ИндексДобре дошли!Въпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеВход
Share | 
 

 Цитати

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Проф. Де`Мор



Posts: 246
Join date: 22.04.2009
Age: 95
Location: Avalon

ПисанеЗаглавие: Цитати   Нед Апр 26, 2009 1:36 pm

First topic message reminder :

Тук пишете цитати от каквито си пожелаете книги
Върнете се в началото Go down

АвторСъобщение
Анел Фрай
Първокурсник


Posts: 892
Join date: 01.06.2009
Age: 25

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пон Юни 29, 2009 9:12 pm

- Спомням си всичко, което си ми казвал. – Включително и думите, които отрекоха
всичко останало...


"Новолуние" - Стефани Майер.
Върнете се в началото Go down
Симон Блекроуз
Първокурсник


Posts: 228
Join date: 27.04.2009
Age: 20
Location: In ThE SkY

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 9:28 am

"Има една легенда за птичката,която пее само
веднъж в живота си,но по-сладко от всяко друго земно създание.Още щом
напусне гнездото си,тя дири трънлив храст и няма покой,докато не го
намери.Тогава запява сред безпощадните му клонки,притискайки гърди към
най-дългия им и остър шип,за да умре,извисена над своята
агония,надпявайки и чучулигата ,и славея.Възхитителна песен,заплатена с
живота.Но целият свят притихва заслушан ,и дори Бог на небето се
усмихва.Защото най-хубавото се постига с цената на голяма болка..."
Колийн Макълоу
из"Птиците умират сами"

В моето сърце,
някой пак е влизал,
някой всичко е разбил,
ти ли си това?

С късчета от лед,
от замръзнали сълзи,
някой е рисувал мен,
ти ли си това?

Виждам водопад,
полудял внезапно,
тръгнал да тече назад
ти ли си това?

Някой в пепелта,
от угаснали мечти,
ще остави пак следи,
ти ли си това?

... И. Вълчев..

"We work in the dark
We do what we can
We give what we have
Our dobt is our passion
And our passion is our task
The rest is the madness ot art"
Henry James

"Времето си тече, а хората се променят. Но както хората не могат да
променят времето, така и времето не променя хората. Събитията променят
хората! Нещата, които им се случват, докато времето си тече.
Всички
хора приемат добре хубавите неща... но различните хора приемат
недобрите по различен начин. Когато паднеш имаш две възможности - да се
разплачеш, защото си паднал или да станеш и да продължиш напред.
Силните хора винаги стават!"
2005, Димитър Стоимчев

По-добре да подраниш три часа,когато ще е твърде рано,отколкото да закъснееш и минута,когато ще е твърде късно!"
Уилям Шекспир

Винаги правя това,което не мога,за да мога да се науча да го правя
Пабло Пикасо

"Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.


Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното - ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега - такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно."

"Десет малки негърчета"
Агата Кристи

Глупакът отрича това, което вижда , а не това което мисли. Мъдрия отрича това което мисли , а не това което вижда. /Хуанг По/
Върнете се в началото Go down
Анел Фрай
Първокурсник


Posts: 892
Join date: 01.06.2009
Age: 25

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 12:11 pm

„Жестоките удоволствия имат жесток край. И в триумфа си умират те, като
огън и барут, които в целувката си се погубват”


Ромео и Жулиета, ІІ действие, VІ сцена
Върнете се в началото Go down
Симон Блекроуз
Първокурсник


Posts: 228
Join date: 27.04.2009
Age: 20
Location: In ThE SkY

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 12:39 pm

В един форум видях едно много силно стихотворение, направи ми огромно впечатление. То е на едно момиче от Ню Йорк, което се разболяло от някаква болест и умирало. Ето го и него:






Урок за Живота

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш
и кажеш”здравей”. По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.
Животът не е спринт.

Затова отпусни се, чуй музиката ...
Преди да спре песента.






Случвало ли ти се е да те одраска котка? На всеки му се е
случвало, колко малка драскотина, а колко много боли, а? После седмици наред не
може да заздравее и почти винаги остава белег! Представи си едно сърце, човешко
сърце, което е цялото в подобни белези. Толкова много белези, толкова много
кръв е изтекло от него, че ако бе щателно събирана таз кръв, то щяха да бъдат
спасени поне два човешки живота! Това сърце го обичам много, толкова много, че
реших да го предпазя от повече наранявания. Как ли? Ами как, като го измих от
всичката кръв и нечистотии, избърсах го от прахта, всичко това направих доста
грижливо. И го затворих в една стъклена кутия. Така то няма да бъде наранявано
и съответно и то няма да наранява. То ако сега като се замисля … то никога никого
не е наранявало – Е, не съвсем, но когато го е правило то е било за
самоотбрана. Та така-а-а… реших да го запазя в стъклена кутия, но по невнимание
съм избрал много дебело стъкло! В старанието си да го предпазя добре, май съм
прекалил! И сега то само може да гледа света и да му се радва – както и светът
да гледа него! Виждал съм го как тупти когато се влюби или развълнува, как
безпомощно се хвърля по студените, стъклени стени на кутията. Но…не може да
излезе! По същото такова невнимание съм сложил и много здраво лепило! Много съм
невнимателен, нали? Вече повече от година стои в таз стъклария там, и няма
излизане. Дали му липсва нещо? Или може би вече е свикнало да стои там, а? Не
мога и да го попитам, то си седи там безмълвно, а и все по рядко го виждам да се
мята по ледените стени на стъклото. Май свиква. А дали е правилно? Не знам. Ще
ми каже ли някой? Има ли лек срещу самота? Има!?! Колко горчивки съм изпил от
аптеката на живота. Колко пъти се лекувах и точно когато си мислиш, че си
излекуван всичко започва от начало. Ти знаеш ли рецепта с която се лекува
самота или се стопи стъкло? Ако знаеш, моля те да ми я кажеш, защото май живота
изтича, като пясък между пръстите ми! И Аз не мога да го спра! А Аз скъпо ще ти
се отблагодаря! Ще ти дам всичко! Даже ще ти подаря сърцето, да се грижиш за
него и да го пазиш! Не е трудно, вярвай ми! То има нужда само от малко
топлинка!
Р.А.






Лека нощ


Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!
Автор: ПЪРСИ БИШ ШЕЛИ


Очаквайте още подобни неща. Задълбочете се в тях, защото избирам такива, които показват истината на живота. Или поне според моите представи.
Върнете се в началото Go down
Анел Фрай
Първокурсник


Posts: 892
Join date: 01.06.2009
Age: 25

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 12:53 pm

Много са хубави.... браво, Симс.
Върнете се в началото Go down
Симон Блекроуз
Първокурсник


Posts: 228
Join date: 27.04.2009
Age: 20
Location: In ThE SkY

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 1:00 pm

Радвам се, че ти харесват. И също се радвам, че ги четеш, защото повечето, когато видят по-дълъг пост (с каквото и да било) и не му обръщат внимание. Следващото е дългичко, така че само него ще пусна.






Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на
своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това
не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли
хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. "Това аз й го купих,
когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години.
Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз
мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото
до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата
съпруга беше починала.

Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв
особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".



Аз винаги си спомням тези думи
Те промениха моя живот.
Днес аз чета повече от по-рано и чистя по малко.
Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание
на треволяците в градината ми.

Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко
работя.
Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени.

От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно
моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до
супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за
това.
Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите
дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше,
че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено
очакваме.

Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки
приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря
с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да
отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено
много.
Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че
моите дни са преброени.

Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели,
с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".

Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които
исках да напиша “в някой от следващите дни".

Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги
обичам.
Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би
ми донесло радост и смях в моя живот.

Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка
минута са нещо особено.


Ако си обаче много зает, да се освободиш за няколко минути и си кажеш:
"някой ден...." - това утре може да продължи дълго и ти никога да не
го направиш..
Върнете се в началото Go down
Даниел Мунчайлд



Posts: 336
Join date: 25.06.2009
Age: 21
Location: Шумен

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 1:05 pm

Много готини цитати, БРАВО!
Върнете се в началото Go down
http://sme6no.net/user/emm0
Анел Фрай
Първокурсник


Posts: 892
Join date: 01.06.2009
Age: 25

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 1:13 pm

Да, найстина са много хубави. Поздравления, за това че ги качваш тук, че и ние да им се радваме. lol!
Върнете се в началото Go down
Симон Блекроуз
Първокурсник


Posts: 228
Join date: 27.04.2009
Age: 20
Location: In ThE SkY

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 1:56 pm

Радвайте се, няма лошо, а аз с вас. Ето и още два, които се изтормозих докато намеря ама вие си заслужавате. :)






"Ревността наподобява повече завист, отколкото да е
плод на някаква любов. А завистта е дребнав, пълзящ порок, в повечето случаи
неоправдан и безпочвен. Ако има основателен повод за ревност, то тогава е
излишно да се говори за любов. Само хората са толкова придирчиви. Пеперудата не
пита цветето: "Друг целувал ли те е вече?". И цветето не пита:
"Задиряла ли си друго цвете?"
Хайнрих Хайне






От очите му капеха сълзи. Той я притисна до себе си.
- Прости ми, моя любов.
Тя се усмихна.
- Всичко. Благодаря ти, че ме нарече "моя любов". Хубаво е да го
чуеш, изречено наистина, преди да посрещнеш смъртта. Извърти меча, за да си
сигурен, че всичко е свършило. И, Ричард, моля те, вземи последния ми дъх!
Както съм те учила! Искам последният ми дъх да остане в теб.
Замаян, той доближи устните си до нейните, целуна я
и дори не усети кога задвижи дясната си ръка. Не усети никаква съпротива, мечът
мина през нея сякаш през дух. Усети как ръката му извива меча и пое последния й
дъх.
Нежно я сложи на леглото, легна до нея и зарева
неистово, без да спира да гали пребледнялото й лице.
Как само му се щеше да не го беше правил.


"Първото правило на
магьосника" от Тери Гудкайнд
Върнете се в началото Go down
Анел Фрай
Първокурсник


Posts: 892
Join date: 01.06.2009
Age: 25

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 2:01 pm

Таааа... ето и аз да се изява малко..

"Чакай и се надявай!"-Александър Дюма,"Граф Монте Кристо"

"Когато често се срещаме с дадени хора,те стават част от живота ни.И като станат част от живата ни,започват да се опитват да го променят.И се сърдят,когато не правим това,което те изискват от нас.понеже всеки си мисли,че знае как другия трябва да живее живота си."-Паулу Коелю,"Алхимикът"

"Истинските неща се виждат със сърцето,а не с очите."-Антоан дьо Сент Екзюпери,"Малкия принц"

"...от две различни породи се ражда любов.От противоположностите любовта черпи сила.Чрез стълкновението и промяната любовта се съхранява."-Паулу Коелю,"Захир"

Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
Александър Дюма-баща "Граф Монте Кристо"


"Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват". - "Малкият Принц"
Върнете се в началото Go down
Симон Блекроуз
Първокурсник


Posts: 228
Join date: 27.04.2009
Age: 20
Location: In ThE SkY

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 2:05 pm

Мелина, ако си почитателка на Паулу Коелю те признавам, много добър автор (но не по-добър от Стивън КИнг де :D ). Цитатите- от Коелю ме кефят, той е много добър и умен автор. Последните две също са хубави...






"За злобния светът е злобен и вижда той във всекиго
подобен"



Шекспир






Всеки може да бъде велик... , защото всеки може да прави
услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце , пълно с милосърдие.
От душа , направлявана от любов.
Мартин Лутър Кинг -младши
Върнете се в началото Go down
Анел Фрай
Първокурсник


Posts: 892
Join date: 01.06.2009
Age: 25

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 2:15 pm

Ето още малко от Паулу Коелю..

* Ако отложим беритбата, плодовете изгниват, но ако отложим решаването на проблемите си, те продължават да растат. (”Петата планина”)
* Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от провал. (”Алхимикът”)
* Когато дните ни изглеждат еднакви, значи сме спрели да забелязваме хубавите неща, които се случват в живота ни. (”Алхимикът”)
* Всички битки в живота ни служат да ни научат на нещо, даже и тези, които губим. (”Петата планина”)
* Простите неща в живота са най-удивителни. Само мъдреците могат да ги разберат. (”Алхимикът”)
*Чевек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.
*"Престани да бъдеш този, който си бил и се превърни в този, който си."
Върнете се в началото Go down
Симон Блекроуз
Първокурсник


Posts: 228
Join date: 27.04.2009
Age: 20
Location: In ThE SkY

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 2:23 pm

Прекрасни! А щом сме започнали с този творец, ще постна част от "Захир".

Веднъж някакъв селянин почукал силно на вратата на един манастир. Когато вратарят отворил, той му подал прекрасен грозд.
- Отче, това е най-хубавият грозд от моето лозе. Дойдох да го подаря.
- Благодаря ти! Веднага ще го занеса на игумена, той ще се зарадва на подаръка.
- Но аз го донесох за теб!
- За мен? Но аз не заслужавам такъв красив дар на природата.
-
Винаги когато съм чукал на тази врата, ти си ми отварял. Когато имах
нужда от помощ, понеже реколтата ми беше съсипана от сушата, ти всеки
ден ми даваше парче хляб и чаша вино. Искам този грозд да ти даде малко
от любовта на слънцето, от красотата на дъжда и от Божието чудо.
Вратарят
сложил грозда пред себе си и цяла сутрин му се възхищавал, защото той
наистина бил красив. Поради това решил да занесе подаръка на игумена,
който винаги го беше насърчавал с мъдри думи.
Игуменът се зарадвал
на грозда, но се сетил, че един от монасите в манастира е болен, и си
помислил: „Ще му занеса грозда. Кой знае, може пък това да внесе радост
в живота му."
Гроздът обаче не останал дълго време в килията на
болния монах, който на свой ред си рекъл: „Готвачът се грижи за мен,
носи ми най-хубавото, което има за ядене. Сигурен съм, че много ще се
зарадва на гроздето." И когато готвачът се появил на обяд, носейки
храната на болния монах, той му подал грозда.
- За тебе е. Ти
винаги си в контакт с продуктите, които природата ни дарява, и
най-добре знаеш какво да направиш от това Божие творение.
Готвачът
бил очарован от красивия грозд и го показал на помощника си. Гроздът
бил толкова съвършен, че никой не можел да го оцени по-добре от
клисаря, който пазел даро-хранителницата и когото мнозина от монасите в
манастира смятали за свят човек.
Клисарят на свой ред подарил
грозда на най-младия послушник, за да му покаже Божията намеса и в
най-дребните неща от Сътворението. Когато послушникът поел грозда в
ръце, сърцето му се изпълнило с неземно блаженство, тъй като никога не
бил виждал толкова красив грозд. Сетил се за деня, в който за пръв път
дошъл в манастира, и за монаха, който му отворил вратата; именно този
жест му позволил днес да е сред общност от хора, умеещи да ценят
чудесата.
И тъй, малко преди да се свечери, той занесъл грозда на вратаря.
- Заповядай, да ти е сладко! Прекарваш по-голямата част от времето сам тук, гроздето ще те освежи.
Вратарят
разбрал, че този дар наистина е бил предназначен за него, с наслада
изял зрънцата му и заспал щастлив. По този начин кръгът бил затворен;
кръгът от щастие и радост, който винаги се образува около човека,
осъществил контакт с Енергията на любовта."
Върнете се в началото Go down
Анел Фрай
Първокурсник


Posts: 892
Join date: 01.06.2009
Age: 25

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 2:51 pm

Аммм... аз ще постна малко от "Алхимикът"..

"Помни, че винаги трябва да знаеш какво искаш."

"Понякога е невъзможно да спреш реката на живота."

"Никога не се отказвай от мечтите си

"Човек обича, защото обича. Не се нуждаем от някаква причина, за да обичаме."

"Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех."

„Онова, което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път."

П.П. Дано да ви харесат...
Върнете се в началото Go down
Симон Блекроуз
Първокурсник


Posts: 228
Join date: 27.04.2009
Age: 20
Location: In ThE SkY

ПисанеЗаглавие: Re: Цитати   Пет Юли 03, 2009 3:04 pm

Много добър избор... отново. :) Самата книга не е за изпускане, така че бих я препоръчила на тези, които не са я чели. Аз сега ще постна няколко неща, които изнамерих из компа и ми харесват...



Виж ти, как хората живеят тук, в големи квадратни
кутии, които наричат къщи, за да се подслоняват от "дъжда" и
"снега", с дупки по стените, за да могат да виждат навън. Движат се в
по-малки кутийки, боядисани в различни цветове, с колела отстрани. Те се
нуждаят от тази кутиечна култура, защото всеки възприема себе си като затворен
в кутия, наречена "тяло", с ръце, крака и пръсти, с които да държат
моливи и инструменти. Те владеят езици, защото са забравили как да общуват
помежду си, имат очи, защото са забравили да виждат. Странна малка планета.
Приятно ми бе да те посетя. Скоро се връщам у дома. - Ричард Бах







За куража
— Значи, мислиш, че съм смела? — попита тя.
— Да, така е.
— Може и да си прав. Сигурно, защото ми е подействал
вдъхновяващият пример на няколко незабравими учители. Ще ти ражажа за един от
тях. Преди много години, когато работех като доброволка в болницата
„Станфорд", се запознах с едно момиченце на име Лайза, което страдаше от
рядка и сериозна болест. Единственият шанс да се възстанови, като че ли беше
свързан с възможността да и бъде прелята кръв от петгодишния й брат. Той по
чудо бе оцелял от същата болест и бе развил антитела, необходими за да се
преодолее болестта. Лекарят обясни на малкото братче как стоят нещата и запита
момченцето дали би се съгласило, да даде своята кръв на сестра си. Видях, че за
миг то се поколеба, но после пое дълбоко въздух и каза :
— Да, щом това ще спаси Лайза.
Докато продължаваше трансфузията, то лежеше в едно легло до сестра си и се
усмихваше, както и всички ние, като гледахме как бузите на Лайза поруменяват.
После лицето на момченцето пребледня, усмивката му угасна. То погледна към
лекаря и попита с разтреперан глас:
— Веднага ли ще започна да умирам?



източник - "Пилешка супа за душата"


Нека да намеся и Стивън Кинг.






Все още в кошмарните ми сънища се явява онази бурна нощ.
По - често ми се присънва момиченцето, както се усмихва и протяга
ръчички, за да го взема в прегръдките си. И да ме целуне. Но вече съм стар и
скоро ще дойде време, когато няма да сънувам.
Може би някога ще ви се наложи да пътувате през Южен Мейн. Природата е
красива. Може би ще спрете в бара на Туки. Новите собственици не са променили
името му. Съветвам ви да си изпиете чашата и да продължите право на север. В
никакъв случай не се отбивайте по пътя за Джерусалемс Лот.
Особено след смръчване.
Там ви дебне едно момиченце. Мисля, че все още очаква да бъде целуната за
лека нощ.

Стивън Кинг "По Едно за из Път"






А когато луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия
храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ рой пя с гърди, опрени на шипа, и
студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ той пя и
шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърдите му, и кръвта на неговия
живот изтичаше от него. Първо рой пееше за раждането на любовта в сърцето на
момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше
великолепна роза, листче след листче, докато една песен следваше друга. Бледа
беше тя отначалото, както мъглата, която виси над реката, бледа като стъпките
на утрото и сребриста като крилата на зората. Като отражение на роза в сребърно
огледало, като отражение на риза във водна повърхност – такава беше розата,
която разцъфтяваше върху най-горното клонче на храста.
Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу,
забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от
възторг и разтвори своите листнеца на студения утринен въздух. Ехото го отнесе
към синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той
премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.
- Виж, виж! – извика храстът. – Розата е вече готова.
Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.
Върнете се в началото Go down
 

Цитати

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 4Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

 Similar topics

-
» Цитати от филми
» Любими цитати

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 ::  :: -