ИндексДобре дошли!Въпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Трапезарията

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Сря Фев 08, 2012 9:29 pm

Токовете й тракаха по дървения под и шума отекваше из цялата Трапезария. Беше толкова пусто, че дори на свещите сигурно им беше самотно. Навън почти се беше стъмнило и не влизаше светлина директно до масите, беше време да се заеме с някакво подобие на закуска. Нямаше никакво намерение да се храни с кръвта, която доставяха за първокурсниците - щеше да ловува по-късно. За сега щеше да се задоволи с чаша кафе и нещо с месо в него.
Премина покрай цялата дължина на крайната маса и се настани на мястото си - никой не смееше да го заема дори да я няма. Някаква ранобудна вампирка открехна леко вратата, но бързо я затвори като видя, че вътре е само директорката - червената й коса беше станала като ярък белег за думата "опасност, разкарай се". Без да й обръща внимание, Силвър избуга натрупаните пред нея прибори встрани и взе един от термосите с кафе и чаша. Ароматът се разнесе из ъгълчето й и я обгърна като че да беше истински важен за оцеляването й. Всъщност, просто помагаше малко за събуждането и концентрацията.
Очите й зашариха из залата. Вярно, че нямаше занятия, но тия ученици съвсем се бяха запилели някъде. Разбира се, не беше като да е загрижена, все пак говорим за Вероника. Пък и през ваканциите не отговаряше за тях и не носеше отговорност, дори в момента да ги разкъсват на двора, под прозорците на залата, в която се намираше в момента. Ала все пак й беше интересно къде могат да се запилеят толкова млади вампири и върколаци. Ако създаваха прекалено много проблеми в Нортън това вече щеше да й влезе в работата, защото харесваше градчето. Беше удобно и се пълнеше редовно с туристи, тъй че никой не задаваше въпроси от типа на "тоя белег от къде ми е". Те не пипаха местното население, а то се радваше, че не попада в списъка "ухапан от голямо, неизвестно нсекомо" и всичко вървеше идеално.
Скоро обаче Търнър щеше да започне да води младите там и тогава щеше да стане каша. Винаги ставаше така когато се пуснат млади вампири на свобода с минимален надзор от една, макар и доста строга, преподавателка. Все някой се измъкваше от цялата какафония и прекаляваше по някакъв начин. После тя трябваше да се занимава да им оправя бъркотията, а това не й се нравеше изобщо, защото не ставаше с няколко убийства, трябваше да говори, преговаря и затулва нещата.
Кафето в ръцете й почти беше изстинало когато се сети да отпие глътка. Течността се разля в гърлото й и само й припомни, че наистина е жадна. Това обаче въобще не означаваше, че обунянието й страда по някакъв начин.
- Мислех, че пиете само кръв - отбеляза иронично Мора, когато се приближи достатъчно, че Ника да може да го изпепели с поглед. Пръстенът на ръката й проблясна на светлината от свещника наблизо, изкушавайки я да го използва без причина.
- А аз, че по това време вече трябва да си в окови в подземието.
- Има време докато изгрее луната.
- Звучи ми като несериозност, Мора.
- А на мен като "Гладен съм, нямам намерение да си прегризвам лапата, за да си търся плячка довечера".
Не даваше добър пример на младите. Изобщо. А уж за това беше назначен - да им бъде водач, учител и пример. Силвър въздъхна и се изправи, оставяйки преполовената чаша на масата. В това време върколакът събираше и подбираше ястия от преподавателския край на масата. На лицето на червенокоската се появи гримаса, която се дължеше главно на навика й храната да се докосва с прибори. Ако можеше, сигурно и хората щеше да дупчи с вилица първо.
- Това ще свърши зле - промърмори, очаквайки всеки момент да се наложи да оправя още една каша. - Поне окова ли останалите.
Как правеше така, че дори въпросите й да звучат като заповеди или съобщения? Може би талант.

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Проф. Мора
Алфа на Нореан
avatar

Posts : 218
Join date : 20.04.2010

За героя
Външен вид:
Допълнително: медиум; видеиня\безшумност
Елемент: земя

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Чет Фев 09, 2012 1:31 am

Ето и дойде големият момент за всеки върколак. Нещо като цикъла при жените, ама се случваше само един ден в месеца, а не една седмица, но за сметка на това озверяването е много по - голямо и при тези животинки шоколада едва ли ще помогне. Даже никак, защото за тях вие сте шоколада.
Ето защо се предполагаше, че всеки един вълчо трябва да бъде закован, добре опакован, с наморник, каишка и т.н., за да не ухапе (разфасова) всеки един вампир и въобще всичко около Нореан. Та, сега в този момент бих предпочела да видя господин Мора вързан от краката до главата с вериги, за да не направи някоя друга глупост, защото е едно да се изправи пред теб някой неопитен малчуган, но е съвсем различно да видиш един зрял върколак озъбен и готов да те хапне. Рей не обичаше тази част от месеца, въобще от деня, но нямаше как да избяга, така че през всичките тези години се бе научил да се примирява по някакъв негов си странен начин, а ритуала му включваше обилно хапване преди превръщането.
А къде можеше да намери по - бързо храна от трапезарията?
Като цяло очакваше всичко да е спокойно и да няма грам душички наоколо, но беше сгрешил. Първо, Силвър не можеше да се нарече "душичка" и второ, ами нея видя в трапезарията и ... да кажем, че си размениха няколко реплики, докато нашия гардероб не се съсредоточи в храната.
Храна, храна и още храна, която му мътеше мозъка и го забавяше до отиването му в подземията, където може да бъде възпрян от много вериги заковани за пода здрави врати и прочие. Предпазни мерки, които беше взела директорката, за да може да си пози малките недорасли кръвосмучещи чудовища от другите малки недорасли космати чудовища. Та, Рей взе бързото решение, че иска всичко и просто събра четирите края на покривката направи старателен възел и вдигна всичката храна. Няма да пропусна да кажа, че ястията, които имаха сос започнаха да цапат пода и крачолите на върколака, но за човек, който носеше само панталони едва ли щеше да му проблем да свали и тях.
- Какво казва преди малко, бях леко разсеян? - Ника гледаше втренчено цялата картинка и не можеше да се кажа, че е доволна от случващото се. Професора цапаше скъпоценния ѝ под, върху който се разхождаше и тропкаше като расова кобила. Амиииии, сега щеше да шляпа във сос. Всякакъв сос и ако трябва да съм честна не мисля, че бе възхитена от това.
- Какво правиш, по дяволите?! - изскърца тихо със зъби вампирката, като се стараеше да запази самообладание и бавно и отчетливо произнесе всяка една дума.
- Имаш предвид ... вързопчето ми? - мисля, че погледа трябваше да е невинен, но в случая беше само поглед, отправящ се към завитата храна, която Мора мъкнеше по пода и щеше да остави такива големи петна. Не блазях на чистачките. - Просто си взимам храна за из път и за нощта, защото ако огладнея ти ще бъдеш първата, която ще се поблазня да изям. - демонстративно врътване и драматично тракане на чинии и прибори и въобще всичко, което беше завил в покривката.

_________________

My spirit is the mirror of my soul
Върнете се в началото Go down
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Чет Фев 09, 2012 4:56 am

Защо. Искам отговора само на това простичко въпросче - защо този върколак си беше поставил за цел да я изкарва извън нерви непрекъснато? Нямаше логика. Да не би някой чистокръвен да я изпитваше? Дали не искаха да проверят след колко точно вдигания на кръвното (метафорично, разбира се) щеше да го разполови за да си реши проблема веднъж за винаги или просто му беше вродено да бъде проблем навсякъде и за всички. Или поне навсякъде и за нея.
Беше помел целия край на преподавателите със себе си без изобщо да се замисли. Нима имаше същества, чието съзнание работеше така? Недопустимо, немислимо. Как изобщо беше допуснала да назначи такъв индивид на работа в замъка, дори като градинар нямаше да се впише като достатъчно културен. Но пък младите се страхуваха и от него, достатъчно, че да са послушни и в момента да са в подземията, очакващи изгрева на луната овързани като заложници. Момент за мечти - всички върколаци да си останат по мазетата и след пълнолуние. Да не й се мяркат пред очите, да не й се налага да ги подритва и да се грижи за това да имат винаги огромни количества храна, да не наблюдава мизерията, която оставят след хранене... Или след себе си изобщо.
Да, беше хубаво. Обратно в реалността тогава.
- Нали знаеш, че аз ти давам заплатата? - повдигна една вежда вампирката, останала права, наблюдавайки как залата, която скоро щеше да се напълни с млади вампири за закуска, се превръщаше в кочина. На малко неща държеше тая жена и едно то тях беше Нореан. Другото беше редът. А Мора рушеше и двете само с няколко крачки. Е, ако не друго си имаше талант с който може да се гордее. Можеше ли?
- Бързам, червенокоске, нали знаеш, окови.
Недопустимо. Напълно, абсолютно недопустимо. Той нарушаваше всяко неписано правило в този замък, а неписаните правила са именно тия, които не се пишат защото очеизвадно и очеизбождащо ще изнервят директорката при нарушаването им. Пък може и да си ги беше записал за да не ги забравя, знае ли човек. Или вампир.
- Разбира се - скръцна със зъби жената и кръстоса ръце. - А на сутринта ще почистиш тук.
Ужасяващото петно на земята означаваше война. Пламъкът в очите й говореше достатъчно добре за това, както и фактът, че вече си играеше несъзнателно с пръстена с гарвана. Бяха играли тази игра и преди. Той щеше да се прави на забавен, тя щеше да отговаря кратко, накрая по пода щеше да има освен сос, и кръв.
Мора обаче сякаш не й обърна внимание и продължи да върви към вратите. После мина през тях. После зави и се скри от поглед.
Не, това нямаше да свърши така или да не й беше името Вероника Силвър! Добре де, не беше такова, подробности. Червенокоската прескочи петната по пода без дори да ги поглежда, провиквайки се чистачките да се довлекат и да ги изчистят. Единият от "келнерите", които винаги стояха в сенките в очакване на заповеди, веднага се скри зад вратата, а Ника продължи по следата от мазнина.
Определено нямаше да свърши така.

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Проф. Мора
Алфа на Нореан
avatar

Posts : 218
Join date : 20.04.2010

За героя
Външен вид:
Допълнително: медиум; видеиня\безшумност
Елемент: земя

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Пет Фев 10, 2012 3:55 am

Мора несъмнено си подритваше здравната книжка, доколкото един върколак можеше да се похвали с такава, но той го вършеше толкова добре, с такъв невероятен финес и собствен подчерк, че успяваше да провокира директорката да му върви по петите. Не беше малко дете, а пък си имаше бавачка. Или пък съгледвач. Може би шпионин или просто сянка, която следеше и се опитваше да предотвратява бъдещи недоразумения. Всъщност неприятностите се случваха така или иначе.
Вероника не се ли примири, мъртвите да я вземат?
Те вече я бяха взели, ама защо им трябваше да я пускат?
Както и да е, Мора беше свикнал и ако трябваше да се допитаме до него тази жена бе нещо като ..... нещо като .... ами да речем забавление, в случай, че той се забавляваше или изразяваше по някакъв начин тези така "положителни" емоции, които го завладяват.
- Не се отказваш, нали? - подвикна дългокосият, като се опита да повиши достатъчно тон, че да заглуши шума от удрящите се чинии, тенджери, прибори, украшения по масата и прочие.
- Никога.
- Е, как така никога?
- Ами, така.
- Ами, така не е отговор.
- Напротив!
Върколакът смръщи за момент вежди (образно казано), след като мина поредното стъпало все още мъкнещ малкото си вързопче, и се обърна към червенокосата, като не пропусна да я огледа. То не че имаше много за гледане. Пак черно, пак нищо не се виждаше и пак Рей остана разочарован, че е по - съблечен от колежката си. Всъщност той бе по-съблечен от всички в този замък и .... ъммм, твърде много се отклоних.
- Пак си като погребален агент. Каква ирония мъртвец да погребва мъртъвци. - измърмори недоволно индианецът и след това изцъка драматично с език и отново провлачи чувала след себе си, като дигаше достатъчна гюрултия. Привличаше доста внимание. Твърде много внимание и твърде много кикотещи се вампирки.
- А ти ... ти ... ти ...
- Оуу, свършиха ти определения за мен. Възмутен съм, но бързам, така че ако има още нещо можеш да вървиш след мен и да ми триеш сол на главата, а аз ще кимам и след това ... Ами знаеш, отново ще ти скъсам нервите. И после пак и пак, и пак, и пак. - отново онова просто повдигане на рамене, след което продължи с мъкненето, защото усещаше как стомахът му се свива, а за него си беше като един много ясен знак, че трябва да яде по - скоро и да се върже преди да е опустошил всичко, докато се опита да изяде нещо мъртво (вампир).

_________________

My spirit is the mirror of my soul
Върнете се в началото Go down
Проф. Търнър
Зам. Директор; ЛиК
avatar

Posts : 1900
Join date : 20.07.2009

За героя
Външен вид: Средна на ръст, стройна. Променена на 23г. Бяла кожа и кърваво червени очи. Косата й е дълга до кръста, пепеляво руса, черна, или бяла... зависи как иска да изглежда.
Допълнително: Пише песни за пиано, обича да се занимава с коли, за предпочитане скъпи и лъскави.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Пон Юни 11, 2012 5:48 pm

***
Продължава от Зимната градина.


Да, определено все още се държаха като деца. Дори на няколко пъти ги свари да се ръчкат една друга. Странно, може би атмосферата действаше по-зле на Вероника, отколкото самата тя си признаваше. Но това малкото… Да, дишай, издишай. Добре, че имаше правила.
- Хайде деца, стегнете се. – през зъби измърка Търнър и влезе в трапезарията, на няколко крачки преди тях. Обичаше да чува токовете си по пода на трапезарията, отекваше навсякъде, а най-много в ушите на готвача. Не можеше да се сдържи, трябваше да го подразни.

Когато ги остави за малко, за да потормози господин „Мога да сготвя всички” и се върна отново на масата стана свидетел на не особено приятна гледка. Зъбеха се една на друга като новородени котета, биещи се за чашата с мляко.
- Усмирете се, де! – изкрещя им го, приковавайки вниманието им. – По-спокойно, Ника. – изплези й се. – Ако искаш битка, намери си някой от твоята категория. А ако няма желаещи, потърси ме. – отново й се изплези, но този път с пръст на носа. Чу се ръмжене. Да, добрата стара червенокоска беше като часовник.
- А ти… - обърна се зам. Директорката към новопристигналото вампирче. – Яж! – това не подлежеше на обсъждане. Сложи пред нея две големи чаши, пълни до горе с примамливо ухайна, червена течност. Поне можеше да избира. Това можеше да й се признае на Елена, винаги даваше право на избор. Освен когато трябваше да се чисти тоалетната.

Миг тишина и след това се чу издрънчаване, способно да подразни всеки слух. Още една порцеланова тава отиде по дяволите. Ръцете на тъмнокоската се свиха в юмруци. Усети собствените си нокти да се забиват в нежната кожа. Дали някой щеше да усети, че готвачът липсва. Изправи се като тапа от шампанско.
- По-спокойно, Елена. Ако искаш битка, намери си някой от твоята категория. – Силвър използва точно същите думи. Да, май в такива моменти казвахте „С твоите камъни, по твоята глава…”
В отговор на казаното, червенокосата директорка получи само изръмжаване. След миг Търнър вече беше при наеженият като котарак готвач, а двете вампирки на масата, само се спогледаха, без да продумат.


_________________

Попитах миналото си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Утре ще си минало...
Попитах бъдещето си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Вчера щеше да си бъдеще...
Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе,
защото ме познаваше добре.
Понечих да го попитам, а то сложи пръст на устата ми и каза:
- Ти си! Не спирай...


Dikka's Fan Club
Върнете се в началото Go down
http://norean.vampire-legend.com/index.htm
Даяна Лорм
Първокурсник
avatar

Posts : 10
Join date : 30.01.2012
Age : 21

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Пон Юни 11, 2012 7:37 pm

Даяна си умираше да види как двете професорки се бият, но сега не можеше да мисли за това кръвта пред нея миришеше много приятно, а тя не се бе хранила отдавна вампирките продължаваха да се дразнят тя надигна първата чаша онази която ухаеше по-добре опита се да пие бавно течността мина през гърлото й. Само след миг и двете чаши бяха празни. Детето вложи малко повече сила от колкото беше нужно при поставянето на втората на масата. Елена беше при готвача
- Не виждаш ли че и без това няма деца- Даяна се надяваше че всеки момент ще му прекърши врата-трябвали да трошиш тавите
- Елена успокои се - директорката се усмихваше самодоволно- какъв пример даваш на детето- професор Търнър изсъска
- Аз нямам нищо против- Даяна се усмихваше и гледаше с интерес как ще разкъсат готвача - След като няма часове по ловуване- момичето подпря главата си с ръка и кръстоса крака
- Млъкни - Силвър я стрелна с гневен поглед- и си свали ръката от масата. Вампирчето изсъска директорката я погледна още по ядосано което едвали беше възможно. Даяна завъртя очи и се облегна назад
Върнете се в началото Go down
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Вто Юни 12, 2012 4:58 am

Средно-статистическа семейна сцена. Пубертет, жаден за кръв и две майки-вампирки, които търсят от седмици на кого да си изкарат яда и кого да разкъсат. Или... Май сме малко встрани от статистиката.
Ника не беше сигурна дали да се намеси или не. Ако Елена първа кривнеше от пътя, то тогава червенокоската можеше да си позволи каквото реши. Или поне каквото е сравнително приемливо във вампирското общество. Малко можеше да прекали с лова, малко да си поиграе с жертвата... Ех, мечти.
- Антонио, съветът ми е да бягаш - повдигна игриво вежди Ника, а готвачът само я погледна за миг, след което отново върна погледа си върху изправилата се срещу него, стилно облечена вампирка. Ръцете й все още бяха стиснати в юмруци, а въпреки че виждаше само тила й, Вероника можеше да си представи пламъчетата, които играеха в очите й. Готови да подпалят цялата трапезария, започващи от конкретния дразнител.
- Бой, бой, бо... Ох!
Червенокоската отговори на това "ох" само с тихо съскане. Никой, който се опитва да скандира като третокласник, няма право да охка след като е бил настъпан.
- Следващият път ти обещавам, че няма да можеш да вървиш цяла седмица преди костите ти да се наместят обратно.
Надяваше се да го е казала достатъчно тихо, че Търнър да не я чуе, но беше напразно. Все пак помещението беше пълно само с вампири - всички чуват всичко.
- Вероника, дръж се прилично, става ли? Защото колкото и да сме изнервени, трябва да се държим... Прилично.
Каза го със стиснати зъби, присвивайки очи, но по гласа й почти не си личеше. Все така чуруликаше, въпреки раздразнението си. Миговете разсеяност обаче бяха достатъчно за Брунети да се омете от трапезарията като кокошка, изплъзнала се изпод лапите на куче. Добре, може би сравнението беше лошо.
- Виж сега какво стана - тропна с крак Елена и седна разочаровано срещу Вероника. - Търсеше си го, - оправда се с физиономия на дете, изпуснало си сладоледа.
- Ще го намери все някой ден, - вдигна рамене Ника, след което отново настъпи Даяна под масата.
- Това пък защо?!
- Не чета мисли, но тая физиономия ми говори достатъчно, - или с други думи "Жалко, няма да има бой". - Яж.
Побутна пред момичето една чиния с препечени филийки, след което се изправи и се запъти към преподавателската маса, където по закон я чакаше чаша от нейното кафе. - Трябва да засищаш и този вид глад, само на кръв ще се превърнеш в немощен звяр и ще почнеш да късаш сурово месо от някоя костенурка като върколак.
Върколаците ядат ли костенурки? Май няма значение в случая.

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Сря Юли 04, 2012 6:37 pm

Чуваше се жужене. Първо тихо, след това повишаващо се постепенно докато трапезарията не заприлича на кошер от малки пчелички, тъкмо прибрали се от тежък ден. В случая обаче това изобщо не бяха насекоми, а нещо по-опасно. Толкова, че скоро можеше да се превърне в нещо опасно за себе си. Вероника не очакваше да реагират по най-умният начин, поради което след като и последният ученик влезе, отчетен по списък, даде знак вратите да бъдат заключени.
Пред нея стоеше целият Нореан. От прислугата, сбутана в края на залата, през настоящите ученици, вече завършилите, до които също беше изпратено съобщение да присъстват, както и всички преподаватели, до един. Те стояха зад Вероника и Елена, изпънали гърбовете си като струни и с разтревожени лица. Дали очакваше предателство и от тях? Разбира се. Но нямаше намерение да го позволи и пръстенът, който проблясваше на ръката й, щеше да й помогне да ги спре дори само ако си го помислят.
Въпросът беше дали учениците няма да са си научили урока твърде добре, че да се обърнат на погрешната страна. Каквото и да си говорим, повечето бяха почти деца, а останалите бяха луди глави. Беше го изпитвала на собствен гръб.
- Ще ви помоля за... О, какво си въобразявам. Елена, би ли...
Вампрката се усмихна накриво и се прокашля за да си прочисти гърлото. Сякаш й беше нужно.
- Бихте ли могли, ако обичате, да си затворите устите?
Повдигна красноречиво вежди, а от писъка й дори Силвър беше направила гримаса. Нямаше да свикне и това е. Поне ефектът беше моментален и всички глави се насочиха към тях и настъпи тишина. Вероника си оправи сакото и прическата, сякаш викът на Търнър беше повлиял на косата й, и отново отвори уста за да заговори.
В същия момент обаче шумът отново започна, обсъжданията се извисиха над главите им и целта отново избяга. Явно наистина бяха озадачени от случващото се и Ника не можеше да ги вини. Беше сигурна обаче, че предположенията им са далеч от истината - никой, дори те с Търнър, никога не биха предположили, че точно това някога ще се случи наистина, въпреки че някои го очакваха.

And may I please... За бога, жуженето на пчелите е метафора за разговорите на учениците xD

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---


Последната промяна е направена от Проф. Силвър на Сря Юли 04, 2012 11:06 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Даяна Лорм
Първокурсник
avatar

Posts : 10
Join date : 30.01.2012
Age : 21

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Сря Юли 04, 2012 11:05 pm

Всичко беше много странно двете директорки събраха цялото училище и още няколко същества, които дойдоха за нещото което предстоеше. Не само Даяна беше любопитна, но никой не даваше думата на червенокоса вампирка да обясни чу се отвратителен писък, от който всички потръпнаха и запазиха тишина, но за кратко всеки даваше много предположения, и всяко по-странно от предишното. Даяна погледна директорката, която пък наблюдаваше пръстена си, какво ли се въртеше в главата й. Като че ли никой друг не я забелязваше повечето се познаваха и говориха помеждуси разделени на две групи вампирки и миришещи на мокро куче върколаци. Чу се още един писък този път по силен
- Сега може ли малко внимание - всички се обърнаха тя беше притеснена и напрегната подът се разтресе толкова силно, че май някой падна - в училището става нещо много сериозно
Върнете се в началото Go down
Диана Чакърова
Завършил
avatar

Posts : 785
Join date : 31.10.2009

За героя
Външен вид: Променена на 17. Дълга, червена коса, вързана често по различни начини. Висока е 170 см. и тежи 53кг. По-мургава от другите вампири.
Допълнително: Добра ездачка. Предпочита човешки храни. Съпругът й е върколак, тъй че няма проблем да общува с тях, но естествено ще се защити ако я нападнат.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Чет Юли 05, 2012 12:55 am


Диана беше получила известие да дойде спешно в Нореан. Не знаеше, за какво става дума, но явно беше доста важно, защото по пътя към трапезарията вампирката видя много от бившите си съученици. А в трапезарията имаше и други. Всъщност в помещението се бяха събрали директорките, учители, настоящи и вече завършили ученици, помощният персонал. Въобще целият екип на училището. А както казахме не беше ясно защо. Да не би да имаше общо със зачестилите напоследък нападения сред вампири и върколаци? Е вероятно скоро щеше да се разбере. Или пък не много скоро. След като всички, дори Диана говореха един през друг и дори писъкът на проф. Търнър ги спря само за малко. И се наложи втори. А после...
Върнете се в началото Go down
http://www.adventurworld.niceboard.net
Ванеса Синклеър
Третокурсник


Posts : 86
Join date : 22.04.2009

За героя
Външен вид: Не много светла кожа, тънки устни, сиви очи. Дълга, права, руса коса. Среден ръст, носи широки и отпуснати дрехи. Козината й е почти бяла и дълга, с лек червеникав оттенък на слънце
Допълнително: Има въображаем приятел, на име Уолънс, който може да приема много форми, но винаги носи очила. Не споделя за него, въпреки че се случва да му отговаря на глас.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Чет Юли 05, 2012 3:57 am

... и после всички заживели щастливо.
- Не ми изглежда да е така, честно да ти кажа. Бъркаш приказката.
"Ти и вечното ти съмнение във всичко", извъртя очи Ванеса, разкара непокорната коса от очите си и се опита да напрегне слуха си на максимум. Едновременно с това се налагаше и да игнорира забележките на Уолънс, който беше кацнал като очилата врана на лявото й рамо и забваше несъществуващите си нокти дълбоко в кожата й когато момичето шавнеше нанякъде и птицата загубеше опора.
- Не мислиш ли, че е добра идея да се приближиш? Задушавам се тук.
Беше си направо трагично. Залата се пръскаше по шевовете и си личеше, че никой не е възпитан достатъчно добре, че да млъкне.
- О, я стига, до преди три секунди и ти се провикваше за да питаш дали някой чува нещо. Що за гениален въпрос е това?
Добре де, и тя не беше възпитана достатъчно добре. Гаргата имаше право.

Или нямаше право, а тук ставаше нещо друго. Тук, малко по малко, се наслояваше паника. Паника, която най-вероятно нямаше да бъде лесно потушена от онова, което имаха да чуят. Ако не беше така нима щяха да отлагат толкова дълго?
Глупости. Децата идея си нямаха за какво става дума, камо ли да тръгнат да се паникьосват. Просто, колкото и да не искаха да го признаят, си оставаха деца и се държаха като такива.

Ванеса беше наясно, че събрани накуп толкова много преподаватели могат да усмирят и два пъти повече същества. Или поне, като една не много примерна, често наказвана, особено страхлива и патила си от професор Мора ученичка, хиперболизираше силно в съзнанието си. Разтресе глава и стана от мястото си, опитвайки се да се набута до някой познат по-напред. Или поне до някой, който не е вампир - миризмата им около нея беше твърде концентрирана, явно не беше избрала правилно мястото си, и я задушаваше. Сякаш я затискаше като голям и тежък камък, просто трябваше да се измъкне от там.
- Това е друго нещо. Е, вие знаете ли какво става?
Две-три върколачки, които отегчено наблюдаваха ужаса около себе си, я погледнаха с досада и продължиха тихо да си шепнат. Ако дори само предполагаха, ако бяха забелязали пристигналите завършили, ако бяха видели как залата се заключва... Може би всички щяха да уважат събитието малко повече. Може би щяха да се стреснат и да гледат с ококорени очи към импровизирания от една обърната маса най-отпред подиум, на който преподавателите стояха и мълчаливо и мрачно наблюдаваха. Но те не го знаеха, включително и Ванеса. За тях това беше поредното скучно събрание за поредното скучно съобщение. Нещо от типа на "Не влизайте, моля, в гората, изпуснахме див вълк на свобода".
- Ще се учудиш колко далеч си от истината, момиче, - изграка Уолънс и все така въображаем и видим само за върколачката, плесна с крила и се скри някъде високо в Трапезарията.
Върнете се в началото Go down
Елира Ната
Първокурсник
avatar

Posts : 70
Join date : 31.08.2009
Location : местоположение

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Чет Юли 05, 2012 5:22 am

Подпряла глава, Елира почти създаваше впечатление на небрежна наблюдателка на случващото се наоколо. Ако не бяха напрегнатото й на н-та степен тяло и изопнатото лице, измамата почти би минала. Очите й следяха всяко движение на директорите и учителите, видимо обезпокоени от нещо неизвестно за околните, а носът й се гърчеше в най-различни форми, необуздано раздразнен от мириса на близостоящите вампири. Какъв беше проблемът? Нямаше търпение да излезе от залата. Стискаше зъби и се опитваше да сдържи надигащото се раздразнение.
О, колко се дразнеше. Постепенно се вбесяваше все повече. Шумът я влудяваше. А уж беше около върколаци. Що за върколаци бяха това?! Дрънкаха и дрънкаха. Искаше само въздух, само да излезе навън. Усещаше как отговорниците за тази глупост също го желаеха, но нещо ги спираше. Вратите бяха заключени. Чувстваше се като в капан. Стискаше зъби толкова силно, че чу изскърцването им. Напрежението растеше и онези там бяха единствените виновници за това. Почеса се зад ухото. За момент се почуди колко още ще издържи, преди да приеме вълчата си форма и да направи опит да излезе от трапезарията, предизвиквайки адския смут сред тези кученца и прилепченца наоколо. Защо заключиха? Не обичаше да я задължават да слуша някого или да изпълнява нещо.
- А според теб?!
Елира извърна рязко глава, за да види мургавото лице на младеж с тъмна коса и красиви черти, забил любопитен поглед в нея. Имаше рядко развито тяло за около 14годишен, дължейки се явно на трансформацията му. Черните му очи се взираха очаквателно в нея. Това я раздразни още повече.
- Не знам за какво говориш. - отряза го момичето и се отдалечи демонстративно. Момчето подвикна след нея, но тя смръщено си проби път през някакви вампири, опитвайки се да не диша и с последни усилия се сбута между някакви върколаци в първите редици. Само за да осъзнае, че там са най-оживените разговори и предположения за причината на внезапното директорско повикване. Елира не се стърпя и саркастично подметна, че няма какво да се силят толкова в предложенията си, навярно е достатъчно сериозно, за да са безпомощни.
- Да бе, сигурно краят на света ще да идва тогава, а. - погледна я полу-отегчено някакво момиче със сиви очи и може би на нейния ръст, малко по-висока. Самоувереността й не се хареса на Елира и тя я погледна втренчено, преценявайки колко силен противник би била.
- А може би по-лошо. - изръмжа момичето и присви очи.
Русокоската се изсмя на предизвикателното отношение на Елира и тамън се канеше да обърне гръб на безразсъдната атака, когато изведнъж реши да й каже нещо.
Върнете се в началото Go down
Ванеса Синклеър
Третокурсник


Posts : 86
Join date : 22.04.2009

За героя
Външен вид: Не много светла кожа, тънки устни, сиви очи. Дълга, права, руса коса. Среден ръст, носи широки и отпуснати дрехи. Козината й е почти бяла и дълга, с лек червеникав оттенък на слънце
Допълнително: Има въображаем приятел, на име Уолънс, който може да приема много форми, но винаги носи очила. Не споделя за него, въпреки че се случва да му отговаря на глас.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Пет Юли 06, 2012 2:02 am

Като че ли Ванеса започваше да съжалява за това, че се е преместила. Бавно, но сигурно, в гърдите й се надигаше онова странно чувство... Как се казваше? А, да: "При вампирите е кофти, но поне не са мрачни и нацупени". Главният виновник за това беше едно тъмнокосо момиче с изваяно като от майстор чувство за сарказъм. На Синклеър само това й трябваше - някой да спори с нея в момент, в който й се мисли само за пържени картофки. За вампирите това може би беше закуска, но за нея по това време обикновено се сервира вечерята. А русокоската много държеше на вечерята си.
Тъкмо беше решила да се откаже от цялата свада. И без друго й беше достатъчно нервно, гладно и объркано, та да се забърква и с първокурсници. Помнеше времето, когато тя самата беше такава - трансформираше се през пет минути и отговорниците й се виждаха в чудо докато накрая не се научи на поне елементарен контрол. Нямаше как да знае колко зле в това отношение е девойчето пред нея, така че Джон понечи да приключи нещата и тогава...
- Какво? Нещо имаш да кажеш още?
Очите на върколачката се присвиха срещу Джон и русокоската беше наясно, че това не беше добре, но въпреки всичко не можеше да откъсне поглед от... Невидимия за останалите гарван, който беше кацнал върху главата й.
- Само една дума и ще й видя сметката.
- Уолънс! - скастри го Ванеса през зъби така, че се надяваше никой да не я е чул. Поне да не го е чул като членоразделен звук.
- Моля? - вдигна брадичка момичето срещу нея, мръщейки се все повече.
- Аз... Нищо, не на теб.
Ванеса намръщено се обърна, опитвайки се да игнорира напълно мърморенето, което въображаемият й приятел продължаваше да изсипва от човката си. За щастие на останалите, той вече беше почти единственият, който повишаваше глас, и само на Ванеса главата й бучеше. Явно по естествен път разговорите на висок глас започваха да се превръщат в шепот.
Дали директорката не беше решила, че е по-лесно да се справи със суматохата така? Във всеки случай, скоро щеше да е достатъчна една дума за да млъкнат всички, беше им омръзнало да си измислят теории.
В един друг случай обаче Джон май започваше отново да си създава врагове.
- Цаката му е да си стоиш в стаята докато завършиш, ама като не ме слушаш... - тракна с клюн Уолънс и си намести очилата.

*и между другото, нали знаете, че това е масово... можете да прекъсвате и да пишете въпреки рп-то между нас двете, като само в началото уточните за кого е поста ако е за някого конкретно :) *
Върнете се в началото Go down
Проф. Мора
Алфа на Нореан
avatar

Posts : 218
Join date : 20.04.2010

За героя
Външен вид:
Допълнително: медиум; видеиня\безшумност
Елемент: земя

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Пет Юли 06, 2012 7:13 am

- Нали осъзнаваш, че сега ще настане паника? - полупрозрачните ѝ очи се впиха изпитателно в каменната физиономия, която не реагира по никакъв начин, когато разбра новината и сега нямаше намерение да се включи в обявяването, за което не даде знак за несъгласие. - Мора? Искам да ми обърнеш поне малко внимание и да спреш да се правиш не непукист и да помислиш хубаво над ситуацията, пред която сме изправени в момента и която едва ли ще се реши, когато се паникьоса всяко едно необучено зверче, така че направи нещо по въпроса и спри този фарс, преди да се е превърнал в необратим. - интелигентния глас, който се стичаше като капки мед по ухото на професора, бе в притежаване на Доротея, иначе казано - неговият дух, който сега най - необезпокоявано се бе настанил на рамото на гардероба, който на фона на седналите ученици изглеждаше още по - висок. Та, котката, която сякаш бе създадена от кълбетата дим излитащи от устата на въпросният исполин, правеше опити да налее акъл в тази корава глава, за да предотврати паниката, която щеше да настане всеки момент и щеше да превърне училището в психиатрична клиника. ДА, ама в клиниката си имаха усмирителни ризи, а тук - не.
- Мозъците им за момент ще бъдат размътени като кална вода, а след това чистият поток ще им покаже верния път. - драматично дръпване от лулата и правене на някое друго кръгче във въздуха, докато котката на рамото му свъсваше вежди, цупеше муцуна и в пълен контраст с мъжа, изразяваше емоция. Яд. Изглеждаше бясна и вероятно причината бе съставена в глупостите, които индеанецът ѝ наговори току що. За нея нямаше нищо смислено в отговорите на дългокосия, но въпреки всичко двамата, ако не друго, ценяха мненията си, навик, от който опитваха да се отърват.
Прекалено различен начин на мислене, прекалено различни мнения, но така сходни характери.
- Сериозно ли ми пробутваш тези индиански измишльотини? - веднага щом заговори всякакви негативни емоции изчезнаха и отново се появи онзи интелигентен глас, докато спокойно се наместваше на широкото рамо. Ушите ѝ не спираха да се въртят, за да не изпусне нещо, докато клепачите на котката вече бяха свалени, давайки вид, че спи. - Все още можеш да ги спреш и знам, че си на моето мнение, защото паниката не ти понася. Твърде много шум, твърде много шаващи гадинки - ще се побъркаш и ще се чудиш как да се отървеш от тях, а след малко в тази стая ще изникнат толкова много досадници, че няма да можеш да свариш да се справиш с всеки.
- Ти си тук. Вратите са заключени. - Мора демонстративно се беше опрял на големите врати, които освен прозорците, бяха единствения изход. Та, именно той бе охраняван от тъмнокожият, който неслучайно бе призовал духа си и също толкова неслучайно в трапезарията имаше повече растения от всякога.
- И все пак ...
- Трябва да знаят.
- измърмори върколакът, докато оглеждаше цялото място преценяващо, защото беше наясно, че през тези врати никой нямаше да излезе, но не можеше да гарантира същото и за прозорците. Не трябваше да се съмнява в колежките си, но пък единствените на които можеше да разчита, че ще запазят спокойствието и мира в залата, стояха на висок подиум, за да говорят относно вещицата, който водеше със себе си само беди.
- Нали знаеш, че точно незнанието понякога спасява кожата.
- Но също така прави и от човека - примат. - устните на котката леко се дръпнаха, като наподобяваха нещо на усмивка, а едното ѝ око за момент се плъзна по върколашкото лице.
- За толкова години, определено ... хмм ... помъдря, драги ми господин Мора. - скри муцуна и направи едно перфектно кълбо козина (дим). Винаги играеше перфектната роля на едно спящо, съвсем кротко същество, но трябваше само някое по - рязко движение или пък по - необичаен звук и цепнатините, които лежаха върху ирисите ѝ, моментално започваха да сканират за нередности. Та, сега бе същото. Очакваше бурята, който щеше да се разрази всеки момент и май вече категорично се беше отказала от спора.
"Може би от доста време не е момчето, което беше ..."

_________________

My spirit is the mirror of my soul
Върнете се в началото Go down
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Пет Юли 06, 2012 5:46 pm

Накрая неизбежното се случи - залата започна да утихва. Допреди няколко минути изглеждаше като непосилна задача, и може би беше. Вампирите и върколаците никога не бяха молени да се съберат в цялата си прелест и да пребивават толкова дълго на едно място, освен ако не става дума за уроци. Но тук, макар да беше бъкано с преподаватели, бързо стана ясно, че няма да има лекция на тема "Как да се научим да обичаме другарчето". Сякаш просто ги изтезаваха за забавление...
В друг ден може би и това би било близо до истината. Силвър при всяка възможност се съгласяваше на чуждите приумици, стига в тях да съзреше шанс да види нечие страдание, било то по случайност и на учениците й. Но днес молбата на Търнър всички да се съберат не беше приумица - беше пределно ясно, че това събрание трябва да се състои, и макар че имаха намерение да скрият някои по... Незначителни, да ги наречем, подробности, все пак учениците трябваше да знаят каквото трябваше да знаят. Това не беше проблем извън Нореан, това беше проблем на видовете им, беше проблем на всички.
Всъщност, скоро щеше да е проблем и за хората.
След като се наприказваха, зверчетата постепенно започнаха да млъкват. Един-двама дори си позволиха да зададат вечният въпрос "К`во става, госпожо" на висок глас, сякаш е много забавна шега. Силвър обаче запомни лицата им и въпреки трудните времена нямаше намерение да пропусне да ги накаже след като всичко приключи.
Най-сетне вече можеше да чува мислите си и прецени, че може да чуе и гласа си.
- Надявам се, че сте се отегчили достатъчно и сега ще ми позволите да кажа нещо за да приключим с това?
Един-двама продължиха да си шушукат, но Вероника ги стрелна с поглед.
- Въпреки че ако искате можем да стоим тук и цяла нощ.
Скърцането със зъби винаги помага, както и присвития поглед. Бунтарите млъкнаха и Вероника въздъхна. Най-сетне почивка за ушите й.
- Ясно ни стана на всички, че се чудите за какво сме ви събрали. Ако се чудехте по-малко може би щяхте да разберете и по-рано... Вероятно изглежда като глупава приумица, но повярвайте ми, не е. Има твърде важни новини, които нямаме право да крием от вас повече, и които засягат цялото ни общество, целия ни свят, и които...
Сега пък какво...
Чу се бучене, стържене, припукване. Стените на Нореан започнаха да се разклащат, земята да се тресе. Всичко се разтрепери, все едно се намираха насред зима и замъкът нямаше шал.
Имаше земетресение.
"Прекрасно, сякаш не бяха достатъчно неконцентрирани"
- Всички останете по местата си! Не искам никой да напуска залата!
Беше почти безопасно, тъй като освен портретите по стените нямаше какво да им падне върху главите. И все пак Силвър не можеше да си представи колко силен ще е трусът...

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Катнисс де ЛаЛуне
Второкурсник


Posts : 8
Join date : 27.11.2011

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Съб Юли 07, 2012 12:11 am

Тишина.
Устните й се свиха в презителна усмивка. Хората го мразеха, скъпият й Хаос, и пак се бяха опитали да го изместят с Порядъка – тази тъпа и реално несъществуваща вещ, що толкова обожаваха и си харесваха. Какво пък. Тя знаеше, предчувстваше как той пак щеше да се намести и то с много по-голям замах и за много по-дълго. И всеки тук присъстващ щеше да съжалява, че се бе заиграл с него – ала твърде късно.
Директорката започна поредната скучновата и претруфана реч, от която Катнисс не разбираше и половината и която тя остави да мине покрай нея и да я замине като летен дъжд. За миг се зачуди колко ряазумно бе имайки предвид бурята, що щеше да последва това затишие, ала накрая все пак се прошмугна през редиците вампири и върколаци, достигайки прозореца, около който вероятно се бе скупчила най-голямата група, опитвайки се да си открадне някоя не замърсена с миризмата на другия вид глътка въздух. Разбута ги съвсем нахално с лакти, възползвайки се от факта, че прекалено страхуващите се от наказания същества няма да издадат и гък и увисна с главата надолу, държейки се върху перваза само с частта от краката от колената надолу, подпирайки лъка си до себе си.
- Забранено е, нали знаеш? – усмихна се лукаво един от вампирите – господи! ако бе видяла тези прилепи преди това вероятно щеше да се откаже да идва насам... -, щастлив, че има за какво да се хване, за да я разкара.
- Лъкът съм mío и hacer lo que искам с него! И además имам el permiso на проф. Мора!* - озъби се тя, заменяйки непознатите думички с испански, въобще не мислейки за това, колко неясно те биха могли да бъдат за кръвопийците и затвори очи, свивайки устни в надежда да им покаже колко оттегчена от тях бе.
И точно щом си бе извуювала спокойството, някой, а може би нещо друго, реши да й го открадне...

- В името на Великата Луна, какво по Облаците закриващи Нейното Сияние е това?
Думите, или по-скоро ръмженето, макар и отправено към невидимата змия в краката й, се откъсна съвсем несъзнателно от устните на малката черна вълчица, гледаща уплашено залата, ноктите й здраво хванали се в паркета, надявайки се да й помогнат да се задържи въпреки труса на всичките си четири лапи. Оглеждайки съвсем набързо дрехите и вещите край нея, тя отдели все още ставащите за нещо – лулата, лъкът, стрелите, няколко пера, откъснали се от разкъсалата се в парчета превръзка – и ги набута с много труд в чантата до себе си, твърдо решила поне този път да я опази от всички решили да се правят на интересни вампири.
- Това е Хаосссът! – изсъска влечугото и на Катнисс й се стори, че се усмихва, въпреки че това бе напълно невъзможно за люспестото.
За това пък вълчицата лакомо оголи зъби, присви тялото си към земята, готова за скок, приличайки на хищник, що само чакаше жертвата да се приближи още малко, за да нападне. Май че все пак нямаше да умира от скука и тази година...

* би трябвало да бъде „Лъкът е мой и ще правя с него каквото пожелая! И плюс това имам разрешението на проф. Мора!”, като втората част май е лъжа...

П.П.: Сори, доста некадърно, ама ме гонят да ям, а не ми се ще да задържам когото и да е било...
Върнете се в началото Go down
Елира Ната
Първокурсник
avatar

Posts : 70
Join date : 31.08.2009
Location : местоположение

За героя
Външен вид:
Допълнително:
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Съб Юли 07, 2012 3:24 am

След като сивоокото момиче изчезна от погледа й (въпреки че до онзи момент не я изпускаше от очи) някъде из тълпата, Елира усети странна празнина в себе си. Нямаше идея от какво би могла да бъде тя, нито пък се замисляше. Нещо вече се е случило, поради това нещо тя се чувства така и толкова. Какво значение би могло да има това в настоящия момент?
Навярно празнината бе породена от липсата на противничката й, която й бе въздействала като един вид занимавка, откъсваща я от обстановката наоколо. А и след като преориентира гнева си към нещо с по-определено естество от "това тук ме вбесява", цялостната ситуация придоби по-ясни очертания и едно по-спокойно отношение от страна на хлапачката.
В залата не цареше почти никакво разделение вече. Вампири обсъждаха оживено с върколаци теории за случващото се, върколаци разпитваха вампири знаят ли кога ще ги пуснат да си ходят, малки и големи обясняваха защо техните предположения имат повече резон и получаваха подкрепа от случайни минувачи, опитващи се да достигнат приятелите си в другия край на залата. Разбира се, имаше и индивиди като самата Елира, които не се чувстваха много комфортно в тази среда и това им личеше още в момента, в който момичето съгледаше лицата им, по които сякаш беше изписана безкрайната им досада и отегчение.
Албанката беше, кажи-речи, току-що пристигнала в училището и вече съжаляваше. Все още дори не познаваше всички професори, повечето даже не беше виждала. Учениците избягваше умишлено, а и като за дете, никога нестъпвало в училище, атмосферата й беше непозната. И неприятна. Не беше свикнала с подобни "събори". В селото й най-много да се съберат на селския панаир веднъж-дваж годишно и то пак бяха по-малко от тукашната сган.
Докато Елира продължаваше внимателно с огледа си, една от главните заговори. Беше настъпила тишина, о, колко сладка тишина само. Течеше като медец в ушите на малката, въпреки че носът й все още приемаше изкривени форми от вампирското дразнение. Върколачката се съсредоточи върху думите на директорката. Ако сдържаността й беше слабо място, то концентрацията беше едно от най-силните й качества.
- ... Вероятно изглежда като глупава приумица, но повярвайте ми, не е. Има твърде важни новини... - момичето се сети за важните новини в обкръжението си доскоро - "има нашествие от скакалци на нивите, трябва да направим нещо по въпроса незабавно", или пък "някой снощи е влязъл в двора на Дурим и е откраднал дървения му сандък с инструменти" и тем подобни. В тази посока на мисли Елира не можа да не си зададе неизбежния въпрос какво за бога би могло да е важна новина тук. - ... които нямаме право да крием от вас повече, и които засягат цялото ни общество, целия ни свят, и които...
Трусът беше толкова внезапен, че дори директорката млъкна от изненада. Не само внезапен, но и изключително мощен. Паниката беше моментална. Пикльовците заблъскаха нисичката Елира насам-нататък, което хем я вбеси, хем я накара да предпочете да не избухне, приемайки вълчата си форма, въпреки че усещаше адската болка от сдържането. Вълкът в нея напираше, но по-хитрият ход беше да използва ниския си ръст и да се промъкне из полудялата тълпа, шмугвайки се между хората абсолютно незабелязано (поради всеобщия хаос). Целта й, разбира се, беше да достигне вратата.
Тресящата се земя отчасти я забавяше, тъй като й пречеше да запази съвършено равновесие, което пък от своя страна я удивляваше. Трябва да е наистина много силно това земетресение. В същото време около нея вече беше пълно с вълци, ръмщажи си и дори някои от тях вече се бореха, както и с още по-бледи вампири, оглеждащи се с полу-изскочили очи и кокорещи се със зейнали уста и остри зъби, подобно на котки в неразположение.
Достигайки гордо и доволно главната порта обаче, Елира осъзна, че вече са я изпреварили. Един грамаден индианец стоеше най-спокойно и с един сигурен замах отстраняваше всеки нападнал го вълк, а те, бога ми, не бяха малко. Вампирите съскаха насреща му, напомняйки на момичето още повече на безпомощни котенца, но не смееха да се хвърлят срещу исполина.
Върколачката се почеса за пореден път зад ухото. Напред - та мъжът дори не беше приел зверската си форма (независимо каква беше тя, а Елира беше сигурна, че не е човек) и пак се справяше с кученцата. Назад - в онова меле - не. Гневът се надигна в гърдите й за пореден път. Беше в безизходица.
Върнете се в началото Go down
Витория Лайт
Второкурсник
avatar

Posts : 329
Join date : 17.06.2010
Age : 21
Location : По средата на Вселената

За героя
Външен вид: Очите й, тъмнокафеви, почти черни се открояват, на фона на светлата кожа на Вити. Светлият цвят на плътните й устни, почти винаги е подчертан от свтлорозов гланц. Висока е около 162см и тежи 46кг. Не, в никакъв случай не е анорексично слаба.
Допълнително: Може да се каже, че има някакъв проблем с мозъка и често си говори сама, или по - точно с неудошевени предмети. Сякаш я разбират!
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Нед Юли 08, 2012 8:57 pm

За какво и' трябваше на Силвър да събира спешно всички в трапезарията. Друга работа нямаше ли си? Защото Витория си имаше! Добре де, може и да не беше работа от изключително голяма важност, но пак си беше нещо. Не, няма да уточнявам за какво говоря!
Важен е крайният резултат. А той беше тичане по коридорите с пусната рошава руса коса, развързани кецове, прокъсани дънки и широка тениска. А това никак не беше в нейн стил. Ноо така си е, директорката сама си беше винова за закъснението на Лайт. Учениците си имаха планове а - у. На никой не му се седеше в претъпканата трапезария. Как иначе? Миризмата на мокро куче се усещаше от километри.
А щом Вити влезе в трапезарията направо зрението и' се замъгли... да де преувеличено малко, но няма значение... Вампирката се настани в някакъв ъгъл и започна да си гледа маникюра. Докато останалите в залата недоумяваха за какво са събрани и всеки даваше мнения, тези и теории, Вити си гледаше ноктите:

* Ъгх, ще трябва да се лакирам наново! Може да сложа нещо лилавичко, че това жълто не ми се връзва на настроението.. Да, или пък синьо - от онова морското.. *


Нея не я притесняваха сериозните мисли, които тормозеха всички останали. Пускаше думите на директорката покрай ушите си. Чуваше ги, но не се насилваше да ги осмисля. Не се впечатли нито от писъците на Търнър, нито от хапливите захапки на някакви псета, които я бутаха злобно. Тя си мислеше за нейните си проблеми...


... Докато внезапно всичко не започна да се клати...

..Земетресение!!! ..


Лайт повдигна поглед, за да сканира възникналата за по - малко от четвърт минута суматоха. Е, нямаше как да се цепи от колектива и за това започна да се бута нагоре надолу из трапезарията, надявайки се някой да отвори вратите и да ги пусне да се разбягат нанякъде. Съобщението на Силвър все щеше да почака, при всичките тези трансформации, бесни викове, ръмжене и прочие. Но директорка твърдо, тъпо и упорито не смяташе да ги пусне да ходят никъде. Еми, добре, щом си беше втълпила, че ще се справи по - лесно с обезумяла и наплашена тълпа от дребни неосъзнали се вампири и върколаци, никой няма намерението да и' пречи.
И точно когато Лайт се беше засилила да се скъта в някой по неоживен ъгъл, което беше малко невъзможно точно в този момент, и да изчака всичко да поотихне се сблъска челно с някой.

- Абе гледай къде вървиш бе.. Не сме свръхестествени същества, за да се блъскаме така, налиии? - изръмжа Вити по - скоро на себе си, отколкото на нещото, което се беше бутнало в нея, тъй като дори не очакваше то да се застои.
Сигурно даже вече се мъчеше да мине през професор Мора, мъчейки се да излезе от трапезарията... неуспешно. Но Лайт грешеше. Нещото, или по - конкретно познатата и' до болка върколачка седеше срещу нея и я гледаше странно.
Не можеше да разчете погледа на Джон, колкото и да и' се искаше, но русокоската стоеше втрещена срещу старата си познайница и не мръдваше. Може би я беше страх от земетресения?!

- Ъъъ, Джон. Добре ли си? - прошепна Вити, размахвайки ръка пред очите и'.

Дали пък така нямаше да си довлече откъсване на крайник?


Последната промяна е направена от Витория Лайт на Нед Юли 08, 2012 9:04 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Ванеса Синклеър
Третокурсник


Posts : 86
Join date : 22.04.2009

За героя
Външен вид: Не много светла кожа, тънки устни, сиви очи. Дълга, права, руса коса. Среден ръст, носи широки и отпуснати дрехи. Козината й е почти бяла и дълга, с лек червеникав оттенък на слънце
Допълнително: Има въображаем приятел, на име Уолънс, който може да приема много форми, но винаги носи очила. Не споделя за него, въпреки че се случва да му отговаря на глас.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Нед Юли 08, 2012 8:58 pm

Чудничко. Знаете ли я тази дума? Обикновено не се използва с оригиналното си значение - умалително на думата "чудно", която пък се използва за нещо прекрасно, очарователно, красиво, невероятно. Не. Чуете ли "чудничко" значи някой със саркастична натура се радва на чуждото и/или своето нещастие няколко секунди преди да му се отдаде напълно. Доста често може да се забележи и извъртане на очи с досада, казващо "Да бе, само това липсваше".

Реално погледнато обстановката в залата в момента си беше чудничка. Неизвестно остана защо вратите са още затворени. Вярно, че имаше важни съобщения и нямаше да е особено лесно да се съберат отново всички сега паникьосани, а преди това отегчени, същества, които бяха натикани почти против волята си вътре. И все пак не си ли струваше риска един-двама да избягат и да останат неосведомени, стига това да доведе до всеобщо спокойствие?
- Честно казано смятам, че ако поне един-двама имаха акъл, може би нямаше да се набутат там така или иначе.
- Паниката е сериозна работа... Млъкни и стани по-малко въображаем за да ме измъкнеш от тук - изръмжа през зъби Ванеса, съвсем забравила че отговаря на Уолънс на глас, тъй като беше заета да ръга с лакти всеки, който се опитва да сръга нея. Беше решила да си стои на мястото, беше преживявала земетресения по време на пътуванията с родителите си като малка и я бяха научили, че страхът в такава ситуация е неин враг и само влошава нещата. За нейно най-искрено съжаление обаче се случиха две неща - първо, тълпата, волю или не, я повлече след себе си и я тласкаше към вратата. Там беше Мора, а Джон изобщо не искаше да си има работа с него и да намеква дори мъничко, че е от тълпата, та да бъде наказвана от него в последствие заедно с останалите вълци.
Второ, по пътя един лакът беше отнесен от старата й познайница, вампирката-дето-я-шпионира. Добре де, не я наричаше така, но по едно време й се струваше, че я засича непрекъснато и навсякъде. Нормално е да й излезе такъв прякор все по някое време.
Кофти факт следващ - беше отговорила на Уолънс пред нея.
- Ъъъ, Джон. Добре ли си?
Бледата й ръка взе да подскача пред погледа на върколачката и след като отсъди, че май въпреки всичко не я е чула, въпросната Джон се поотпусна и улови крайника.
- Да, бутат ме десетки идиота, които не могат да си стоят на мястото, но съм супер - изсъска в отговор и внезапно забеляза пролука в тълпата. Хукна нататък без да обръща внимание на това дали Лайт я следва или не - виждаше една маса и смяташе да стигне до нея възможно най-скоро. Това беше нейният самотен спасителен остров над морето от паникьосани. И без друго вече й беше трудно да игнорира елена, който също й шепнеше нещо в ухото и я подканваше да се трансформира преди да я е стъпкал някой от собствения й вид.

През това време професор Силвър гледаше мрачно и обмисляше дали ще е твърде грубо да счупи няколко кости от разстояние за да се кротнат всички.
А земетресението продължаваше да разлюлява замъка.
Върнете се в началото Go down
Витория Лайт
Второкурсник
avatar

Posts : 329
Join date : 17.06.2010
Age : 21
Location : По средата на Вселената

За героя
Външен вид: Очите й, тъмнокафеви, почти черни се открояват, на фона на светлата кожа на Вити. Светлият цвят на плътните й устни, почти винаги е подчертан от свтлорозов гланц. Висока е около 162см и тежи 46кг. Не, в никакъв случай не е анорексично слаба.
Допълнително: Може да се каже, че има някакъв проблем с мозъка и често си говори сама, или по - точно с неудошевени предмети. Сякаш я разбират!
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Нед Юли 08, 2012 9:26 pm

*Неее! Няма пък! Няма. Няма. Не може. Нееее!*

-
Лайт! Бъди така добра да се стегнеш! Благодаря ти! -

* Не, Бога ми! Тя се шегува с мен!*

Мислите на Витория се въртяха в този несмислен ред. Говореше си сама, но нямаше намерението да остане сама. Джон и' беше обърнала гръб! Нима?! Как смееше дори. Най - накрая Лайт беше открила позната физиономия сред обезумелите ученици.. физиономия, която очевидно не беше чак толкова панирана колкото всички останали и нямаше никакво намерение да я пусне да си ходи. Тази физиономия, макар и върколашка, и миризлива, и бих вметнала доста странна, си беше позната и точка - плътна, черна, голяма точка без две други зад нея. И Вити смяташе да се възползва.

С два леки подскока и няколко забити лакътя в ръмжащи индивиди, вампирката седна до Джон и двете започнаха да се поклащат в такт с масата.

От този ъгъл трапезарията изглеждашее....

*УЖАСНОО! ТРАГИЧНО! БОЖЕ, ТА ТОВА Е САМО ЕДНО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ!*

- Да, държат се сякаш светът свършва! -

Всички се блъскаха, ръгаха, ръмжаша, викаха, пищяха, някои се биеха, трети трепереха. Учителите наблюдаваха гледката с тъжни и застинали изражения.
И накрая земетресението спря. Точно толкова внезапно както се беше и появило. Суматохата също понамаля, но не достатъчно, за да успееш да си чуеш мислите.

- Какво, по ангелите, беше това? - промърмори си Лайт под носа.
Така де беше си просто земетресение, но нещо и' се струваше не съвсем в реда на нещата.

- Какво ли?! ... Едва началото, мила моя! Едва началото! - измрънка Джон

- Началото ли? На каквоо? Джон, говориш глупости, стегни се!

В отговор върколачката само се усмихна тъжно. Да, наистина нещо се случваше, напълно против всички закони на съществуването. Но все още никой от учениците на Нореан не знаеше какво точно...
Върнете се в началото Go down
Проф. Мора
Алфа на Нореан
avatar

Posts : 218
Join date : 20.04.2010

За героя
Външен вид:
Допълнително: медиум; видеиня\безшумност
Елемент: земя

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Нед Юли 08, 2012 11:20 pm

Тъкмо се очакваше всичко да мине по план и .... БУМ!!! Земетресение. Не, че Рей не беше наясно с мисълта, че скоро щеше да му се наложи да се справя с обезумели гадини, но едва ли очакваше подобно развитие на обстоятелствата. Мразеше да става прекалено енергичен, а сега го караха усилено да размята кученца и зъбатковци, с което той нямаше никакъв проблем. Нещо обаче му намирисваше. Трудно някой можеше да използва толкова добре елемента земя. Дори господин Мора не умееше да предизвиква толкова силно земетресение, а честно казано не познаваше някой, който можеше да го стори.
За момент пръстите му бавно се разходиха по скалпа му, иначе казано - се почеса, а косата му се разроши още повече от преди, но не трябваше да се обръща толкова внимание на гривата му, колкото на движението, което извърши.
- За какво се сети? - измърмори Доротея, напълно необезпокоявана от цялата шумотевица, продължаваща да дреме на рамото му, въпреки това не спеше. Котките никога не спяха, те само си почиваха и в момента, когато усетят нещо странно отваряха очи, а в този специален случай спането не беше възможно. Така де, от кога духовете спят?
- Не е ... земетресение. - трябваше за момент да бъде поставена една пауза, тъй като паникьосаните ученици не си даваха никаква почивка, а негово индианшество нямаше намерение да става жиУотно и да събира целия този прах, защото после щеше да се налага да се къпе, а вие и представа си нямате колко шампоан и ресане искаше тази дълга коса, за да бъде така перфектна.
Та, да се върнем на темата. Докато професорът раздаваше по някой друг юмрук и нокаутираше ученик след ученик (поне с ученичките се отнасяше по - добре .... някой друг шамар и ги пращаше да гледат "Сънчо"), очите му се стрелкаха необуздано из стаята, а носът му играеше във въздуха. Опитваше се да открие някого, когото нито виждаше, нито чуваше. Доста трудна задача.
- Какво искаш да кажеш с това, че не е земетресение?! На мен точно на такова ми прилича? - полупрозрачното животно впи изпитателно очите си в каменното лице до себе си и за да получи желания отговор, благоволи да използва способностите си. Всички близки нашественици бяха добре увити и пристегнати от уж крехките стебълца на растенията, които умишлено бяха поставени в стаята. - Точно като саламчета. - отбеляза със задоволство котката и в замяна на спечеленото време очакваше отговори. - Е?
- Илюзия. - промърмори дългокосия и тикна за момент лулата в устата си. Плътни валма дим започнаха да излизат през носа му, а в комбинация с наклонената му глава и плътните вежди, приличаше на дракон, който скоро щеше да нападне. Доста стряскащо, което накара за малко лудналите същества да спрат и да помислят преди отново да се хвърлят върху двукрилия гардероб. - Не надушвам нищо, а ако имаше някой, който да причини земетресението ... щях да го усетя. - изпука драматично шийните си прешлени и големите му кафяви очи се насочиха право към Доротея. - Кажи на Таша, докато ги задържам.
На тази котка, точно на тази котка не можеше да ѝ се дават заповеди. Прекалено вироглава и своенравна, за да прави каквото и да било, но когато имаше напечени моменти, какъвто бе този, не казваше нито дума, а изпълняваше безпрекословно. Още, когато Мора и даде задача полупрозрачната котка изчезна. Минаваше необезпокоявано през хората, а крайната ѝ цел беше директорката.
- Джон! - повиши малко повече тон професорът, за да накара неориентираното същество да се обърне към негова милост. По принцип индианецът не помнеше много имена и физиономии, но когато си имаш побъркан третокурсник, който правеше всичко, но не и нормалното, просто нямаше вариант да бъде изпуснат. - Довлечи си задника при мен и да видя как елена ти припка и използва елемента си! Домъкни и русата вампирка, както и всеки, който може да ми свърши работа! - изглеждаше прекалено заплашително, за да му бъде отказано, а димът, който продължаваше да се ниже от ноздрите му, му придаваше една доста стряскаща, драконова нотка, която казваше: "Само да чуя НЕ и оставяш с една ръка или крак, по - малко!"

_________________

My spirit is the mirror of my soul
Върнете се в началото Go down
Диана Чакърова
Завършил
avatar

Posts : 785
Join date : 31.10.2009

За героя
Външен вид: Променена на 17. Дълга, червена коса, вързана често по различни начини. Висока е 170 см. и тежи 53кг. По-мургава от другите вампири.
Допълнително: Добра ездачка. Предпочита човешки храни. Съпругът й е върколак, тъй че няма проблем да общува с тях, но естествено ще се защити ако я нападнат.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   Нед Юли 08, 2012 11:48 pm


Та докъде бяхме стигнали? А да писъкът на професор Търнър за малко докара тишина. Обаче както ви казах само за малко. А после приказките пак започнаха. И даже беше по-шумно. Ами да паниката обикновено е шумна. А при земетресение, когато около теб се люлее и тресе е напълно нормално да се паникьосаш.
- Ох! - изпъшка Диана разтърквайки лакътя си, докато се надигаше, след като бе паднала след един трус.
- Внимавай! - викнаха и двете. Кои двете ли? Нашата червенокоса героиня и някакво момиче спънало се в нея и настъпало я. - Гледай си работата - отново и двете.
Момичето се изгуби в тълпата, а Диана, най-накрая зърна позната физиономия. Даже две
- Джон - провикна се вампирката докато си проправяше път към масата, върху която бяха или по-скоро и те се мъчеха да я стигнат, но бяха много по-близо Ванеса с вече споменатия прякор и Витория. - Запази място отгоре.
Още кратко блъскане из навалицата, няколко отнесени и раздадени лакътя, един-два скока и червенокосата вампирка беше при съвидничката си и при върколачката.
- Здрасти - ами като не си се виждал, в този случай виждала с някого по-продължително време е нормално да му/й кажеш здрасти. Естествено не винаги. - Какво точно става?
Въпроса й съвпадна с повикването на Ванеса от страна на грамадния индианец. Всъщност не само към нея и си беше заповед
Върнете се в началото Go down
http://www.adventurworld.niceboard.net
Проф. Търнър
Зам. Директор; ЛиК
avatar

Posts : 1900
Join date : 20.07.2009

За героя
Външен вид: Средна на ръст, стройна. Променена на 23г. Бяла кожа и кърваво червени очи. Косата й е дълга до кръста, пепеляво руса, черна, или бяла... зависи как иска да изглежда.
Допълнително: Пише песни за пиано, обича да се занимава с коли, за предпочитане скъпи и лъскави.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Трапезарията   Пон Юли 09, 2012 12:59 am

След като първият трус премина в Трапезарията се надигна глъч, която можеше да засрами и заседание в Българският парламент. Шумотевицата в залата обаче беше разбираема. Не всеки ден в Нореан се преживява земетресение, че и с такъв магнитуд. След като дори полилеят всеки момент заплашваше да се стовари върху нечия вампирска или върколашка глава… значи не беше шега работа. Този полилей бе закрепен с едни от най-здравите сплави…
Странно защо, но това че първото земетресение отмина, никак не успокой ума на Елена Търнър. Не искаше да се окаже права, но почти сигурно беше, че след като е имало едно силно земетресение… то със сигурност ще има и няколко малки. Да, и както винаги става преди още да бе завършила мисълта в обърканата и глава, нов трус разтърси присъстващите в трапезарията. Този не беше толкова силен, но хубаво му беше, че за миг въдвори ред. Вероятно защото всички бяха заети да стоят на едно място и да гледат нагоре. Сякаш, аджеба очакваха такъв масивен покрив да им се разбие в главите.

- Вероника. – тихото гласче на Търнър привлече вниманието на Директорката. Червенокоската се озова за секунди до нея. – Това не ми харесва… щом като земетресенията са на лице… - не можа да довърши, но колежката й схвана мисълта веднага.
- …Ще дойдат и другите бедствия…

А недалеч от този разговор се всяваше още смут. Не беше много ясно какво точно става, но…
- Млъкнете веднага! Всички! – писъкът дойде като изневиделица. Миг тишина и нищо. Сякаш не беше викала Елена Търнър. Е, не прибягваше често до това, но… кимна леко на Вероника за да си запуши ушите и веднага след като няколко любопитни погледа видяха червенокосата вампирка със запушени уши… стана гадно.
Един вик. Не викаше никакви думи или нещо подобно. Просто крещеше. Имаше нужда, а и това бе единственият начин да ги вкара в релси. Определено чувството да чуеш писък с такива децибели… не беше приятно, но… щяха да го преживеят. След като някаква новородена вампирка падна на колене, все още държейки ръце пред ушите си и от устните й се отронваше само „моля ви… спрете я”… Е, може и да беше прекалила малко този път, но… само малко.

Тишина… беше толкова тихо. Повечето все още държаха ушите си, сякаш въобще не усетили, че писъкът свършил. Добре де, може би бе прекалила този път.

- Сега, след като решихте да ми дадете думата… - говореше толкова тихо. Шепнеше дори. Но беше сигурна, че я чуват. Веднага след такъв писък, само така можеха да я чуят. – Тези земетресения са част от нещо много голямо. Не знам точно какво се случва за сега, но никой не трябва да напуска сградата на Нореан до второ нареждане. Стените на замъка са издръжливи на всичко, така че няма опасност нещо да ви се случи докато сте вътре. – сякаш за да потвърди думите й и следващото леко земетресение намаля до толкова, че почти спря. Усещаше се още олюляването на полилеите… - Не се учудвайте ако все по-често виждате вече завършилите ученици в сградата на Нореан. Тук са, за да ни помогнат. Така както ще се нуждаем от вашата помощ. – все още шепнеше, но ако съдеше по това че всички погледи бяха насочени именно към Елена Търнър. Да, може би наистина я слушаха.

Погледна последователно към лицата на колегите си. Силвър кимна в знак на разбиране, а другите се спогледаха на бързо, но ясно дадоха да се разбере, че може да се разчита на тях.

Добре… най-тежкото мина. Казаха им какво точно се случва… донякъде. Важното беше, че вече знаеха, че това е само началото. Но началото на какво ?! Не искаше да го казва дори на ум, но… ако това беше края на света трябваше да се действа бързо.

Сега им оставаше само да чакат. Ако това беше началото... със сигурност щеше да има последствия. Дано поне чакането им да бъде мирно, макар че тъмнокоската силно се съмняваше.


_________________

Попитах миналото си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Утре ще си минало...
Попитах бъдещето си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Вчера щеше да си бъдеще...
Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе,
защото ме познаваше добре.
Понечих да го попитам, а то сложи пръст на устата ми и каза:
- Ти си! Не спирай...


Dikka's Fan Club
Върнете се в началото Go down
http://norean.vampire-legend.com/index.htm
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Трапезарията   

Върнете се в началото Go down
 
Трапезарията
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Архив - преди промняната-
Идете на: