ИндексДобре дошли!Въпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Тъмниците

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Тъмниците   Пет Фев 17, 2012 2:57 am

...продължава от Трапезарията.

Знаете ли колко е трудно да кипнете... лед? Да, доста правилно прочетохте. Опитайте се за три минути да накарате леда да кипи, прескачайки стопяването му. Няма да успеете, невъзможно е. Също така е и невъзможно да накарате Вероника Силвър да кипне. Да й се скъсат нервите. Да загуби контрол и самообладание.

Чуваха се стъпки по коридорите, дълбоко под тъкмо събуждащите се за нощния си живот твари по горните етажи. Отекваха като ехо - туп, туп, туп, и попиваха в стените. Несъмнено бяха от токчета, жена. Но не беше само това, имаше и нещо друго.

Трудното за всички обаче понякога се оказва възможно за някои. Те като цяло са си част от онези "всички", но имат по някоя и друга специална нота в мелодията си, която може да направи и невъзможното. Да повдигнат скала, да направят планина на сол... Да кипнат лед. Този върколак - Мора. Това дори не беше обикновено име, като Франк, или Питърсън. Грегорович. Менделсон дори звучеше по-нормално, а Наташа никога не е харесвала името "Менделсон". Звучеше й като име за жаба. И въпреки всичко един обикновен върколак с някакво странно име успяваше всеки път да й скъса нервите, една по една, сякаш изтезаваше китара, а те бяха струните й. Каквото и да направеше, каквото и да кажеше, накрая червенокосият айсберг се превръщаше в същински Титаник и потъваше заедно с всичкия екипаж на здравия разум и самообладанието. Как по-точно го правеше?

Чуваше се и влачене. Определено нещо стържеше по пода, нещо меко, и въпреки това грубо, едро. Звучеше като откъс от стар филм на ужасите, имаше подрънкване на съдове, и нещо едва доловимо за обичайния слух. Ругаене. Грозни думи, изговаряни от нежен, напевен глас, на който не прилягаха, сякаш му бяха чужди. Насилствено събрани заедно, като брак по сметка.

Знаеше как. Много добре й беше известно - беше луд! Тя се справяше с непослушни, неподчиняващи се, каквито й дадете същества. Само не и с лудите. Онези, дето не ги беше страх от онова, от което трябва да ги е страх. Ония, невъзможно странните, които не бягаха при вида й и не се свиваха щом чуеха заплашителните нотки в гласа й. Около Мора се чувстваше отново като хлапачката, която стоеше в една библиотека преди сякаш хилядолетия и жадно попиваше истории, а след това истерично ги разказваше на прислугата. Беше като разглезено дете, което не слуша заповедите на възрастен, а тя, възрастният, се превръщаше в малко момиче, което задължително иска да стане на нейното. Защото така трябва!

Влаченето се замени с кратки, тъпи удари. Шумът вече приближаваше и се смесваше с викания, вой и стъргане на нокти по камък. Тъмна, прикрита от сенките фигура се зададе откъм стълбите, а зад нея се виждаше по-едра такава. Кракът му беше в ръката на жената, а главата му се удряше във всяко ново стъпало, докато не слязоха до коридора.

Най-лошото беше, че го разбира, но въпреки това не можеше да направи нищо по въпроса. Ето, сега отново - беше се изрепчил няколко пъти с онова свое каменно лице, върху което въпреки липсата й виждаш присмехулната усмивка. Беше съсипал масата, пода, покривката и изобщо цялата закуска за един вампир. Беше я разсеял от сутришното й кафе, обиди тоалета й въпреки факта, че явно изобщо не разбира от дрехи, мода, стил и вкус - та той се разхождаше по панталон! Ако не беше тя да го заплашва непрекъснато, сигурно и това не би сложи, пазете всички демони! И да, беше си изтървала нервите. Беше кипнала и може би го беше наранила изненадващо, в гръб, малко по-силно от необходимото. Само може би беше изпаднал в несвяст и се беше наложило да го мъкне до тъмниците. Беше си взела пале, за което трябваше да се грижи и на което трябваше да угажда, че и да плаща, а което не можеше да възпита. И накрая какво - заради него трябваше да идва на това отвратително място!

Дори в безсъзнание я вбесяваше!

Една от металните врати изскърца и в мрака на килията се появи по-плътен такъв. Беше тяло, голямо, полу-голо, заедно с бял вързоп с нещо... като храна? Започваше да се движи, може би съществото се будеше? А може би ставаше нещо по-лошо от просто събуждане. А жената беше далеч от веригите...




_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
 
Тъмниците
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Архив - преди промняната-
Идете на: