ИндексДобре дошли!Въпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Зимната градина

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Зимната градина   Чет Юни 07, 2012 9:33 pm

Една фигура стоеше с изпънат като струна гръб и наблюдаваше. Следеше с поглед поклащането на листата на дърветата, излитащите от уплаха птици от короните им и меката трева, която се гънеше под слабия летен вятър. На хоризонта се виждаха облаци, които приближаваха към сградата на училището.
Виждаха се облаци, но не и вампири. Не и върколаци.

Жената стисна устни и те заприличаха на тънка цепка върху бялото й лице. Червената й коса беше вързана на идеален кок на тила й и нито един кичур не си бе позволил своеволието да се измъкне от него. Чертите й, останали неизменени от десекти години, бяла застинали в неодобрителна гримаса. Кафевите й очи изглеждаха почти черни на фона на лицето й, както и на фона на раздразнението й.
Училищата умираха.

Вече всички го усещаха, дори чистокръвните, макар да не желаеха да го признаят. Връщаха й хладни, официални отговори, в които заявяваха, че няма нужда от притеснение. "Можем само да се радваме, че по света вече не се създават вампири и върколаци безконтролно. Липсата на работа може да е само временна, но е благословия и говори за свят на порядък, а не на хаос". И дрън-дрън, подобни врели-некипели. Изобщо не ставаше въпрос за "порядък". Фактите говореха за обратното - упадък. Или ловците на новосъздадени не си вършеха добре работата, или просто малките гадини бяха станали по-хитри. Укриваха се и не желаеха да бъдат подчинени на нечии закони. Не желаеха да бъдат връзвани за полата на една червенокоса диктаторка, която да им диктува какво и как да правят. Дали съзнаваха колко губят от това? Дали изобщо ги интересуваха талантите им, тотемите им?
Може би да, може би не. Нея това не я интересуваше толкова. Грижа я беше повече факта, че беше останала без работа, и въпреки това вързана към тази тихо стенеща и умираща сграда.

Всички преподаватели от други училища с които поддържаше контакт споделяха същата съдба като нея - опустяла сграда, за която трябва да се грижат, вместо да се признае проблемът и да им се върне предишната длъжност. Как копнееше отново да се върне към наказанията! Как искаше да преследва, да измъчва, да...
Добре де, това не прозвуча особено правилно. И все пак й липсваше това да прави нещо смислено, а в този момент единственото смислено което виждаше беше предишното й назначение.
Наташа въздъхна и сведе поглед към земята. Непометена. Огледа храстите. Неподкастрени. Прокара поглед през цветната леха пред остъклената стена. Повехнала.
Градинарят беше изчезнал преди две седмици и още се издирваше.

Червенокоската отново стисна устни и се насочи към вътрешността на зимната градина, където растенията бяха избуели и неконтролируемо заливаха всеки спомен от пъкета. Не очакваше да срещне никого там, както не очакваше да се сблъска с африкански слон в трапезарията. Животът обаче има накива да ни изненадва.

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Даяна Лорм
Първокурсник
avatar

Posts : 10
Join date : 30.01.2012
Age : 21

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Зимната градина   Нед Юни 10, 2012 9:34 pm

Даяна влезе в някаква стая защото чу говор а сега не и се говореше с никой. Озова се в някаква градина при това доста мизерна, но тя не искаше да разглежда искаше да върви защото беше бясна как може да я пратят на това място защото беше пила кръв от баща си и той се свързал с ловци които я преследваха седмица и я хванаха заради една малка грешка тя не се предаде и се опита да избяга на няколко пъти но те бяха инжектирали в нея нещо ужасяващо болезнено което и пречеше да се движи дори да мисли. Даяна беше ядосана на себе си че ги бе подценила и бе решила да отмъсти на стари врагове. Засили се искаше да изкара гнева си чрез физическо натоварване. Спря я джунгла от растения. обърна се и се върна улавяше много миризми това още я объркваше. На това място миришеше не само на вампири. Тя не обърна внимание и започна да тича в кръг. Не бе забравила и за Александър той й беше причинил това и щеше да си плати след като Даяна излезеше от този затвор. Да затвор беше най правилното определени е за това "училище". Чудеше се дали ще може да избяга, но щом видя директорките се отказа. Даяна спря за секунда и видя фигура на жена
Върнете се в началото Go down
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Зимната градина   Нед Юни 10, 2012 11:04 pm

- От къде да знам къде е отишъл, да не би да следя всички от персонала...
- Е няма как да е потънал в земята, заедно с всички помощници. Ако ги открия някъде, а аз ще ги открия, ще съжаляват за деня, в който са били уха...
Чуха се стъпки. Нима? Силвър беше обикалила почти цялата градина преди да срещне Елена, тук определено нямаше жива душа. Но явно някой беше решил да я опровергае, тъй като освен тях се появи и миризма. Вампир, определено. Проправяше си път между израстналите поради липсата на контрол растения и накрая щеше да стигне до тях. Директорките се спогледаха, след което се обърнаха към първокурсничката, която тъкмо се появи иззад едно голямо папратово листо. Момичето се спря на място като попарено когато забеляза жените пред себе си - високи, стройни, с официално облекло и незнайно защо, съскащи до преди малко.
- Нима е останала жива душа в тая съборетина - извъртя очи Ника и кръстоса ръце, правейки гримаса. Жената пред нея я изгледа укорително и хвърли една заслепяваща усмивка на присъединилото се към тях дете. Изглеждаше в достатъчно зряла възраст за да се нарече млада жена, но за две древни вампирки всички в това училище не бяха нищо повече от деца.
- Не обръщай внимание на киселата ни директорка - изчурулика Елена Търнър и протегна ръка към вампирчето. - Елена Търнър, приятно ми е.
- Познавам ви - погледна виновно към ръката й момичето, чудейки се дали е безопасно да я докосва. Не се наложи да мисли дълго - Елена също толкова елегантно колкото я подаде, я и прибра. - Вие сте заместник-директорката. А тя е...
- Бясна - изсъска червенокосата вампирка и закрачи напред по спомена от пътеката, оставяйки двете жени от своя вид зад себе си. За един момент й се поиска да постъпи като глупавия градинар. Да избяга. Дори можеше да не си стяга багажа - парите й бяха в банката, а всичко останало един вампир може да си набави след една засищаща целувка в мрака. Едно докосване на зъбите и жертвата може да изгуби освен кръвта си и палто, обувки, костюм. Беше низка постъпка, така се държаха новородените. Така се държаха западнали, млади вампири, които не ги е грижа за репутацията им, но така й се искаше поне за миг да не е онова студено същество, което не допуска да се държи по подобен начин. Искаше й се да игнорира правилата, поне за малко.
Но всичко това продължи в главата й само колкото да направи три крачки. След тях се спря, въздъхна, вдигна един кичур обратно зад ухото си и се обърна на пети.
- Ти. Няма ли да се представиш?
До тук с притежанието на каквито и да е маниери. Малката вампирка и без друго сигурно беше стресната от неадекватното поведение на директорската си и въртящаща очи нейна колежка.


_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Даяна Лорм
Първокурсник
avatar

Posts : 10
Join date : 30.01.2012
Age : 21

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Зимната градина   Пон Юни 11, 2012 3:54 am

Даяна повдигна вежда. Как може две възрастни вампирки да се държат така. Съзнанието и напомни, че тя е тази която до преди малко е обикаляла в кръг, за да мисли по-добре,но момичето с лекота премахна спомена, но веднага в главата й изникна нова картина двете професорки като клоуни. Преглътна, за да не се изсмее. Не искаше да отговаря, но знаеше, че ще й се наложи, затова реши да го забави максимално. Скришно погледна Елена не даваше признаци, че е забелязала липсата на отговор, погледна и червенокосата жена пред себе си, тя също чакаше търпеливо. Даяна започна да оглежда наоколо видимо раздразнена от липсата на реакция. Явно градинарят се бе тръгнал отдавна. Момичето подуши въздуха. Долови позната миризма. Изсъска това бе усетила пред кабинета на директорката Даяна се обърна към червенокоската и пак изсъска. Жената помръдна и детето застана в отбранителна поза не знаех какво ми става. Тя се изсмя
- Какво мислиш че правиш - наистина беше учудена и доста развеселени. Момичето се изправи - нали не мислиш да се биеш с мен
- Това още не го контролирам - призна смутено Даяна - , но дори й да беше така вие не можете
Директорката се приближи като стрела към нея явно пак я беше ядосала
- Права си


Последната промяна е направена от Даяна Лорм на Пет Юни 22, 2012 1:09 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Зимната градина   Пон Юни 11, 2012 4:19 am

Когато се молиш за дъжд, вали. Понякога. В това "понякога" е проблемът с молитвите. Заради него Ника се беше отказала от всякакъв вид съзнателни молби към каквото и да е било освен към собствените й воля и сила. Просто обикновено "понякога" за нея се оказва "но не и сега". Точно в този момент си мислеше, че може би трябва да преосмисли теориите си. Ето че едно "понякога" се беше случило, без дори да го чака.

Понякога търсиш на кого да си изкараш яда и пред теб се озовава бойна първокурсничка, за която може да обясниш, че се е бунтувала и се е наложило да бъде осмирена. Със сила.

- Права си, - кимна Наташа и направи крачка към момичето, гледайки го в очите, - но дали все пак да не направим изключение...
Червенокоската наклони глава на една страна и огледа бързо и преценяващо жертвата си. Бяха почти на една и съща височина - ниската по принцип Вероника Силвър обикновено носеше сравнително високи обувки, тъй като обичаше да гледа учениците от по-високо. Косата на девойката беше сплетена на плитка, която се развяваше зад нея когато се готвеше да напада. Гледаше малко стреснато, но въпреки това дръзко, сякаш все пак не би имала нищо против да се пробва да се сбие с директорката на училището.
Нищо, че това училище беше опустяло, нямаше часове и почти нямаше жива душа, която да я чуе и да я помогне.
- Вероника, знаеш правилата.
- Нали аз съм ги писала, - изстреля в отговор Вероника, а вампирчето се готвеше да се защитава. - Не пречи и аз да ги наруша веднъж все пак...
- Но какъв пример би дала така на учениците си, хм?
Елена продължаваше да говори развеселено, сякаш беше хлапе, което е намерило нова играчка на улицата и нищо на света не може да му развали настроението. Тя обаче добре съзнаваше, че в момента Силвър се намира на някакво достатъчно тъмно място, че да замъгли преценките й за добро и лошо. Особено след като знаеше и миналата й работа можеше да прецени също така и че дори когато не е замъглена, тая преценка не винаги е особено качествена.

Пръстенът й проблясва на лунната светлина, която едва достига до мястото, на което са застанали трите вампирки. Само няколко думи и момичето се гърчи. О, да, ще падне на земята преди дори да разбере какво се случва. А може би и тогава няма да знае, кой знае колко разбира от таланти? Вика, но няма кой да я чуе. Моли... Да, точно така. Моли се за милост. Елена не се намесва, Елена не е там. Там няма никого. Само Вероника и отдавна забравеното усещане за превъзходство. За това някой да зависи от теб, от силата ти или милостта ти. Тя се върти, вика, боли я. Само едно завъртане на ръката, един елементарен жест, и всичко може да стане по-лошо. Само...

Достатъчно фантазии, Вероника. Дръж се подобаващо.
- Това е Даяна Ларм, ако не се лъжа - с въздишка Ника се върна в настоящето, завъртя се с гръб към детето, поразчисти някаква забравена от боговете пейка и се настани грациозно на нея. Разрови се из джобовете на сакото си и извати от вътрешния смачкана кутия с цигари и запалка. - Приехме я наскоро и не искаме да я убиваме все още.
Издекламира го все едно са я карали да го пише на черната дъска триста пъти, задето е кривнала от правия път също толкова. Спокойно, до сега ученици в Нореан не са умирали. Така де, мъртви са, но не по вина на Вероника. Като си имаш работа с вампири тия неща никога не звучат правилно...
- Лорм - поправи я момичето и Ника кимна, приемайки забележката.
- Възмозно е, - изфъфли, тъй като цигарата вече беше между устните й. Запали я и струйка дим се извиси над червената й като пожар коса. - Е, ще ни обясните защо толкова лесно се палите, госпожице Лорм? Или просто наистина не сте закусила все още.

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Даяна Лорм
Първокурсник
avatar

Posts : 10
Join date : 30.01.2012
Age : 21

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Зимната градина   Пон Юни 11, 2012 5:02 am

- Професоре вие сте виновна - Даяна се усмихваше самодоволно - държахте се неадекватно момичето вдигна ръка, за да погледне идеалния си маникюр в червено след това отиде и нагло седна до нея искаше й се да я нападне и да прекърши врата й да я разкъса на малко парчета. Момичето се стресна от чудовището в което се бе превърнала за да не мисли за такива неща се загледа в пръстена на директорката по гърба й преминаха тръпки когато разпозна формата - и умирам от жажда тук
- От колко време си в училището
- Няколко часа - вампирите погледна Елена тя ги гледаше.като деца готови да се избият всеки момент а можеби и двете това целяха - защо училището е празно
- Това е тема ккоято не те.засяга
- А аз защо съм тук - наистина това бе тема.която много вълнуваше момичето
- Защото си била достатъчно небрежна и са те хванали - вече се дразнеще
- Тогава защо има толкова персонал ...
- Защо задаващ толкова.много
Елена въздъхна и седна между нас на и без това малката пейка
- Това място някога било ли е пълно с ученици
- Да - облегна се назад
Върнете се в началото Go down
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Зимната градина   Пон Юни 11, 2012 5:22 am

Едва забележима усмивка пробяга по устните на Силвър. Погледът й беше зареян някъде високо, забит във видима само за нея точка на тавана. Дори като знаеше къде е трудно я достигаше - листата на храсти и дървета препречваха пътя пред очите й. Дим се стелеше около нея, а цигарата й стоеше почти забравена.
- Беше пълно. Препълнено. Бяха хубави времена - усмихна се и Търнър, след което направи гримаса, тъй като Ника издиша дима от цигарата почти в лицето й.
- Хубави, пълни с насилие времена.
Напълно вярно. Имаше часове по бойни изкуства, в които директорът спокойно можеше да влезе и да тръшне няколко души на земята за да им покаже, че не ги бива. Пък и да си изкара нервите върху тях. Имаше часове, в които да наказва за грешките в използването на талант със своя собствен. Имаше прекрасни дни, в които някой се сбиваше на двора и Търнър го караше да чисти плочките на някоя тоалетна с четка за зъби. Бяха прекрасни, светли времена, когато градината не тънеше в бурени и влага, а само в ухание на рози и нежна светлина, процеждаща се през остъклената стена. Липсваха й и това й личеше. Носталгията беше нещо, с което човек не може да се пребори лесно. Вампир пък още по-трудно - след толкова много години лесно можеш да отделиш важните моменти и да захвърлиш ненужните. Годините, през които училищата за вампири, а по-късно и за върколаци, процъфтяваха, бяха от хубавите моменти.

И се бяха изнизали така, сякаш бяха песъчинки в счупен пясъчен часовник. За секунди, а не за години.

- Всичко се променя. Това не означава, че правилата за закуска са се променили. Първокурсниците са длъжни да закусват обилно, иначе... Е, виждаш какво става.
- Да, защото аз знам всички правила след като тепърва съм стъпила в опустяло училище, в което никой не може да ми каже кое как е.
Хлапето извъртя очи и ги спря върху пръстите на директорката, които тъкмо бяха захвърлили една цигара и вече вадеха втора.
- Това например, - кимна към вредния й навик, - не е ли забранено?
- Разбира се, че е забранено, - изсумтя Елена и размаха с ръка за да разкара дима от лицето си.
- Но живеем в условия на диктатура, - усмихна се широко и някак мрачно червенокоската и се изправи. - Скачай, заек. Отиваме да изядеш някоя палачинка за сила, а после на лов. Да видим как се справяш със зайците и катериците.
И без друго и тя не беше закусвала все още, а и до кафе не беше стигнала. Чакаше и няколкото останали върколака да се разкарат от залата след късната си вечеря. Не обичаше да дели трапезарията с кучета - трябваше да обмисли вариант да им изкара панички в двора.

Пък и тая градина започваше да я депресира повече от необходимото.

//продължава в трапезарията когато продължи///

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Зимната градина   

Върнете се в началото Go down
 
Зимната градина
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Архив - преди промняната-
Идете на: