ИндексДобре дошли!Въпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Пътеводител в Рп-то

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Проф. Търнър
Зам. Директор; ЛиК
avatar

Posts : 1900
Join date : 20.07.2009

За героя
Външен вид: Средна на ръст, стройна. Променена на 23г. Бяла кожа и кърваво червени очи. Косата й е дълга до кръста, пепеляво руса, черна, или бяла... зависи как иска да изглежда.
Допълнително: Пише песни за пиано, обича да се занимава с коли, за предпочитане скъпи и лъскави.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Пътеводител в Рп-то   Пет Апр 09, 2010 5:36 am

Какво е РП ?!

  • РП е съкращение от английското Role Play (RP ---> РП). На български се превежда като ролева игра и представлява история, водена от потребителите. Разиграва се действие, като във всеки пост потребителите описват действията на героя си.

  • Всеки потребител измисля свой герой, с който води действието.

  • Персонажът ви може да бъде само на едно място по едно и също време. Нямате првао в един и същи отрязък от време на пишете в две различни РП теми. В противен случай се губи логичността на действието. Единствената възможност е да напуснете по някакъв начин текущото РП и след това де се присъедините към другото.

  • пр. "Тера бързо излезе от заведението като се сбогува с приятелите си. Нямаше и минутка за губене... " и т.н., а след това в нова тема пишете " По пътя си Тера срещна непозната група елфи, които тихо разговаряха..." и т.н.

  • Пише се в 1 или 3 лице ед.ч., минало време.

  • В поста си описвате действията, мислите и чувствата на героя си. Можете да добавяте и пряка реч, но винаги внимавайте да нe си присвоявате чужди герои.

  • За да стане добро РП описвайте възможно повече неща, използвайте епитети, развивайте действието.
Използвайте въображението си!

_________________

Попитах миналото си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Утре ще си минало...
Попитах бъдещето си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Вчера щеше да си бъдеще...
Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе,
защото ме познаваше добре.
Понечих да го попитам, а то сложи пръст на устата ми и каза:
- Ти си! Не спирай...


Dikka's Fan Club


Последната промяна е направена от Проф. Търнър на Пет Апр 09, 2010 5:42 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
http://norean.vampire-legend.com/index.htm
Проф. Търнър
Зам. Директор; ЛиК
avatar

Posts : 1900
Join date : 20.07.2009

За героя
Външен вид: Средна на ръст, стройна. Променена на 23г. Бяла кожа и кърваво червени очи. Косата й е дълга до кръста, пепеляво руса, черна, или бяла... зависи как иска да изглежда.
Допълнително: Пише песни за пиано, обича да се занимава с коли, за предпочитане скъпи и лъскави.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Пътеводител в Рп-то   Пет Апр 09, 2010 5:41 am

Основни правила при писане на добро рп..

1. Как да започнем един РП-пост?
Трябва да имате време най-вече. Ако трябва да ставате след пет минути няма смисъл набързо да се опитате да измислите някаква глупост...
Трябва и да знаете за какво ще пишете, да имате определена идея.
Опитайте се първо да измислите това което ще стане. Когато го направите се опитайте да го "изразите" в РП-поста.
Ако нямате никаква идея за какво да пишете, а искате да пишете само за да напишете нещо?Ами изобщо да не пишете, тогава.

2. Какво трябва да съдържа един РП-пост?

Описания
Описанията са много важни в един роулплей пост.
Един роулплей пост, без описания не е роулплей пост.
Било то на обстановка, външен вид на героите, мисли, мечти, мимики, движения и други, те са до толкова важни за писането, че на практика без тях не може.

Прилагателни и други изразни средства
Не е много трудно да са напише "Красивата, голяма и пухкава котка се затича тромаво по старите, вити стълби, спирайки се от време на време на някое прашно стъпало за секунда, за да види дали Албена я следва." вместо "Котката се затича, поглеждайки дали Албена я следва.", нали? Но първото е далеч по-приятно и интересно за четене, отколкото първото.
Прилагателните правят текста по-красив, по-увлекателен.

Синоними
Ясно е колко е полезно да се използват синоними, особено в РП-постове.
На вас приятно ли ви е, когато в един текст се използва 100 пъти една и съща дума?
Пример - "Шофьора отиде до блока. Шофьора огледа блока и шофьора се изплю пред входа на блока." а сега същият текст, но този път ще употребя синоними "Шофьора отиде до блока. Мъжът огледа постройката и се изплю пред входа на сградата".

Интересен стил
Все пак не е нужно, тези които четат да заспиват скука. Интересният стил на писане се оказва доста важен за забавлението на читателя. Пишейки интересно, вие приковавате неговото внимание и той “гори от нетърпение” (или поне не се отказва на втория ред) да прочете какво става по-нататък.

Логика
Логика...дат из импортънт. Ако първо говорите за котката на героя си, после за косата му, после за съучениците, после пак се върнете на котката, едно изречение за учебните му навици и пак за косата. Доста е объркано нали? Питам се, дали на вас ви е приятно да четете подобно постове... Надали ви е най-любимото преживяване. Пишете логично, за да не се чувстват зле, тези които четат писанията ви, моля.

3.Диалога
Това е една от най-маловажните части на един РП. Повече добри постове не съдържат много диалог. Затова се опитвайте да го избегнете ако може. Но това не значи, че трябва изобщо да няма диалог, естествено Wink

4.Правопис и пунктуация
Може да имате страхотен талант за писане на РП-та, но ако на всяка дума правите по пет грешки и не слагате препинателни знаци...Дарбата ви нищо не струва! Затова се опитайте да не правите много грешки и да слагате препинателни знаци.

5. Препрочитане
След като свършите поста си, не го поствайте веднага.
Първо го прочетете, представяйки си, че не сте го написали вие.
Опитайте се да оправите нещата, които не ви харесват.

6.Какво представлява един лош РП-пост?
• “Изведнъж Джак се сети нещо фантастично. Той веднага скокна и излезе в двора. Мислеше да отиде при Николина.”
• “Лилия влезе. Огледа залата и седна да яде. Нахрани се кат прасе и излезе от мястото където се яде. После се огледа и се прибра.”• “Мая седна на дивана. Дивана беше в дневната. Разтвори книгата, която взе от лавицата. Отвори там, докъдето беше стигнала. Зачете се. Унесе се в четенето. Беше и интересно. Тази книга бе нейното богатство.”

7.Как трябва да завършва един РП-пост?
Как ще завършим поста си също е въпрос на нашите желания и предпочитания. И все пак добре е да не завършваме поста си с многоточие. Отворения край е хубаво нещо, но като е с три точки (“...”) не прави добро впечатление. Изглежда, че не можете да измислите сам края и разчитате на помощ от други хора, за последните думи на изречението си.

8.Внимание!
Винаги се съобразявайте с характера на вашата героиня, както и тези на останалите. Ако в профила на вашата героиния е написано, че е срамежлива, не виждам как ще изнесе реч пред цялото училище?!
Бъдете реалистични. Ако в профила на друга героиня е написано, че е невероятна бъзла, как е възможно да предложи точно тя да отиде в Къщата на Духовете и при това да върви първа, да влезе решително в Къщата и да предизвика на дуел, духа, който обитава къщата???
И също, като пишете РП-пост, се опитайте всички героини да вземат участие, а не само вашата

_________________

Попитах миналото си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Утре ще си минало...
Попитах бъдещето си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Вчера щеше да си бъдеще...
Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе,
защото ме познаваше добре.
Понечих да го попитам, а то сложи пръст на устата ми и каза:
- Ти си! Не спирай...


Dikka's Fan Club
Върнете се в началото Go down
http://norean.vampire-legend.com/index.htm
Проф. Търнър
Зам. Директор; ЛиК
avatar

Posts : 1900
Join date : 20.07.2009

За героя
Външен вид: Средна на ръст, стройна. Променена на 23г. Бяла кожа и кърваво червени очи. Косата й е дълга до кръста, пепеляво руса, черна, или бяла... зависи как иска да изглежда.
Допълнително: Пише песни за пиано, обича да се занимава с коли, за предпочитане скъпи и лъскави.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Пътеводител в Рп-то   Пон Апр 12, 2010 7:00 pm

Ето допълнение към горните правила..

  • Пише се на кирилица! Всеки пост, писан на латиница ще бъде изтриван. Ако по технически принични не можете да напишете поста на кирилица, пояснете, че ще го редактирате в последствие.. например с "Ще редактирам поста си", "Имам проблем и ще редактирам поста.." или нещо подобно.

  • Всеки играч има право само на един главен герой. /Ако например вече имате създаден герой-ученик в Нореан без значение от кой вид е - то вие НЯМАТЕ право на втори герой-ученик./ Правим това за да спестим на вас и на себе си излишни обърквания и неразбирателства.


  • НЕ пишете рп без да сте били одобрен, разпределен по групите и т.н. НЕ можете да пишете за дадена случва без да имате герой. РП постове на потребители без одобрен герой ще бъдат трити веднага.

Правилата не подлежат на обсъждане!

_________________

Попитах миналото си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Утре ще си минало...
Попитах бъдещето си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Вчера щеше да си бъдеще...
Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе,
защото ме познаваше добре.
Понечих да го попитам, а то сложи пръст на устата ми и каза:
- Ти си! Не спирай...


Dikka's Fan Club
Върнете се в началото Go down
http://norean.vampire-legend.com/index.htm
Проф. Силвър
Директор; Таланти
avatar

Posts : 1811
Join date : 21.04.2009
Age : 27
Location : Варненска локация някаква

За героя
Външен вид: Висока 1,65, стройна, с кожа по-бяла от тази на обикновен вампир. Кафяви очи, тънки устни, сърцевидно лице. Късите й до раменете, прави коси с тъмно червен цвят, стоят винаги завързани на кок на тила й когато работи.
Допълнително: Пръстенът и е с камък Оливин, представлява скелет на гарван, в чиито очи са поместени камъните.
Елемент: Въздух

ПисанеЗаглавие: Re: Пътеводител в Рп-то   Сря Юли 07, 2010 7:15 pm

Тъй като не всички потребители са запознати изцяло с правилата за правилно писане предполагам че следващите редове ще ви помогнат поне малко от малко..
Никой не е роден научен, но се надявам че ще ви помогне по един или друг начин, ако не тук то другаде.

ПълнияЯТ член

В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълниЯ член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. Аз лично приемам подобни твърдения просто с повдигане на рамене, но ето няколко примера и правила, които ще ви помогнат да прецените правилно членуването:

Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. ГраматичниЯТ извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. как да прецените кой е извършителят? Ами преценете кое е действието и попитайте кой го върши:

Изречение: КамъкЪТ счупи прозорецА

Действие: ...счупи...

Въпрос: Кой счупи прозореца?

Отговор: Камъкът.

Извод: КамъкЪТ трябва да е с пълен член.

Изречение: ПрозорецЪТ е счупен от камъкА.

Действие: ...е...

Въпрос: Кой е счупен?

Отговор: Прозорецът.

Извод: ПрозорецЪТ трябва да е с пълен член.

А прилагателните кога? Ами когато характеризират мъжки извършители.

Примери:

ПродълговатиЯТ камък счупи прозореца.

КрасивиЯТ прозорец бе счупен от продълговатия камък.

Ако изречението е сложно, опитайте се да го разбиете на прости. ИзвършителЯТ във всяко от тях трябва да се членува пълно. Пример:

ПрозорецЪТ е счупен от камъка, който калпазанинЪТ хвърли по него.

Ето едно "обратно" правило: ако пред съществително/прилагателно има предлог (от, до, на, пред и т.н.), значи със СИГУРНОСТ то НЕ СЕ членува пълно. Защо? Ами защото пред граматичния извършител никога няма предлог. Така че, ако се чудите дали да членувате пълно или не и виждате предлог пред нещото, престанете да се чудите. ПълниЯТ член НЕ е за него.

Вероятно забелязвате, че граматичниЯТ извършител (камък, прозорец или калпазанин) може да съвпада с логическиЯ (камъка) или с реалниЯ (калпазанина), или да съвпада не с извършителЯ, а с потърпевшия (прозореца или неговия собственик) ;-)

Остана само да се добави, че ако членувано мъжко съществително стои като заглавие, то трябва да се членува пълно:

Друг пример е и заглавието на разделА, който тук приключва.

Основните правила за това кога да гарнираме нашите текстове с пълен член и кога - не. Номера е в дозата ;-)

Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той".

Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член.

Примери:

Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог)
На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)

Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ)
САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той)

При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...).

Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него.

Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог).
На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)

Отново при женски и среден род проблеми няма.



Така. Правилото за отрицателната частица "не" е следното.

"Не" се пише отделно от глаголите"

А, да, ето ви и няколко примера:

Не знам
Не мога
Не понасям
Не обичам
Не искам
Не отивай
Не влизай
Не мисли
Не ядат
Не пишем
Не спим
Не пият
Не пушат

Не" се пише слято в невестулка, невеста, невен и други подобни думи, в които "не" не носи смисъл на отрицание. Също така и в началото на прилагателни и съществителни, в които има смисъл на отрицание. Примерно незнание, невалиден, непушач.


Главното Е Да Се Мисли с Главите

Иде реч за главните букви...

С главна буква се пишат личните имена ( това си го знаем), географските обекти, като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

Когато наименованието е сложно, с главна буква се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.


Мекането като национален спорт

Когато глагол в единствено число завършва на "М", в множествено число завършва на "МЕ".
Гледам - Гледаме
Искам - Искаме и т.н.

НО.... НЕ И ТАКА!!!
Свиря - Свириме (истината е Свирим)
Ходя - Ходиме (Ходим) и т.н.

По повод на това правило един радетел на мисълта каза:
Как да е грешно "ядем" бе?! Аз ядем, ние ядеме... :-)


Дайте да се разберем за гащите, чорапите и чорапогащите

Думата е ЧОРАПОГАЩИ и няма единствено число. Като дънки..

Идва от гащи+чорапи.


Думи, най-често писани грешно:

магий
калорий
федераций
мастий
фуний

и прочие. Знам, че е готино да драснеш "ий" накрая, стилно така, но запомнете (това е безплатен урок) - когато една думичка е съществително от женски род и в единствено число завършва на "ия", то множественото и число окончава (това е хубава дума) на "ии". А не "иЙ"!
Всичко, що е с "ий" накрая, е от мъжки род. Или глаголче, ама повелително така - пий, бий, вий.

Знам, че не всеки е длъжен да чете книжки и да мисли. Обаче е срамно да не можеш да напишеш 2 изречения без грешка. Какъвто и да стане човек, все ще му се наложи да пише. Обяснения се пишат и в ареста.

"По-" ?!

"По" се пише с тиренце след него само когато е СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН на нещо си:

по-умен
по-смел
по-добър
по-щастлив

Във всички останали случаи "по" показва мястото на извършване на действието и НЕ СЕ пише с тире

по улицата
по главата
по земята

Такова животно като по-главата НЯМА, най-малкото защото не можеш да кажеш най-главата!


Основи на правописа в българският език

Всяка дума в българския език се състои от:
1. Представка
2. Корен
3. Наставка
4. Окончание

За да изписвате правилно думите, трябва да знаете кои са отделните елементи.
Основата на думата е корена. За пример ще дам корена "лив". По-лив-ам (по-представка + лив-корен + ам-наставка).
Представката служи за уточняване. С нейна помощ една дума (корен) може да има няколко значение.
По-лив-ане
Из-лив-ане
Раз-лив-ане
Наставката е след корена. Тя доуточнява значението на корена.
По-лив-айки
По-лив-ащ
Окончанието е след наставката. То служи за допълнително уточнение на субекта, който извършва действието
По-лив-ащ-а
По-лив-ащ-о
По-лив-ащ-и


П.П. Тъъъ да си се изясня, да няма фалове. Не пускам тези правила с намерение да засегна някого или каквото и да било. Но това е родният ни език и смятам, че ще е добре да се запознаем още веднъж с някой по-важни неща. Моля, никой да не го приема по какъвто и да било начин. Просто се опитвам да помогна, както на новодошлите при нас, така и на другите.

Проф. Търнър

_________________

If everything that's new is a lie
It's that same damn morning
And the same damn sky


---
[Only admins are allowed to see this link]
Върнете се в началото Go down
http://dikka.deviantart.com
Проф. Търнър
Зам. Директор; ЛиК
avatar

Posts : 1900
Join date : 20.07.2009

За героя
Външен вид: Средна на ръст, стройна. Променена на 23г. Бяла кожа и кърваво червени очи. Косата й е дълга до кръста, пепеляво руса, черна, или бяла... зависи как иска да изглежда.
Допълнително: Пише песни за пиано, обича да се занимава с коли, за предпочитане скъпи и лъскави.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Пътеводител в Рп-то   Вто Ное 16, 2010 8:23 pm

Ъъмм... явно доста от новорегистрираните ни потребители не са запознати с основни правила в Българският език.. /за което никой не ги оплеква/, но ние целим да ви помогнем.. за това не е лошо да хвърлите по един, два.. или няколко погледа на следните редове.. Смятам, че ще ви бъдат от голяма полза.

По-важни правописни правила:

1.Променливо я. Променливото я се изговаря и се пише като я ,ако е под ударение и се намира пред твърда сричка (сричката е твърда, ако след съгласна следва а,о,у,ъ) или в края на думата. Променливо я се изговаря като е пред мека сричка (сричката е мека,когато следват е,и,я,ю,ьо – напр. видял-видели).Ако след сричката, съдържаща променливо я има ж,ч,ш, тогава я се променя в е – напр. сняг-снежен.

2. Членуване. Пълната членна форма се използва, когато съществителното или прилагателното име в м.р. ед.ч. е подлог или сказуемно определение в изречението и може да се замества с личното местоимение той. Кратката членна форма се употребява, ако името не изпълнява роля на подлог (може да се замести с личното местоимение него, нея). Мекият вариант на членната форма –я/-ят се използва: а) ако се членуват съществителни имена ден,зает,кон,крал,лакът,нокът,огън,път,сън,цар (напр. лакътя, а не лакъта ) и б) ако се членува съществителното име с наставка за деятел- -ар,-яр,-тел (напр. юбилярят ,а не юбилярът ).Понякога правописната грешка може да доведе до правоговорна грешка.Напр. неправилното –[йубильаръ] вм. Правилното – [йубильарйъ].Или обратното – небрежен изговор [ас седъ] вм. [ас седйъ] може да породи правописна грешка: седъ вместо седя.Спазването на правописните правила е предпоставка за правилен изговор и обратното. Формата за членуване на съществителни имена в ж.р. ед.ч. е –та .В случай, че думата завършва на –т , съгласната се удвоява (напр. вест-вестта) и ако завършва на –щ, -та се пише след съгласната – (напр. нощта,свещта).

3.Непостоянно ъ. Не трябва да се смесват ъ и а , когато са в наударена сричка.Напр. мисъл (чува се мисал), при проверка се образува формата мисли. Изпада ъ неударено, а неударено а се записва – напр. повикал – по-викали.

4.Подвижно ъ.Съчетанията –ръ, -лъ/-ър, -ъл зависят от броя на следващите ги съгласни.Пише се и се изговаря –ръ, -лъ, ако следват две или повече съгласни. Ако съгласната, която следва, е една, се пише и изговаря –ър, -ъл. – напр. гълтам-глътна. Изкл. повърхност, мъртва , кръвообращение.

5.Чужди думи със завършек – ея, -ия образуват прилагателни имена с наставка –еален и –иален, напр. идея-идеален; материя-материален;Италия-италиански; но християнски.

6.Удвояване на съгласни: -нн-, -тт-.При изпадане на е от наставка –нен се удвоява н (напр. пламенен-пламенна , но: особен-особена).За удвояване на т вж.т.2.

7.Струпване на съгласни. Съгласната с изпада от форми, образувани с наставка –ски. Напр. чешки, а не чехски, букурещки, а не букурешски. И обратно: съгласната т/д не изпада от форми с наставка – стн-, - здн-, напр. звездна, радостна, постна (от пост), но раснал (от расна).

8. Разграничаване на и/й. Съгласната й се пише в края на думи – критерий, Софроний, Методий. Окончанието за множествено число е и, а не й. Напр. линии, а не линий.

9. Главни и малки букви. Писането на главни и на малки букви зависи от: а) синтактични; б) морфологични и в) стилистични особености. а Синтактичните особености определят писането на главна буква в началото на изречението , при разграничаване на пряка от непряка реч, при отделяне на обръщение и писането му на нов ред (напр. Уважаеми господин Директоре). Подзаглавие, сочещо вида на текста , се пише с главна буква. Напр. Трагичното в образа на Борис Морев от романа на Д. Димов “Тютюн”

(Литературноинтерпретативно съчинение) Може ли човек да бъде справедлив, без да бъде жесток
(Есе)

Професии, звания и титли, предхождащи имена, се пишат с главна буква, ако са използвани извън текст. Проф. Мирослав Янакиев; Д-р Иван Петров. С малка буква се пишат съществителни имена, образувани от названия на литературни герои, ако тези имена са се превърнали в нарицателни за назоваване на качества. Напр. Той е свободолюбив и горд – един истински донкихот. Ако нарицателните приложения са станали част от имената на литературни персонажи, исторически фигури, то те се пишат с главна буква. Напр. Бай Ганьо, Иванчо Йотата, Захари Зограф. Бог и неговите названия – Господ, Спасителят, Бог-Отец, Бог-Син, Светият дух, както и личните местоимения, заместващи названието на християнския бог, се пишат с главна буква. б Морфологичните особености са свързани с разликата между съществителни собствени и съществителни нарицателни имена. Форми за множествено число на собствени и фамилни имена , завършващи на –овци, -ови, -ини, -еви, назоваващи лични, бащини и фамилни имена, се пишат с главна буква: Той е от Миладиновците (Миладиновите). Когато тези форми за множествено число се използват като нарицателни за качества, се пишат с малка буква. Напр. Човешкият напредък се дължи на нютоновците. С главна буква се пишат прилагателни имена за назоваване на лично притежание – Ботеви стихотворения, Вазови романи. Притежателното прилагателно се пише с главна буква, полуслято (с тиренце), ако е образувано от две имена. Кирило-Методиева азбукa; Елин-Пелинов разказ. Притежателните прилагателни, използвани като термини, в преносно значение или като част от фразеологично словосъчетание, се пишат с малка буква: ахилесова пета, питагорова теорема, прокрустово ложе. Прилагателни имена, образувани от собствени имена, но назоваващи произход или отношение, се пишат с малка буква: вапцаровска вяра (вяра като на Вапцаров). в Стилистичните особености произтичат от изразяваното отношение на пи-шещия към написаното, предполагат поставяне на логическо ударение, влия-ние на традицията. С главна буква се пишат личните и притежателните место-имения във 2 л. мн. ч. при кореспонденция за изразяване на учтивост и уважение ( Вас, Вие, Вашите ). Титли също се пишат с главна буква при обръ-щение без името (Ваше Превъзходителство, Г-н Професоре, Г-н Директоре)

10. Слято, полуслято и разделно писане. В книжовния български език разделено се пишат съставните думи и синтактичните съчетания, а слято или полуслято се пишат сложните думи.

Сложните думи са образувани от две или повече основи, като едната пази граматическите си особености; със или без съединителна гласна; имат едно главно ударение. Напр. сладолед, ветропоказател, бизнесцентър. Слято се пишат сложни думи, в които има главна и подчинена основа: юрисконсулт, офистехника, пресконференция, рокмузикант. Съставните думи включват относително самостоятелни елементи, които запазват граматическите си особености, може да се членуват поотделно: кандидат – студент (-ът). Ако съчетанието от прилагателни имена не се схваща като смислово единство, то не образува сложно прилагателно и се пише разделно: конкретно исторически, социално значим, жизнено необходим. Сложни прилагателни имена, образувани от сложни съществителни с полуслято писане (кандидат- студент), се пишат слято: кандидатстудентски изпит. Сложни прилагателни, образувани от две собствени имена, за назоваване на произход или отношение се пишат слято: димитърдимовски психологизъм. -Наречията наместо, предвид, всъщност, вследствие, навреме,поначало, вкъщи се пишат слято. Внимание: не смесвайте наречието затова със съчетанието от предлог за и показателното местоимение това. Първото се пише слято, а второто - разделно- напр. Той беше зает, затова не дойде. Той беше получил известието, но не говорихме с него за това. - Отрицателната частица не се пише отделно от глаголите, деепричастията и миналите несвършени причастия: не зная, не знаейки, не знаел. Изключения правят: недочувайки, недовиждайки. Ако думата или формата не се употребява без отрицателна частица(ненавиждам, невръстен, невежа) или тя е сегашно деятелно, минало свършено деятелно или минало страдателно причастие, се образува нова дума, в която отрицателната частица се пише слято (незнаещ, неуспял, недостигнат). Често допускани правописни грешки:

1.Писане на- н- вм. –нн- и обратно в наставки за ж.р. и ср.р. в ед.ч. и в мн.ч. Напр. особенна вм. особена .

2. Писане на –т- вм. –тт – и обратно в членувани форми на същ. имена от ж.р. Напр. веста вм. вестта; мисълтта вм. мисълта. 3. Замяна на звучна с беззвучна съгласна и обратно- исконен вм. изконен (из- морфема); косидба вм. коситба (- тба- морфема), но: наредба (- ред- коренна морфема).

4. Замяна на о с у или обратно. Напр. огрижен вм. угрижен; усмислям вм. осмислям.

5. Замяна на ъ с а и обратно. Напр. въплащавам вм. въплъщавам (коре-нът е плът ).

6. Писане на я вм. е и обратно. Вървяли вм. вървели; бяли вм. бели.
7. Писане на й вм. и и обратно. Позиций вм. пoзиции.

8. Писане на глаголно окончание –ме вм. –м за глаголи от първо и второ спрежение. Напр. ходиме вм. ходим.

9. Писане на главна буква вм. малка и обратно. Байганьовци вм. байганьовци; ботеви четници вм. Ботеви четници.

10. Полуслято писане вместо слято или обратно – народно-песенен вм. народнопесенен. Прилагателното е образувано от две думи народна и песен, като първата е подчинена, следователно то се пише слято.

11. Добавяне на букви, изпускане на букви: порастнал вм. пораснал; посна (храна) вм. постна (храна). Добавянето на излишни букви се дължи на свръхстарателност, а изпускането на букви – на небрежност.

12. Грешки при членуването на съществителни и прилагателни имена от м.р. ед.ч., когато изпълняват службата на граматически подлог – Беше предложен за награда филма(вм. филмът), събрал най-много зрителски гласове. Под влияние на смесването между граматически и смислов(логически) подлог не се членува съществителното име, назоваващо граматически подлог. Аналогичен е случаят с членуването на име подлог в изречение с възвратни глаголи. Напр. Съдебните заседатели решиха: не се признава за виновен обвиняемият(а не обвиняемия).

Пунктуационната норма урежда единната употреба на пунктуационните знаци. Пунктуацията служи за графично разчленяване на писмената реч, за да бъдат адекватно възприемани изразените смисли. Използването на пунктуационните знаци в българския език наи-често се определя от строежа на изречението, от интонационните му особености и др. В дадени случаи съществува възможност за избор на пунктуационни знаци със синонимна употреба (напр. между тире и запетая). С предпочитанието си към даден пунктуационен знак пишещият изразява отношение, поставя логическо ударение. Има и пунктуационни знаци, чиято функция е изцяло графична (напр. малко тире). По-важни пунктуационни правила:

1. Употреба на запетая. Запетаята служи синтактично-интонационно да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на сложното изречение.
- В рамките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая. Петров беше за нея и колега, и приятел, и изповедник. Когато съюзът или е еднократно използван със значение на тоест, сиреч и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи. Напр. Дискурсът, или речевото поведение на индивида, представя общата култура на личността.
– Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази. Напр. обръщения, междуметия. Употребата на запетая при вметнати и въвеждащи думи и изрази е задължителна, ако те могат да изпълняват функцията на части в изречението. Напр. Той наистина не се изказа на заседанието. Но: Той, наистина, не се изказа на заседанието. Глаголни думи и изрази, както и някои думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: разбира се, мисля, напротив, изглежда, от една страна, от друга страна, обратно. Напр. Ти си останал доволен от срещата, надявам се.
- Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: за съжаление, навярно, всъщност, като че ли, следователно, обаче, например, вероятно, значи (в смисъл на следователно), по мое мнение, според мене, може би. Ако между въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като следователно, значи, обаче, сякаш се пише запетая, ако са в началото на просто изречение в състав на сложното. Напр. Той не се обади, значи няма да дойде.
- Задължително се отделят със запетая обособените части (включително изрази за сравнение, въведени с като). Напр. Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса.
- Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение. Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми.
- Сложни съюзи не се разделят със запетая. Напр. Никак не му се искаше да отива там, макар че бе необходимо присъствието му.
- Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюзна дума, която се предхожда от уточняващо наречие – едва, само, чак, даже, именно. Напр. Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място. Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава се отделя със запетая. Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш.
- Пред съюза и се поставя запетая, ако е употребен като присъединителен. Тя може да се замести с точка, ако пишещият иска да постави логическо ударение върху присъединителната част. Пред присъединителен съюз и то винаги се поставя запетая или точка. Напр. Трябва да се учи, и то не изобщо, не как да е и колкото и да е.
- Ако съюзът и/или се предхожда от подчинено изречение, то се отде-ля със запетая. Напр. Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му.
- Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със запетая. Напр. Дамата се ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започна разговора.
- Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение. Напр. Тази идея, да замине още утре, го караше да се чувства радостен. Ако съюзът да е използван със значение на ако или на сложен съюз за да, пред него се пише запетая. Напр. Обади му се още утре, да не се разсърди.

2. Употреба на точка и запетая. Знакът служи да се отделят относително самостоятелни синтактични цялости в състава на изречението, ако вътре е използвана запетая(напр. в рамките на простото изречение между разширени еднородни части). Кавалът му не свиреше, говореше; ту се издигне нагоре и затрепти във възторг и радост, ту се огъне надолу и ниско заплаче (Й. Йовков).

3. Употреба на двуеточие. Знакът се употребява в простото изречение пред изброяване на еднородни части, след обобщаващи думи: Кочияшът припряно свали следния багаж : два мукавени куфара, изтъркана пътна чанта и раздрънкана китара(Д. Георгиев). Двоеточие се използва в сложното изречение, за да се разграничат две безсъюзно свързани изречения, които са в подчинително отношение (едното пояснява другото). Напр. Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те отмъщават, когато не си ловък майстор! (М. Кремен)

4. Употреба на многоточие. Многоточие се пише в следните случаи:
а) в рамките на изречението, за да се отбележи т.нар. емоционална пауза – поради психологически причини; (Пък тогаз... майко, прощавай! Хр. Ботев)
б) в края на изречението, за да се означи прекъсване на мисълта, недоизказване; (Ти наистина нищо не разбираш...)
в) за да се отбележи, че е пропусната част от цитиран текст.

5. Употреба на тире. Тирето е пунктуационен знак за по-силно в сравнение със запетаята синтактично-интонационно обособяване. Тире се поставя на мястото на пропусната, но не подразбираща се част в изречението.(Един гледа сватба, друг – брадва.) С тире се отделя обособено пояснение, когато конкретизира предходната част.(Най-доброто решение – да се занесе документът – беше взето единодушно.) Тире се поставя между обобщаващата дума и едно-родните части, които обобщава.(Книги, списания, вестници – всичко за четене може да бъде намерено в клуба.) За логическо изтъкване на вметнати изрази се поставя тире.(Мисля, че нещата имат и друга стойност – морална – и наше задължение е да помним това.) Тире се използва и когато между части от из-речение или между изречения в рамките на сложното изречение се изразява неочаквано присъединяване или противопоставяне. И не за песен геният ти слеп - / за груб брътвеж те само бил орисал (Ив. Вазов).

6. Употреба на скоби. С помощта на скобите се отделят синтактично-интонационно вметнати изрази и цели изречения. Те имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето. С използването на скоби се подчертава, че ограденият израз има допълнително, уточняващо значение, а може и да се предаде лично отношение на пишещия към написаното. Отдето помина( а той помина навсякъде), по дирята си остави нови ламтежи...(Ив. Вазов) Внимание: Не се използват скоби, за да се означи, че изразът е излишен. Вместо това ненужният израз се зачертава. В документи и в научни текстове квадратни скоби, ограждащи многоточие, се използват за означаване на пропусната част от цитиран текст, както и да се огради името на цитирания автор, годината на издаване и страницата на цитирания израз. Напр. [ Янакиев, 1978,23].

7. Употреба на кавички. Кавички се употребяват: а) при пряка реч. При-ето е в художествените текстове да се използват тирета за отделяна на пряка реч. Ако пряката реч е отделна реплика и “разкъсва” авторската реч, се отде-ля с кавички. “Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я!” б) при цитиране. Ако цитираният израз е граматически и смислово свързан с авторския текст, кавичките означават границата между свой и чужд текст. Напр. С употребата на глагол в ед.ч. от израза “лъжа и робство на тая пуста земя царува” се постига представа за сливането на робството и лъжата. Внимание: При цитиране не бива да се допуска разрушаване на граматическата съчетаемост между своя и чужда реч: Напр. Поетът не може равнодушно да гледа “ турчин да бесней над бащино ми огнище” (По-добре: Поетът не може равнодушно да гледа на османските жестокости. Лирическият човек изрича: “та сърце, майко, не трае/да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище”.) Когато се цитира строфа от стихотворен текст, не се използват кавички, защото графично е обозначена границата между стихотворен и нестихотворен текст. Ако цитатът е набран с друг шрифт или е на нов ред, не е необходимо използването на кавички. Ако в цитирания израз има вътрешен цитат, не се използват кавички двукратно, а еднократно. Мото не се огражда в кавички.
в) за означаване на приложения, изразени със собствени или нарицателни имена, приети като названия на театри, кина, училища, университети, библиотеки, фондации, асоциации, дружества и пр. – напр. Софийски университет “Св. Кл. Охридски”. За ограждане на названия на: вестници, списания, поредици, книги, произведения на изкуството – напр. поредица “ Езикова култура” . Кавичките се запазват при заглавия, променяни граматично за нуждите на текста – напр. “Излезе от печат втори том на “Българския етимологичен реч-ник”. Кавички не се използват при названия на общини, на улици, булеварди, квартали, жилищни комплекси в адреси на писма и други пощенски пратки: ж.к. Люлин, ул. Любен Каравелов.
г) кавички се използват със стилистична цел – за изразяване на иронично отношение или недоверие към чуждо твърдение, или за подчертаване на необичайна езикова употреба. Напр. Неговите “чести” посещения бяха причина двамата съвсем да престанат да се виждат.

8. Употреба на точка. Пунктуационният знак точка служи за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. Тя е графичен завършек на съобщително (повествователно), както и на подбудително (повелително) изречение, изказано със спокоен тон. Точка не се пише в края на изречение, ако то е цитат, сентенция, пример за илюстрация и е включено в рамките на друго изречение. Всички добре знаем пословицата “Блага дума железни врата отваря”, но колцина от нас я прилагат в общуването. Не се поставя точка след самостоятелно употребени заглавия,имена на автори, подписи. При номериране на рубрики с арабски цифри точка се поставя след всяка цифра. Напр. 1.2.1., 1.2.3. и т.н. Точка се поставя след арабски цифри, с които се означават числителни редни: 12. клас = дванадесети клас.

9. Употреба на въпросителен знак. Въпросителният знак e графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Когато последната част на едно изречение със сложен строеж е оформена като въпрос, на края на изречението се пише въпросителна. Четох, че някъде се споменава за това явление, но защо никъде не е обяснена същността му? Когато въпросът е изразен с подчинено изречение, в края на сложното изречение не се поставя въпросителна, а точка. Пишете му незабавно кога ще се проведе събранието. Ако заглавието е оформено като въпрос, отправен към читателите, се поставя в края въпросителен знак. Има ли живот след смъртта? Но ако въпросът е реторичен, въпросителен знак не се поставя. Въпросителен знак(понякога съчетание от въпросителен и удивителен) се използва и след думи, когато пишещият изразява недоумение или съмнение. Той твърди, че е бил по същото време извън страната (?) и няма нищо общо със случилото се.

10. Употреба на удивителен знак. Удивителната е графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, които изразяват силно чувство или категорична заповед. Ако изразеното чувство е по-слабо, пишещият може да използва точка в края на изречението. В такива случаи на заменяемост говорим за синонимия на пунктуационни знаци (и по-конкретно за синонимия меж-ду точка и удивителен знак). Удивителна се поставя след обръщения и междуметия, с които се предава силно чувство. О, Шипка! В случай, че пишещият ис- ка да подчертае несъгласие, да изрази ироничен смисъл, породен от цитирани думи, може да постави след тях удивителна, оградена в скоби. Ти смяташ, че той е мъдър(!) човек?

Често допускани пунктуационни грешки: Пунктуационните грешки може да се групират в три вида: пропуснат пунктуационен знак; излишен пунктуационен знак; разместен пунктуационен знак. Пропуснат пунктуационен знак

1. Най-често се пропуска т.нар. ограждаща запетая след обособена част- напр. Ирина, едно от постиженията на Д.Димов при изграждане на литературния характер( ) се откроява със своята жизненост и психологическа дъл-бочина.

2. Също често се пропуска запетаята пред обособена част (пред минало деятелно причастие). Израснали в града ( ) те трудно могат да почувстват красотата на селския пейзаж.

3. Втора по честота на допускане е грешката, при която не се поставя запетая при вметнати изрази – напр. Огнянов е свободолюбивец, Кириак Стефчов( ) напритив( ) е лоялен поданик на Османската империя. Изглежда( ) търсенията на автора са свързани най-вече със загадъчната същност на човешката душевност.

4. Пропусната запетая в състава на сложното изречение, за да се отдели подчиненото изречение, с въвеждащ съюз да, с дали, кога – Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса( ) дали образът на Бай Ганьо е само национален или само социален тип.

5. Пропусната втората “ограждаща” запетая след подчиненото изречение, което “разкъсва” главното изречение. пример: Героят, който ме кара да се замислям за силата на човешките амбиции( ) е Борис Морев от “ Тютюн”.

6. Пропусната запетая при еднородни части. На мен ми се иска да науча нещо за майка й( ) баща й( ) роднините й.

7. Пропуснати кавички при цитиране.

8. Пропуснат знак точка и запетая при изброяване ( напр. в план на текст).

9. Пропуснато тире при изброяване. Трима са изкусните разказвачи в класическата ни художествена литература ( ) Ив. Вазов, Елин Пелин, Й. Йов-ков.

10. Пропуснато малко тире при отбелязване на сравнителна степен – напр. Човекът у Елин Пелин е по( ) скоро праволинеен, следващ една предна-чертана нишка в живота. Излишен пунктуационен знак

11. Често пъти се поставя излишна запетая при употреба на вметнати части, които не се ограждат с този пунктуационен знак – Например(,) едно от стихотворенията на тази тема е “Спи езерото” от Пенчо Славейков.

12. Поставя се неправилно запетая пред подчинено изречение, когато е въведено с уточняващо наречие като едва, само, чак и подчинителен съюз. Той се утвърждава като автор(,) едва когато издава три големи романови форми.

13. Поставят се кавички при цитиране на строфа от стихотворен текст.

14. Поставят се кавички при назоваване на приложения – названия на улици, булеварди, квартали. Аз живея в кв.( “)Люлин( “), където се намира офисът на вашата фирма.

15. Поставят се кавички за преносна употреба на дума, използвана с пряко значение. Писателят си служи с такива( “)нетрадиционни( “) средства за поетиката като разговорни лексикални елементи, жаргонни изрази.

16. Поставя се знак за завършена синтактична цялост( точка, въпроси-телна)в края на заглавие, без то да изисква това.

17. Ограждане със скоби на нежелан израз, вместо да се зачеркне.

18. Най-честата грешка е разместването на запетая пред втория съюз от употребени два съюза. Елин-Пелиновите герои са приземени хора, въпреки(,) че са мечтатели по душа.

19. Запетая, разделяща съчетание от предлог и относително местоиме-ние, използвано за връзка в сложното изречение. Мигът, в(,)който Шибил пра- ви съдбоносния си житейски избор, е може би тъкмо срещата с любовта.

Проф. Търнър

_________________

Попитах миналото си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Утре ще си минало...
Попитах бъдещето си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Вчера щеше да си бъдеще...
Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе,
защото ме познаваше добре.
Понечих да го попитам, а то сложи пръст на устата ми и каза:
- Ти си! Не спирай...


Dikka's Fan Club
Върнете се в началото Go down
http://norean.vampire-legend.com/index.htm
Проф. Търнър
Зам. Директор; ЛиК
avatar

Posts : 1900
Join date : 20.07.2009

За героя
Външен вид: Средна на ръст, стройна. Променена на 23г. Бяла кожа и кърваво червени очи. Косата й е дълга до кръста, пепеляво руса, черна, или бяла... зависи как иска да изглежда.
Допълнително: Пише песни за пиано, обича да се занимава с коли, за предпочитане скъпи и лъскави.
Елемент:

ПисанеЗаглавие: Re: Пътеводител в Рп-то   Вто Ное 16, 2010 8:27 pm

А това е за по-мързеливите.. които не искат да прочетат горните слова /НО ТРЯБВА!/

1. „Буквите” 4 и 6 не съществуват нито в глаголицата, нито в кирилицата: „чат”, „шматка”, а не „4ат”, „6матка”...;
2. Ер малък (Ь ь) не е сложен за красота в азбуката. Слага се след съгласни букви, никога след гласни и в началото на думата (тогава слагаме йо): „Пеньо”, „твърдо нье”, но „Йовчо”;
3. В българския език няма дума в множествено число, която да завършва на й: „Цялата работа си е частен случай.” „Имаше много случаи на натравяния.” (А не „Имаше много случай на натравяния.”);
4. В заглавия пишем главна буква единствено на първата дума и при собствено име/географско име и тн: „Минаваш през мен (като Каспър)”, „Том Сойер и други терористи”, „Кравите не се доят сами”, „Край река Марица седнах и изпрах”. Като си говорим за главни букви... за разлика от други езици, главна буква от абревиатурите е само първата: БНБ е Българска народна банка, а БДЖ: Български държавни железници;
5. Когато става въпрос за някой език, той се пише с малка буква („Изучавам български език в частна школа.”), но когато се отнася за учебен предмет, буквата е главна („Даскалката по Български език е цербер”);
6. Не знам дали знаете, но „не знам” се пише отделно.
7. Когато заповядвате на кучето или на слугата си, то ударението е на последната гласна: „Стани от земята!”, а не Стани от земята”, „Затвори вратата на кенефа!”, а не „Затвори вратата на кенефа!”;
8. Пред за да и без да се пише запетая: „Той ме заряза, без да ме изслуша.” и „Аз го издадох, за да му е кофти.”;
9. Ако не е псевдоним, подлогът е винаги с пълен член: „Градинарят опъна дъщеря ми.”, но „Щастливеца е написал фейлетони.”;
10. Онази гад полуслято писане (с тирето между думите) се прилага, когато имаме сложни наречия, които означават нещо неопределено, междинно или половинчато: „пет-шест”, „криво-ляво”, „горе-долу”, „напред-назад”...

Проф. Търнър

_________________

Попитах миналото си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Утре ще си минало...
Попитах бъдещето си:
- Коя съм?
То ми отговори:
- Вчера щеше да си бъдеще...
Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе,
защото ме познаваше добре.
Понечих да го попитам, а то сложи пръст на устата ми и каза:
- Ти си! Не спирай...


Dikka's Fan Club
Върнете се в началото Go down
http://norean.vampire-legend.com/index.htm
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Пътеводител в Рп-то   

Върнете се в началото Go down
 
Пътеводител в Рп-то
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: В началото :: Училище "Нореан"-
Идете на: