кръв... главите на директорките щяха да експлодират.

Тъъ… ето ги и директорките.
Вероника все още стоеше там, където беше оставена. Седеше в стола си, облегнала глава на ръцете си и потънала в тишината обмисляше, как аджеба да се спасят от идващото бедствие. Защото бедствията не спираха. След земетресението последваха още няколко по – малки. Имаше и голяма буря, но тя не беше взела жертви… или поне до сега не бяха известни. Какво още щеше да им мине през главите.
Докато червенокоската мислеше как да се справи с положението, Елена Търнър явно бе намерила някакво решение… или нещо такова, ако се съди по необичайната й усмивка, залепена на лицето. Да, дори и тъмнокоската се мусеше откакто започнаха бедствията.
- Виж какво намерих. – прозвуча звънливият глас на Търнър и след миг на бюрото пред колежката й се стовари избеляло, изпомачкано, но все пак здраво овързано вързопче, което, щом като Силвър разопакова от кожата се видя, че е стара книга. Може би стар дневник, ако се съдеше по ръчно написаните думи.

Вероника се усмихна леко.
- Това да не е това, което си мисля ?!...
- Именно… успях да се докопам до дневника на Джон Девърман. Ловецът, който е пратил по дяволите оная харпия Петровна. Вътре е описано дума по дума какво се е случило до сега. Явно руската девойка обича последователността.
Червенокоската с интерес на малко дете, получило нова книжка разглеждаше изписаните страници.
Докато колежката й обикаляше из кабинета, накрая й писна и се излегна на дивана, стиснала дистанционното на телевизора на стената. Прескачаше през каналите като кенгуру на терена..

“Тази нощ в южната част на Чикаго е изникнал необичаен пожар. Разследващите смятат, че е предумишлен палеж. За съжаление има 24 жертви, които не са успеели да се измъкнат от горящата сграда на време”
Новините, продължаваха да не вещаят нищо хубаво.
Очите на Елена се присвиха и с ням въпрос се отправиха към колежката й.
- Да, това също го има. Дело е на Петровна. – продължаваше да разгръща страниците, но това, което прочиташе в следващите страници, никак не беше приятно, ако се съди по физиономията й.
Какво още щеше да им се изсипе по главите.

_________________

Попитах миналото си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Утре ще си минало...
Попитах бъдещето си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Вчера щеше да си бъдеще...
Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе,
защото ме познаваше добре.
Понечих да го попитам, а то сложи пръст на устата ми и каза:
- Ти си! Не спирай...


Dikka's Fan Club
Върнете се в началото Go down
http://norean.vampire-legend.com/index.htm
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Директорски кабинет   Нед Юли 15, 2012 3:39 pm

Да докосва тези страници й се струваше като грях. Все едно да влезеш в Лувъра и да лепнеш една целувка на Мона Лиза - беше нередно. Бяха древни, по-древни от самата вампирка, и се страхуваше да не би да й останат в ръцете, вместо закрепени за корицата, където им беше мястото.
Вътре, със ситен и разкривен почерк, типично мъжки, бяха описвани бедствие след бедствие. Въпреки кривия почерк беше похвално, че първо - този човек изобщо е знаел да пише, това се е случвало достатъчно отдавна че Вероника да се чуди дали е било разпространено сред всички, и второ - подробните описания. Не беше писал само "Преди два дена градушка удари еди-си-кой-град, беше страшно". Пишеше точно от къде е започнало бедствието, колко дълго е продължило, кои части е обхванало, колко жертви е взело. Това беше статистика на ужаса.
Силвър почти не чуваше телевизора, който Елена по някакъв начин беше успяла да сложи в кабинета. Вярно, че беше най-бързият начин да научават външните новини, така че изобщо не искаше да пита какви главоболия е имала и кого е тормозила за да прекара кабели, които до тогава не съществуваха в Нореан. Във всеки случай четивото й беше по-интересно от програмата.
И малко по-плашещо.
- Какво става? Какво откри?
Търнър беше забелязала, че физиономията на колежката й става все по-мрачна и по-мрачна, а устните й бавно се превръщат в тънка чертичка на лицето й.
- Не че се зачитам задълбочено, но... Става все по-зле. Имам предвид, ще става все по-зле.
И наистина - цифрите растяха с всяка страница. Все повече жертви, като започваха да се споменават и вампири и върколаци след графата на хората. Все по-големи райони. Все по-продължителни страхотии.
Тя явно едва сега започваше.
- И все пак, ако са само земетресения и убийства, можем да се справим с това, нали?
Вероника вдигна поглед с надежда, но тъмнокоската я гледаше без усмивка и извърна поглед.
- Ще разучим дневника и ще започнем да предвиждаме ходовете й, поне до някъде. Ще можем да обезопасим замъка по-добре и да различаваме знаците. Но мисля, че четивото не е пълно, на последните страници има само петна и черти, сякаш не е можел, или не е искал да пише.
Силвър разгърна бързо и действително, последните страници липсваха.
- Значи не знаем какво ще направи след като приключи малката си игра с природата.
Елена кимна и се изправи.
- Разгледах дневника преди да ти го дам. Пише, че Настя е знаела за съществуването му, но явно до сега не е успяла да се докопа до него.
- А ти как успя да се "докопаш" до него? - във въздуха увиснаха кавичките и едната вежда на директорката се изви високо.
- Знаеш, че си имам начини - усмихна се не особено радостно, сякаш по навик, Търнър, и продължи мисълта си. - Във всеки случай ако имаше шанс да го вземе, щеше да го е унищожила до сега. Тя знае, че тайните й са записвани, макар да няма начин да знае кои и колко от тях са вътре - колежката почука с нокът по корицата и остави лека драскотина, която бавно започна да избледнява.
- Не би посмяла да дойде в Нореан да го търси. Има твърде много врагове тук.
- Именно затова няма да го изнасяме от сградата - кимна Търнър и изгаси телевизора, където отново се съобщаваше за проливен дъжд някъде в северна Европа.
Силвър отключи едно от чекмеджетата на бюрото си и постави внимателно, с почти майчина грижа, старата вещ и отново заключи. Прибра ключа в джоба си и тръгна след Елена - беше почти полунощ, време за обяд, и предпочитаха да са на място за да осмиряват когото трябва в трапезарията.

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Директорски кабинет   

Върнете се в началото Go down
 
Директорски кабинет
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Архив - преди промняната-
Идете на: